„..Да си представим един обикновен български мениджър Петров, прекарал цяла седмица в отбиване на яростните атаки на управителя-собственик – кога най-после във фирмата ще бъде въведено нещо по-така – някоя сигма там, lean manufactoring, 5S – абе с две думи – нещо японско. „А защо японско?” – питаше през цялото време Петров – „Не може ли американско например? Кой бяга от доларите?”
Оказа, че не можело. Японско – и толкова. Ще речеш, че бащата на собственика е бил потомствен самурай, а не секретар на градския комитет на Партията. Обаче – не. Човекът си иска японското и толкова. Чувствал го някакси по-близко – още от времето, когато бил директор на завод през социализма. А те американците, били империалисти. Сякаш в Токио – пролетарий до пролетарий….

Получи обяснение, че съвестта не е елемент на пазара и не участва в размяната. Ето защо се наложи все пак да плати трите лева и да си тръгне полу-удовлетворен. Той обаче бе от старата школа и когато се отдалечи достатъчно, за да няма риск продавачът да го чуе, все пак му тегли една. А после отново се замисли – защо пък трябва да е японско?…”

С тази шеговита история започвам една изключително сериозна статия – как един ръководител може да накара подчинените си да работят повече и по-добре. Каквото и си говорим, ако екипът ви постига резултати, това ще се отрази благоприятно на вашата кариера. Обаче – кой знае защо – подчинените не искат да работят просто за да можете вие да се издигнете. Причината е очевидна – смятат, че нямат никакъв интерес да го правят. Значи, вие или трябва да разсеете „заблуждението” им, или да помислите за смяна на работата – макар отсега да знаете, че и там ще е същото. А как би могло да не бъде?

Има три основни подхода на накарате хората да дават повече от себе си – принуда („тоягата”), изгода („морковът”) и заблуда („религия”). Ще ги разгледаме последователно, но нека още отсега уточним нещо много важно – „мотивация на хората” и „отношение към персонала” са съвсем различни неща. Първото има някакво финасово измерение, второто е по-скоро психология. Тоест, ако вие сте избрали да бъдете внимателен и любезен с всички, това не означава, че не можете да заложите изключително само на „тоягата”. Или обратното – може да сте груб и да проповядвате корпоративна „религия”. Поведението ви е само външната страна, но в основата винаги стоят пари или нещо друго, което човек смята за ценно. И все пак опитният мениджър избира поведение, което най-добре отговаря на избраната от него стратегия.
(Уточнявам – ако вие сте генерален директор и помолите мотокаристите да останат след работа – дори без заплащане и без да ги е страх от вас – те ще останат. Но няма да се съгласят да остават ВСЯКА вечер до безкрайност. Тоест, не визираме инцидентни случаи.)

И така, най – прости изглеждат нещата с принудата – просто наказваме всеки, който наруши правилата ни и не постигне зададените от нас резултати. Каточе ли е достатъчно да осигурим заплати, които друг в региона едва ли ще даде (реалният им размер може да варира изключително много), после назначаваме супервайзори, раздаваме камшиците и… стоп. Принудата не означава робовладелство, нито крещене като луд. Може супервайзорите само да се усмихват и да броят, а хората да са на норма и никой да не ги контролира колко пъти ходят до тоалетната например. Но ако някой не си изпълни три пъти нормата в рамките да даден месец и накрая го извикат да му обяснят, че повече не се нуждаят от услугите му, това е управление чрез принуда. Няма абсолютно никакво значение дали става дума за шивачки или програмисти – ако знаеш, че при неизпълнение на задачата ще те изгонят – говорим за едно и също нещо.
Управлението чрез принуда е изключително ефективно, особено в кризисни ситуации. То би било изобщо най-ефективното, ако не бяха три негови базови недостатъка:
1. Ако не съществуват норми, фирмата се превръща почти в концентарационен лагер. Няма как хем супервайзорите да притискат максимално хората, хем да не се появи омраза и защитна реакция у последните. До какво води това, знаем от историята – стачки, умишлено повреждане на машини, пълна незаинтересованост какво става около теб, свръхинтригантска среда. Тоест, само с крещене не става. И друго – отговорността тотално се размива.
2. Ако има норми, изкушението на някого непрекъснато да ги увеличава (или от самото начало да ги направи непосилни) е много голямо. Ако решенията все вземат от наето лице, как да е (всъщност директора не е заинтересуван да увеличава нормите, понеже ако не бъдат изпълнени, ще пострада и самият той). За съжаление, собственикът знае това и в малките и средни фирми лично определя нормите, често обесмисляйки начие желание да се работи повече. И друго – далеч не всеки труд може да се нормира.
3. При всички форми на принуда се губи обратната връзка, особено с най-ниското звено. Рядко работникът няма интерес да посочи забелязан от него проблем, освен ако не го засяга лично. А без обратна връзка много трудно се управлява – то си мислеш, че си прав, докато…стане много късно.
Предимството на управлението чрез принуда е, че то действа на най-ниско базово ниво, ако ползваме пирамидата на Маслоу за градацията на човешките потребности. Тоест, опастността да те уволнят и да умреш от глад е далеч по-сериозна от тази да не те признават всички за умен човек.

Недостъците на подхода бяха изброени по-горе, плюс още един – нивото на заплащане, което „човек не би искал да загуби”, в някои региони е много високо и човек може да получи същите пари в друга компания, управлявана на различен принцип. Тоест, подходът е ограничен до слаборазвити региони, с голяма безработица и едва прохождащ бизнес.

Преходен случай е управлението, което иронизирахме в началото, но на което някои страни градят дори цялата си икономика – т.нар. „заблуда” или „религия”. Класически тип за подобно нещо е Япония, но то бе опитвано във всяка комустическа страна, а и сега не спира да е търсено сред търговските компании, занимаващи се мултилевъл маркетинг например.

