Днес са изборите в София. Не съм медия, затова мога да пиша каквото си искам днес. Всъщност не съм от града, не знам нищо от първа ръка за проблемите му, но все пак ще следя резултатите. Постоянният поток от информация и сензации по новините за боклука, трафика, детските градини, инфраструктурите проекти и прочие ме карат да се чувствам все едно съм живял през целия си живот там. Сякаш цяла България сме живели там. Доколкото това все повече става вярно поради липсата на кой знае какви възможност извън този един град е друг въпрос. Цяла България формира крайните квартали на София и в тази си роля представлява по-нисък приоритет. По същата причина скоро ще ми се наложи да заживея в столицата ни. Не искам, но май ще трябва. Затова се интересувам какво ще стане на тези избори.
Надали ще трябва да търся дълго. Мрежата е засипана от информация за новата кметица. Да, ясно е кой ще спечели и който се усмихва сега и твърди, че трябва да изчакаме, му е ясно какво стои зад тази усмивка. Когато бях в София в началото на седмицата, хората, които срещнах, говореха за Фандъкова като „кметицата“. Доколко това е естествено в дадената ситуация ще кажат политическите анализатори. Дори аз се радвам, че тя ще спечели, защото идеята ми за това да един български град да кандидатства за Европейска Младежка Столица може и да има шанс в лицето на човек занимаващ се с образование и младежта. Това разбира се, ако се преборя за вниманието на екипа им сред други много добри проекти като този за столицата ни през 2020 г., който обикаля Facebook през последните дни.
Демокрацията ни казва, че дали или не кандидатката на ГЕРБ ще спечели, зависи изцяло от волята на народа. Според Станишев, в България вече няма независимост, а само волята на Борисов. Дали това са бленуванията на един отчаян подсъдим, примката около чиято шия се затваря или оценка на неразбран опозиционен лидер, историята ще каже. Въпреки, че съм на 2500 километра, аз също като всички останали гледам отблизо, а когато не виждаме голямата картинка, всичко излиза изкривено. Истината е, че сега наистина Борисов води парада. Истината е, че го избрахме да оправи нещата и да изкара кирливите ризи на старите. Истината е, че знаехме, че имат много такива и че всичко в държавата е объркано. Истината е, че всеки искаше явно или тайно твърда ръка, която да стегне нещата. Е, получихме я. Не мога да кажа дали това е само медиен образ, плод на толкова популярната дисциплина бягане с препятствия наречена PR, или нещо истинско. Факт е, че всеки ден виждаме нови и нови проблеми, скандали, дупки в бюджета, откраднати пари и имоти, злоупотреби и несвършена работа и прочие. Факт е, че буквално знаехме за тези неща, защото ни удряха в лицето всеки ден. Защо тогава сега очакваме нещо различно от постоянен поток от най-запомнящия се реквизит на Дзифт.
Едно нещо в думите на Станишев обаче удря право в целта – пропуска в публичния имидж на „новите“. Според мен той е идеята за едноличната власт на Борисов. Каквото и да стане той се намесва, порицава и помирява. Сякаш всичко минава през него и той взима решенията в тази държава. Здравия разум ми казва, че това е невъзможно поради огромния обем информация и знания, които да нужни. А решенията въобще не са лоши, поне както се предават в мрежата и по телевизията. Не мога обаче да се отърся от впечатлението, че кметицата ще е просто поставено лице в София и той ще си остане „неговия град“. Трябва ли?
Един от основните въпроси, който задаваха на Зелените беше дали техните депутати ще разбират и работят за други въпроси различни от екологията. Отговорът беше доста коректен – трябва да има хора сред всичките двеста и нещо, които се фокусират предимно върху тези теми. Фандъкова обаче е една. Ще може ли да взима добри решения за всички аспекти от проблемите на столицата? Според мен отговорът е ясен – няма никакво значение. Не защото няма да има власт, дума, ресурси или възможност – просто нищо не зависи чак толкова от кмета на столицата. Докато беше кмет, Борисов поправя, строи, разширява – това може един кмет – да кърпи. Проблемите на София започват и свършват с пренаселеността. Тя пък е симптом на много старо заболяване на държавата ни – централизацията. Липсата на възможност за развитие в останалите градове тласка всички към мястото, където ги има. Този проблем може да се реши само централно – от новия офис на Борисов. Затова и единствената роля на Фандъкова ще е да кърпи с какъвто бюджет падне „отгоре“.
Точно затова ще спечели – защото софиянци знаят, че ролята на кмета не е да е опозиция, както беше до сега. След днешния ден Станишев и Доган ще заковат определението за тоталитарен режим във всички свои бъдещи речи. Няма да има обаче значение, защото всички ги мислим за клоуни и вече почти си ги представяме в карирани дрехи. Дали и те го правят? Дали Фандъкова обмисля как ще предекорира офиса на Бойко? Дали ще има стимул да развива столицата и дали ще даде фокус върху образованието на младите?
А да, все пак от вас зависи дали ще бъде избрана тя или ония другия. Ще гласувате ли?
Източник: Предрешените избори