Тук, най-общо казано, става дума за подмяна на реалните ценности с въображаеми, понеже така излиза по-евтино на собственика. Вместо да се дават адекватни по обем бонуси, се предлагат измислени титли тип „ударници”, лепят се фотографии на табла и т.н. Може на някого подобно нещо да му изглежда наивно, но не е. Когато видиш четиридесет търговски представители, събрани в една зала като някаква секта да гледат втренчено в лъскава прахосмукачка и да повтарят хорово „аз искам да притежавам това”, впечатлението е по-скоро зловещо. Подобен подход обаче атакува средните части на цитираната пирамида – човек иска да принадлежи към даден колектив и целите му, а атавистичното стадно чувство е силно заложено у всеки от нас. Каквото и да си говорим, това е корпоративна религия. За да бъде картината пълна, в нея има всичко – бог (компанията и по-точно – интересите на собственика й), пророци – мениджъри, отлъчване и всеобщо презрение за недостатъчно усърдие в служенето и разбира се – дявол, чиято роля се изпълнява от конкуренцията.

За щастие, след падането на социализма – при който цялата държава се изживяваше като бог, подобно нещо трудно може да бъде наложено у нас като цялостен подход. Отделни негови елементи обаче все още работят – например, да назначите началник-склада за „директор-логистика” (вместо просто да му увеличите заплатата), да сложите табелки с имената на мениджърите на вратата на стаята им (ако не се прави с цел да бъдат облекчени клиентите), да организирате за щяло и нещяло събрания, на които да хвалите „правоверните” и да порицавате „грешниците” и т.н.
Впрочем, няма нищо лошо да похвалиш усърден служител, но ако наистина постиженията му са значителни, думите не са достатъчни. Макар че практиката показва, че за някои са.

Тъй като в основата на този подход лежи прикрита измама, той се комбинира много по-удачно с първия и твърде зле – с третия, за който ще говорим след малко.
Специално за България аз смятам управлението тип „религия” за доста рисково, понеже в един момент хората разбират, че просто ги правят на глупаци. Опитът на една японска фирма на наложи този подход в дъщерния си клон в САЩ и последствията от него още се изучават като класически пример за несъответствие на културите.
Както посочих в примера в началото, говориза пазар на труда – някой предлага усилията си, друг ги купува – и там няма място за плащане с нещо, което не може да се пипне. Не казсвам, че при избран друг подход не трябва да се демонстрира уважение към персонала, а че – само с уважение на става.

Последният подход е най – нормалният според мен – това е взаимната заинтересованост. И при нормите имахме материална обвързаност, но на съвсем друго ниво – там тя беше въпрос на оцеляване. Тук говорим за:
а/ твърда заплата, която ти гарантира нормално съществуване
б/ бонусна система на база ПРЕДВАРИТЕЛНО зададени показатели (иначе се превръща просто в подаяние), която се състои от две части:
- лични ваши усилия, довели до зададен резултат (персонална цел)
- ваши усилия като част от общия колектив, довели до изпълнението на важни цели на компанията

Тоест, мениджър, който отговаря за изпълнението на инвестиците, може да получи личен бонус, че пречиствателната станция е изградена навреме, но да не получи другия си бонус, понеже крайният финансов резултат на фирмата е отрицателен.
Ако целите са формулирани правилно и се осигурява поне най-важното за изпълнението им, това е най –добре работещият подход. Естествено – и тук има принуда, но тя е скрита в сравнително ниската гарантирана заплата – с нея човек може да не се плаши, че няма да успее да посрещне ежедневните си разходите, но няма да може да отиде на почивка в Испания например.

Най-важното при определянето на личните цели е те да са реални и да не си противоречат за отделни служители – както казах в друга статия, не може търговският отдел да получава бонус просто на база „постъпили поръчки” . Зависи какви са те като структура, какво ще коства изпълнението им и какъв ще е финансовият ефект за фирмата като цяло.
(Например – фирма лее тротоарни плочки на поточна линия. Плочките са светлосиви или светложълти и се произвеждат хиляди на ден. И изведнъж търговският отдел дава поръчка за петдесет зелени, петдесет червени и петдесет сини плочки. Да, това са клиенти, но ако си представим какво миене и пренастроиване ни очакват, едва ли това е поръчка, за която някой заслужава да бъде награден. Зависи от конкретния случай, перспективите и т.н.)

Съвършен ли е този подход на управление? Естествено, че не. И той си има своите недостъци, най-важните от които са два:
1. Създава т.нар. „звезди”. Хората не са еднакви, включително в таланта и работоспособността си. Очевидно е, че при подобни „демократични” отношения скоро ще се окаже, че някой се справя далеч по-добре от колегите си, естествено, ще поиска повече пари за това (с основание), а когато останали разберат, те няма да са съгласни за качествата му, а ще намерят свое обяснение („връзки”, „натяга се”) и това ще разруши добрата атмосфера ан колектива.
2. Ако непрекъснато не й се угажда, „звездата” скоро ще избяга – било при конкурента, било – за да за почне собствен бизнес в същия бранш. Класически пример за това са агенциите за недвижими имоти.
Ето защо абсолютно „демократичен” подход е невъзможен. Според мен, мениджърът трябва да бъде справедлив (давайки адекватно възнаграждение и признавайки нечии заслуги), но не и да оставя да му се качат на главата. В предишния цикъл статии Manager’s survival guide описах как се прави това, но най-важното е – никога да не се допуска подчинен преднамерено да оспори авторитета ти. И това трябва да се следи от самото начало, когато все още другият не е почнал да се изживява като „звезда”. Пропусне ли се моментът, просто трябва да се примирите със загубата, да освободите „звездата” и да започнете обучение на нов чавек, отчитайки грешките си. Друг важен момент е да допускате много „солови изяви” на някой, който се опитва да стане „звезда”. За целта му давайте помощници, дори и да не иска, за да бъде поделена после „славата”.

Не забравяйте, че всички сме реални човешки, а не виртуални същества. Аз например „излекувах” една „кандидат-звезда” много просто – отнех му личния кабинет под предлог, че трябва да бъде ремонтиран – „сега, нали, ти заслужаваш, понеже си най-добрият, ден-два, ще изтърпиш” – и т.н.) И „временно” го пратих във възможно най-неподходящата среда – при жени с принципно различни интереси, които за около седмица го подлудиха. Почти всеки ден човекът питаше кога ще бъде завършена стаята му, докато накрая осъзна истината. Но понеже си получаваше всичко, както бе договорено, не пожела да напусне. Просто запомни, че ако почне отново да капризничи, винаги ще се намерят пари за нов „ремонт”.
Впрочем, мислех да пратя в сервиз и персоналната му кола, но не се наложи.

А ако ви назначат за началник на вече изграден екип от „звезди”? Неприятно е. Но всяка система си има слабото звено и то определя надежността й като цяло. Трябва да го намерите и да ударите по него. В случая ще се наложи времено да разбиете колектива (няма как), за да го изградите впоследствие такъв, какъвто вас ви устройва. Вероятно ще има „необходими жертви” – гледайте само да не сте самият вие, другото е поправимо.
Естествено, най-добре е да заложите на външната любезност, а не – като коч с рогата напред…Но не забравяйте – увеличете на някого заплатата без каквото и да било основание – и скоро никой няма да говори с него. Откажете на един правото, което сте дали на друг – отново без никаква логика. И т.н.
Тоест, за да решите проблема, може да ви се наложи преднамерено временно да организирате хаос, вследствие на което резултатите, естествено, ще спаднат. Преценете внимателно доколко може да си го позволите и не поддържайте хаоса нито ден повече, отколкото е абсолютно необходимо. После изградете всичко по ваш вкус, като не забравяте да го подплатите финансово. И хората ще го приемат.

Спирам дотук, защото вече усещам как някои читатели ме ненавиждат заради „подлостта” ми. Съжалявам, но нещата се правят точно така и ако някой не го е забелязал, толкова по зле за него. Няма как и вълкът да е сит (вие да направите кариера), и агнето (колективът) да е цяло. Въпрос на личен избор е кое от двете ще жертвате.

Успехи!

Източник: Как да накараме хората да работят по-добре

НАРЕДБА № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и
планове

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 57 от 26.06.2001 г., в сила от 1.08.2001 г., изм. и доп., бр. 68 от
3.08.2004 г., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г.
кн. 7/2001 г., стр. 539; кн. 9/2004 г., стр. 509
т. 12, р. 2, № 139
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят изискванията към обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове, които се създават за територията на Република
България.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Разпоредбите на наредбата са
задължителни за всички физически и юридически лица, които разработват
устройствени схеми и планове, наричани накратко “изпълнители”, за органите и
лицата, които възлагат изработването им, наричани накратко “възложители”, както
и за органите, които съгласуват, приемат и одобряват устройствени схеми и
планове. Изпълнителите са правоспособни физически и юридически лица съгласно
чл. 229 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Чл. 3. (1) Устройствените схеми и планове в съответствие с изискванията
на чл. 7 и 10 ЗУТ имат за цел:
1. да създават планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено
развитие на урбанизираните територии и на териториите извън тях, обвързано с
Националната стратегия за регионално развитие и с областните и общинските
планове за развитие;
2. да създават условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно
социално-икономическо развитие;
3. да осигуряват равнопоставеност на физическите и юридическите лица при
реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост,
при гарантиране на правата им;
4. да определят границите на териториите, в зависимост от основното или
конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях
и изискванията при използването, опазването и застрояването им;
5. да определят насоките за териториалното развитие на урбанизираните
територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените
територии с оглед постигане на оптимална териториална структура;
6. да създават възможност за възстановяване на нарушените територии и
определяне на последващото им предназначение;
7. да предвиждат подходящо развитие на техническата инфраструктура и
обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските;
8. да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното
им предназначение и да осигуряват опазването на културно-историческото
наследство;
9. да определят правила и нормативи за прилагане на устройствените
планове съобразно местните и регионални характеристики на териториите – предмет
на устройственото планиране, както и специфични правила и нормативи към тях.
(2) Със заданието съгласно чл. 119 ЗУТ се определят изходните данни,
основните изисквания за изработване на схемата или плана и необходимите обем и
съдържание на проекта.
Чл. 4. Устройствените схеми и планове се възлагат за изработване от
органите и лицата по чл. 118 и 124 ЗУТ.
Чл. 5. (1) При изработването на устройствените схеми и планове се ползва
текстова, таблична, графична и друга информация съгласно чл. 115 ЗУТ, която се
осигурява от възложителя.
(2) Обемът на информационното осигуряване и техническите средства и начини
за изпълнение на устройствените схеми и планове се договаря между възложителя и
изпълнителя.
(3) За графичното изпълнение на устройствените схеми и планове чрез
традиционни средства и начини се ползва актуална кадастрална информация на
носител съобразно техния мащаб, както следва:
1. на хартиен носител – за мащаб (М) 1:5000 и по-дребни мащаби;
2. на хартиен носител и на недеформируема прозрачна основа за едри мащаби
- до М 1:2000 вкл.
(4) Устройствените схеми и планове се изпълняват с компютърни технологии в
цифров и графичен вид, когато това се изисква със заданието.
ЧАСТ ВТОРА
УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Глава първа
ВИДОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Чл. 6. (1) Чрез устройствените схеми се правят анализи и прогнози и се
определят цели, мерки и подходи за социално, икономическо, инженерно- техническо
и териториално развитие на регионите в Република България.
(2) В зависимост от териториалния си обхват устройствените схеми са:
1. Национална комплексна устройствена схема;
2. районни устройствени схеми (РУС), в т.ч.:
а) устройствени схеми на една или повече области;
б) устройствени схеми за група съседни общини.
(3) Според съдържанието си устройствените схеми са:
1. комплексни устройствени схеми;
2. специализирани устройствени схеми (СУС).
Раздел I
Съдържание на Националната комплексна устройствена схема
Чл. 7. Националната комплексна устройствена схема определя:
1. начините за постигане на целите и задачите за устройство на
територията на национално ниво, обвързано с общото устойчиво и балансирано
социално-икономическо развитие и ресурсовите възможности;
2. териториалното структурно зониране на страната за прогнозния период
съобразно типовете територии по чл. 7 ЗУТ – урбанизирани, земеделски, горски,
защитени територии и нарушени територии за възстановяване, с режимите за тяхното
устройство в съответствие с дългосрочните и обществено признати цели на
социалното, икономическото и културното развитие при гарантирано опазване на
околната среда; със структурното зониране може да се определят и други
територии от национално и регионално ниво със съответни режими на устройство;
3. перспективното развитие на националната транспортна мрежа и другите
преносни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на национално ниво,
обвързано с европейските транспортни и инфраструктурни коридори;
4. хармоничното развитие на селищната мрежа, в т.ч. на функционално-
йерархичната й структура, съобразено с плановете за развитие на различните
териториални нива;
5. прогнозата за демографско развитие и мерките за преодоляване на
демографския дисбаланс;
6. устройството и развитието на територии със специфична проблематика,
като Дунавското и Черноморското крайбрежие, планински територии, изявени
инфраструктурни коридори и др.;
7. териториите с екологични проблеми и защитените територии и мерки за
възстановяване и опазване на екосистемите;
8. териториалната основа за развитието на елементите на социалната
инфраструктура и обслужването на населението, устойчивото интегрирано развитие
на туризма, опазването на културно-историческото наследство, реализирането на
националната жилищна политика;
9. регионалните аспекти за устройство на граничните райони на страната и
др.
Чл. 8. (1) При разработването на Националната комплексна устройствена
схема се ползва информация от Националния статистически институт, централните
ведомства, областите и общините и Националната стратегия за регионално развитие.
(2) Националната комплексна устройствена схема се разработва в една фаза.
(3) Националната комплексна устройствена схема се създава за прогнозен
период от 15 – 20 години и е основание за актуализацията на Националната
стратегия за регионално развитие.
Чл. 9. (1) Националната комплексна устройствена схема съдържа текстови и
графични материали, изработени въз основа на заданието съгласно чл. 119 ЗУТ.
(2) Текстовите материали съдържат анализи и прогнози, цели и задачи,
подходи и мерки за устройство и развитие по направленията съгласно чл. 7.
(3) Графичните материали илюстрират анализите и прогнозите по чл. 7 и
съдържат:
1. опорен план в М 1:200 000, изработен върху топографска карта, с
отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;
2. основен чертеж в мащаба на опорния план, изработен върху картата по т.
1, отразяващ основното предназначение на териториите – урбанизирани, земеделски,
горски, нарушени, защитени, както и водните течения и площи, трасетата и
площадковите обекти на транспорта и други видове техническа инфраструктура на
ниво Национална комплексна устройствена схема, териториалното развитие на
урбанизираните територии;
3. карти, схеми, графики, таблични материали, определени в заданието, в
т.ч. схема за мероприятията по Националната стратегия за регионално развитие.
Раздел II
Специализирани устройствени схеми
Чл. 10. (1) Специализираните устройствени схеми решават отделни проблеми
на Националната комплексна устройствена схема по някои от основните направления
съгласно чл. 7, като националната транспортна система (пътна, железопътна,
въздушна, морска и речна), другите видове техническа инфраструктура на
национално ниво, общественозначими обекти на национално ниво и др.
(2) Специализираните устройствени схеми се изработват самостоятелно при
условията и по реда, предвидени за създаване на Националната комплексна
устройствена схема.
Чл. 11. (1) Специализираните устройствени схеми съдържат текстови и
графични материали съгласно чл. 9 на отделни проблеми от основните направления
по чл. 7, като техният обхват се определя със заданието.
(2) Специализираните устройствени схеми се разработват в една фаза.
(3) Специализираните устройствени схеми се създават за прогнозен период от
15 – 20 години и са основание за актуализация на Националната стратегия за
регионално развитие по конкретни направления и приоритети за социално-
икономическо развитие.
Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Със специализираната устройствена
схема за Черноморското крайбрежие се определят:
1. общата структура на територията и устройствените изисквания към
развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално
значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда и за изследване на
природните ресурси;
5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и
рекреационните ресурси;
6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и
застрояване.
Глава втора
РАЙОННИ УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Чл. 12. Районните устройствени схеми се изработват в съответствие с
изискванията на чл. 101 ЗУТ въз основа на задание на възложителя по чл. 119 ЗУТ
и определят:
1. устройствените условия и предпоставки за балансирано и устойчиво
развитие на териториите, съобразени с плановете за регионално развитие и с
плановете за управление на защитени територии;
2. най-общото предназначение на териториите в района съгласно чл. 7 ЗУТ,
общата структура и общите изисквания при използването, опазването,
възстановяването и устройството им;
3. разположението и бъдещото развитие на обектите, мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура с национално, регионално и местно значение;
4. развитието на мрежата от населени места в района, опорните й центрове
и селищните образувания с национално, регионално и местно значение;
5. мерките за опазване и подобряване на околната среда, за
предотвратяване или намаляване на вредни въздействия върху околната среда и
здравето на населението и задължителните изисквания за екологичните
ограничители;
6. териториалните възможности за решаване на проблемите и за развитие на
общественото обслужване на населението, жилищните проблеми, развитието на
туризма, опазването на природното и културното наследство;
7. нарушените територии за възстановяване и/или рекултивация, като
определят бъдещото им предназначение и режим на устройство.
Чл. 13. (1) При изработването на РУС се ползва информация от
статистиката, общините, териториалните администрации и стопанските субекти на
територията на съответния регион.
(2) Районните устройствени схеми се изработват в една фаза.
(3) Районните устройствени схеми се изработват за прогнозен период от 15 -
20 години и са основание за актуализация на областния план за регионално
развитие.
Чл. 14. (1) Районните устройствени схеми съдържат текстови и графични
материали.
(2) Текстовите материали към РУС съдържат раздели за:
1. анализ на съществуващите условия по чл. 12;
2. принципи, цели и приоритети за устройство и развитие на района;
3. инициативи, конкретни проекти и етапи за постигане на целите и
приоритетите.
(3) Графичните материали към РУС илюстрират текстовите материали по ал. 2
и съдържат:
1. опорен план в М 1:50000 до М 1:100000, изработен върху топографска
карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;
2. основен чертеж в мащаба на опорния план, изработен върху същата картна
основа, отразяващ основното предназначение на териториите – урбанизирани,
земеделски, горски, нарушени, защитени, както и водните течения и площи,
трасетата и площадковите обекти на транспорта и други видове техническа
инфраструктура от нивото на РУС, териториалното развитие на урбанизираните
територии и др.;
3. карти, схеми, графики, определени в заданието, в т.ч. и схема за
мероприятията на плановете за регионално развитие.
(4) Специализираните устройствени схеми решават отделни устройствени
проблеми на територията или териториални проблеми, свързани с разположението на
значими обекти, и са с обем и съдържание по конкретните задачи съгласно ал. 2 и
3. Те се изработват самостоятелно при условията и по реда, предвидени за
създаване на РУС.
ЧАСТ ТРЕТА
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Глава трета
ВИДОВЕ ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Чл. 15. Общите устройствени планове (ОУП) съгласно чл. 105 ЗУТ се
разработват за териториите на:
1. община с нейните населени места и землищата им;
2. част от община, обхващаща група населени места с техните землища;
3. град с неговото землище (разработваната територия може да не съвпада
със землището на града);
4. селищни образувания с национално значение съгласно Закона за
административно-териториалното устройство на Република България.
Глава четвърта
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ОБЩИНИ И НА ЧАСТИ ОТ ОБЩИНИ
Чл. 16. (1) С общия устройствен план на община (ОУПО) се определят:
1. общата структура на територията – предмет на плана, и преобладаващото
предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и
границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските
територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и
териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който
включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване,
изграждане и развитие;
3. извънурбанизираните територии – изключителна държавна, публична,
държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;
4. разположението на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на
съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално
значение;
5. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия
и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;
6. териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия
и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита
съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ.
(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2005 г.) С общите устройствени планове на
общините по Черноморското крайбрежие се определят и:
1. пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени
места, курортите, ваканционните селища и вилните зони;
2. необходимите мероприятия за брегозащита, саниране, възстановяване и
подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и
възстановяване на характера на ландшафта и на паметниците на културно-
историческото наследство;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и
разширяване строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и
бъдещи урбанизирани територии;
5. границите на крайбрежната плажна ивица;
6. границите на зона “А” и зона “Б”;
7. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии и
защитените зони;
8. териториите със защитни и рекреационни гори, както и териториите,
които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
9. териториите и участъците от акваторията със статут на паметници на
културно-историческото наследство;
10. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на
изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително
охраната и контрола на държавната граница;
11. специфичните изисквания, правила и норми за устройство на територията
и акваторията.
Чл. 17. (1) Общите устройствени планове на общини се изработват въз
основа на заданието по чл. 125 и 126 ЗУТ и на допълнителна информация от
централните и териториални администрации и експлоатационни дружества,
предоставена на изпълнителя от възложителя.
(2) Общите устройствени планове на общини се разработват в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
(3) Общите устройствени планове на общини се създават за прогнозен период
от 15 – 20 години.
Чл. 18. (1) Предварителният проект на ОУПО съдържа текстови и графични
материали.
(2) Текстовите материали към ОУПО в частта за анализ на съществуващото
положение (диагноза) съдържат раздели за:
1. регионални проблеми, в т.ч. пространствени, икономически, социални,
културни, екологични, комуникационни и др.;
2. социално-икономически условия и проблеми:
а) демография, в т.ч. брой, еволюция на развитие, структура (полова,
възрастова, социална), тенденции на развитие;
б) структура за заетостта, в т.ч. отрасли, сектори на дейност, социална и
професионална категоризация, тенденции на развитие;
в) икономическа база, в т.ч. отрасли (промишленост, селско и горско
стопанство, туризъм, строителство, транспорт, енергетика и др.), структура на
собствеността, ефективност, регионални характеристики;
г) райони със специфични проблеми;
3. териториални проучвания: релеф, климат, геология и хидрология, флора,
фауна, поземлен ресурс по фондове (населени места и други урбанизирани
територии, земеделски земи, горски фонд, защитени територии, нарушени
територии), структура на собствеността (държавна собственост – изключителна,
публична и частна, общинска собственост – публична и частна, частна
собственост);
4. обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд,
структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на
обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване,
градска динамика;
5. здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти, видове
лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ, центрове
за спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и др.),
собственост;
6. образование: териториално разположение на обектите, образователни
равнища, собственост;
7. култура: териториално разположение, значимост, собственост;
8. техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри
на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, газопроводната,
далекосъобщителната и други мрежи, пътна и железопътна мрежа (класификация,
състояние), големи структурни обекти (летища, пристанища), радио- и телевизионно
покритие на територията на общината, покритие с други комуникационни системи,
пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа
за отпадъци;
9. отдих и туризъм: обекти, значимост, собственост, влияние в общото
икономическо развитие;
10. екологично състояние: замърсяване на въздуха, водите и почвите,
категоризация, характеристика на вредните емисии.
(3) Текстовите материали към ОУПО в частта прогноза съдържат раздели за:
1. социално-икономическо развитие (прогноза за): демографско развитие
(песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант), икономическо развитие
(промишленост, селско и горско стопанство, транспорт, строителство, туризъм и
др.), развитие на социалната база (образование, здравеопазване, култура,
комунални дейности), приоритети за реализация;
2. пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими
на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните
територии и на техническата инфраструктура;
3. екологични условия: прогноза за въздействия върху околната среда от
социално-икономическото и пространственото развитие и мероприятия за подобряване
на средата;
4. правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват условията,
при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните
устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.
(4) Графичните материали към ОУПО илюстрират текстовите материали по ал. 3
и са основни и допълнителни.
(5) Основните графични материали са задължителни, а допълнителните
графични материали се определят от възложителя със заданието.
(6) Основните графични материали на предварителния проект съдържат:
1. опорен план на общината в М 1:10000 до М 1:25000, изработен върху
топографска карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ – в
случаите, когато такъв не е изработен със заданието; мащабът на опорния план се
определя със заданието;
2. общ устройствен план на общината в мащаба на опорния план, изработен
върху картата по т. 1, в който се отразяват бъдещото развитие и устройството на
териториите, включващо:
а) режим за устройство и строителните граници на урбанизираните територии:
населени места, групови и единични паметници на културата, промишлени комплекси
и други селищни образувания;
б) земеделски земи, в които не се допуска промяна на предназначението им,
и останалите земи, в които това е допустимо;
в) горски територии (гори и земи от горския фонд) с разграничение съгласно
буква “б”;
г) територии със специфични характеристики (резервати, национални паркове,
природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени
местности, паметници на културата, гробищни паркове, минерални извори,
калонаходища, обекти на сигурността и отбраната);
д) нарушени територии (рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища,
мочурища, депа за отпадъци и др.) за етапно възстановяване и рекултивация;
е) водни площи и течения – реки, езера, язовири, напоителни и отводнителни
канали; ж) (изм. – ДВ, бр. 68 от 2004 г.) елементи на транспортната техническа
инфраструктура – пътна мрежа по класове, железопътни линии, гари, пристанища,
летища; з) (изм. – ДВ, бр. 68 от 2004 г.) елементи на другата техническа
инфраструктура – електропроводи, газопроводи, нефтопроводи,
нефтопродуктопроводи, топлопроводи, далекосъобщителни мрежи, водопроводи,
канализационни колектори, и съоръженията към тях (електрически подстанции,
пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и
разпределителни станции и др.);
3. схеми в мащаб, определен в заданието за транспортната мрежа и другите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
(7) Допълнителните графични материали към ОУПО съдържат карти, схеми,
графики, фотоси и други материали, определени в заданието и по преценка на
изпълнителя.
Чл. 19. (1) Окончателният проект на ОУПО съдържа текстовите и графичните
материали на предварителния проект, коригирани и допълнени съобразно решенията
на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на
заинтересуваните централни и териториални администрации.
(2) Текстовите материали към предварителния проект на ОУПО се допълват с
доклад за изпълнение на препоръките.
(3) Графичните материали към окончателния проект на ОУПО, към които има
препоръки и бележки, се изработват наново.
Чл. 20. Общият устройствен план (ОУП) на част от община се изработва в
обем и съдържание, аналогични на ОУПО.
Глава пета
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ГРАДОВЕ СЪС ЗЕМЛИЩАТА ИМ И НА СЕЛИЩНИ
ОБРАЗУВАНИЯ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ
Раздел I
Обем и съдържание
Чл. 21. (1) С общите устройствени планове на градовете и на селищните
образувания с национално значение се спазват изискванията на чл. 107 ЗУТ чрез:
1. създаване на оптимална структура за комплексно устройство и устойчиво
екологосъобразно развитие и изграждане на урбанизираните територии;
2. определяне на режима за устройство на урбанизираните територии;
3. определяне на възможните посоки за териториално развитие на населените
места и условията за използване на прилежащата природна среда за бъдещо
урбанизирано развитие;
4. екологосъобразно съвместяване на функции и дейности в благоустроена
среда кaтo чacт oт единно обвързаната cиcтeмa зa социално-икономическо развитие
нa общините;
5. подходящо пространствено и икономично провеждане на комуникационно-
транспортната мрежа за решаване на транспортното обслужване на населението,
развитието на масовия обществен пътнически транспорт (МОПТ), обвързано с
населените места от общината и със съседните общини;
6. определяне на технически параметри и условия за усъвършенстване и
развитие нa техническата инфраструктура;
7. определяне на условия за ползване на природните елементи в
урбанизираните среди, като се гарантира тяхното съхраняване и развитие.
(2) С плановете по ал. 1 се определят:
1. общата структура на територията – предмет на плана: жилищни територии,
производствено-складови територии, територии за озеленяване и специалните
озеленени площи, територии за спорт и развлечения, територии за обществено
обслужване, територии с обекти на културно-историческото наследство, територии
за курортно-туристическо и вилно строителство, територии за мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура, земеделски територии, горски територии,
територии за природозащита, нарушени територии за възстановяване, територии със
специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 чрез
устройствени зони, територии с устройствен режим и самостоятелни поземлени имоти
с устройствен режим със съответните правила и нормативи;
3. териториите – публична държавна собственост и публична общинска
собственост, и режимът на тяхното устройство;
4. изискванията към естетико-композиционното изграждане на територията;
5. (нова – ДВ, бр. 68 от 2004 г.) изисквания за устройство на достъпна за
цялото население среда, включително за хората с увреждания.
(3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2005 г.) С общите устройствени планове на
градовете и на селищните образувания с национално значение по Черноморското
крайбрежие се определят и:
1. пределно допустимите рекреационни капацитети на урбанизираната
територия;
2. необходимите мероприятия за брегозащита, саниране, възстановяване и
подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и
възстановяване на характера на ландшафта и на паметниците на културно-
историческото наследство;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и
разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и
бъдещи урбанизирани територии;
5. границите на крайбрежната плажна ивица;
6. границите на зона “А” и зона “Б”;
7. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии и
защитените зони;
8. териториите със защитни и рекреационни гори, както и териториите,
които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
9. териториите и участъците от акваторията със статут на паметници на
културно-историческото наследство;
10. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на
изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително
охраната и контрола на държавната граница;
11. специфичните изисквания, правила и норми за устройство на територията
и акваторията.
Чл. 22. (1) Общите устройствени планове се изработват въз основа на
заданието по чл. 125 и 126 ЗУТ и на допълнителна информация от централните и
териториалните администрации и експлоатационни дружества, предоставена на
изпълнителя от възложителя.
(2) Общите устройствени планове се изработват в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
(3) Общите устройствени планове се създават за прогнозен период 15 – 20
години.
Чл. 23. (1) Общият устройствен план във фаза предварителен проект съдържа
текстови и графични материали.
(2) Текстовите материали към ОУП, оформени в обяснителна записка в частта
за анализ на съществуващо положение (диагноза), съдържат следните раздели:
1. обща част – с данни за основанието за възлагане, възложителя,
изпълнителя, целите на плана и изискванията на плановото задание, сроковете за
изпълнение;
2. исторически етапи на развитие – възникване на населеното място,
основни периоди на възход и упадък, пространствено развитие, поминък и др.;
3. природни фактори и условия, обхващащи:
а) релеф – надморска височина, наклони, характерни форми и образувания;
б) климат – сумарна слънчева радиация и продължителност на слънчевото
греене, облачност, в т.ч. дни с мъгла, годишни и месечни температурни стойности,
температурни инверсии, ветрови режим, валежи, в т.ч. големина на снежната
покривка и продължителност;
в) инженерно-геоложки и хидроложки условия – геоложки строеж,
носимоспособност на почвите, сеизмичност, водни течения, подпочвени води,
заблатявания, свлачища, срутища, ерозия и абразия;
г) флора и фауна – преобладаващ характерен видов състав, селищни паркове и
градини, крайселищни паркове и защитени обекти, земеделски земи, горски
територии, нарушени територии;
д) (нова – ДВ, бр. 68 от 2004 г.) ландшафт – ландшафтни области, райони и
подрайони, вид и тип природни ландшафти, антропогенни ландшафти – урбанизирани,
селскостопански, промишлени и рекреационни;
4. екологични условия, обхващащи:
а) състояние на въздуха – количества и вид на замърсителите, максимални
еднократни и среднодневни концентрации, териториален обхват на замърсените зони,
местоположение на източниците на замърсяване;
б) състояние на водите – степен и вид на замърсяването на повърхностните и
подпочвените води, дължина на замърсените водни течения, местоположение на
източниците на замърсяване, битови и отпадъчни води, канализация и локализация
на заустванията, приемници на отпадъчни води, местоположение и вид на
пречиствателните съоръжения;
в) състояние на почвите – замърсявания с органични, минерални и други
вещества, териториален обхват на замърсяванията, количества;
г) структура (видов състав) на твърдите отпадъци и начин на третиране,
нарушени терени от антропогенна намеса;
д) шумово замърсяване в урбанизираните територии – ниво на шума, зони на
шумово замърсяване, източници на шум, електромагнитни излъчвания, в т.ч.
източници и ниво на емисиите;
e) радиационна обстановка;
5. демографски проучвания, обхващащи:
а) движение на населението на града – обща характеристика, постоянно и
временно, естествен и механичен прираст;
б) структура на населението – полова и възрастова структура (жени, мъже,
под трудоспособна, в трудоспособна и над трудоспособна възраст);
в) трудова заетост – общо работещи и безработни в трудоспособна възраст,
структура на заетостта по полова структура (мъже, жени), структура на заетостта
по възрастова структура (под, във и над трудоспособна възраст), движение на
трудовите ресурси (изходящи и входящи), заетост по отрасли (производствена и
непроизводствена сфера);
6. културно-историческо наследство, обхващащо:
а) характеристика на паметниците на културно-историческото наследство -
групови и единични;
б) местоположение на паметниците на културата;
7. обитаване и жилищен фонд, включващи:
а) обща характеристика на жилищния фонд – изграденост, брой жилища,
годност (годни, негодни);
б) структура на жилищния фонд – по брой на стаи, по брой обитатели;
в) структура на собствеността – държавна, общинска, частна;
г) територии за обитаване – видове (типове) обитаване, характерни белези,
стандарт на обитаване по структури;
д) бруто и нето площ на жилищните терени на жител;
е) устройствени показатели – плътност и интензивност застрояване, средна
етажност, застроена и разгъната площ, брутна и нетна площ на жилищните терени,
жилищна задоволеност (по площ на жител, по брой жилища на потребителски
единици);
8. зони за производствена дейност и прилагане на труд, включващи:
а) икономическа характеристика – продукция, заетост, капитални вложения;
б) пространствена структура – усвоена територия в строителни граници и
извънселищна територия, в т.ч. територии в процедура за промяна на основното
предназначение (площи на усвоените територии, застроена и разгъната площ);
в) производствено-технологични връзки – входящ и изходящ товарооборот;
г) структура на собствеността – държавна, общинска, частна;
д) устройствени показатели – плътност на застрояване, плътност на
усвояване, озеленена площ, интензивност на застрояване, изразена в обем;
9. отдих и спорт, включващи:
а) природни ресурси – селищни и крайселищни среди за отдих и спорт;
б) обекти за отдих – видове обекти, начин на ползване по сезони,
капацитет, леглова база;
в) територии с обекти за спорт – видове обекти, спортни съоръжения и др.;
10. здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти -
видове лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ,
центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и
др.), площни характеристики;
11. образование и култура, включващи:
а) териториално разположение на обектите на образованието – образователни
равнища, собственост, характеристики на терените;
б) местоположение на обектите на културата – вид, собственост, капацитет,
технически характеристики;
12. обекти за социални грижи;
13. техническа инфраструктура, включваща:
а) трасета на инженерните мрежи – технически параметри на
електроснабдителната, водопроводната и канализационната, газопроводната,
далекосъобщителната и други видове мрежи;
б) структурни обекти на транспорта – летища, пристанища, железопътни гари,
автогари, автобази, фериботи и др.;
в) телефонизация, радио- и телевизионно покритие на градската територия,
покритие с други комуникационни системи;
г) водоснабдяване – водоизточници, помпени станции, напорни резервоари,
пречиствателни съоръжения, местоположение на елементите и капацитет,
характеристика на точковите и линейните обекти, организационна структура на
управление на водните ресурси, санитарно-охранителни зони;
д) канализация и пречистване на отпадъчните води – главни клонове на
канализационната мрежа, пречиствателни станции и други съоръжения, количества на
отпадъчните битови и промишлени води;
е) електроснабдяване – линейни и точкови елементи, подстанции,
разпределителни станции, характеристика на консумацията, максимални и
среднодневни товари по видове консуматори;
ж) сметосъбиране и третиране на отпадъците – депа за отпадъци;
14. изводи от анализа на състоянието – общи и специфични проблеми,
влияние на регионалните проблеми;
15. прогнозно развитие, териториална структура и основно предназначение
на терените, включващи:
а) демографски прогнози – общо за общината и конкретно за града;
б) социално-икономически прогнози: областен и общински план за регионално
развитие, други прогнози на локално ниво;
в) териториални прогнози за развитие за прогнозния период и след него;
г) урбанизирана територия
Източник:

Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г.
ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

Издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни
2001 г., в сила от 5 юни 2001 г.
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят обхватът и съдържанието на
инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни
(прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране.
(2) Наредбата се прилага за всички обекти, за които се изисква одобрен
инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж.
Чл. 2. (1) Инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в
следните фази на проектиране:
1. идеен проект;
2. технически проект;
3. работен проект (работни чертежи и детайли).
(2) Еднофазно във фаза технически проект или работен проект се
изработват инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни във
функционално, технологично и/или инсталационно отношение.
(3) Двуфазно инвестиционните проекти могат да се изработват във
фази: идеен и технически проект, идеен и работен проект или технически и
работен проект.
(4) Трифазно във фази идеен, технически и работен проект (работни
чертежи и детайли) се изработват инвестиционните проекти за сложни или
комплексни обекти.
Чл. 3. (1) Обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида,
предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти
и изискванията към проектните решения може да включва следните проектни
части:
1. части за архитектура и конструкции:
а) архитектурна;
б) интериор и обзавеждане;
в) конструктивна;
2. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура:
а) водоснабдяване и канализация;
б) електрическа (електроснабдяване, електрообзавеждане и
електрически инсталации);
в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;
г) топлотехническа ефективност;
3. части за устройство на прилежащия към обекта терен:
а) геодезическа (трасировъчен план и вертикална планировка);
б) паркоустрояване и благоустрояване;
4. част технологична;
5. част проект за организация и изпълнение на строителството;
6. част организация и безопасност на движението;
7. други проектни части при сложни и комплексни обекти:
а) обща обяснителна записка;
б) генерален план;
в) сметна документация;
8. проектни части при специфични обекти:
а) консервация, реставрация и експониране на паметниците на
културата;
б) земна основа.
Чл. 4. Инвеститорът определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата
на обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за
задължителен минимален обхват по чл. 144, ал. 1, т. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 5. (1) Инвестиционното проектиране се извършва в съответствие
със скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на
заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не
е изработено задание.
(2) Инвеститорът може да възложи на проектанта да изясни и обоснове
обхвата и съдържанието на проекта, както и да събере информация и
документи, необходими за проектирането, които са елемент на заданието за
проектиране.
Чл. 6. При необходимост и по преценка на инвеститора за изработване
на заданието за проектиране и/или на проекта може да се възложат
предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания.
Чл. 7. Когато инвеститорът не е възложил извършване на
предварителни проучвания, целесъобразността от изграждането на
конкретния обект се изяснява със заданието за проектиране и/или със самия
проект.
Чл. 8. (1) Всяка проектна част задължително се съгласува от
проектантите на другите проектни части.
(2) Всички проектни части се подписват от инвеститора (собственика),
а частите по чл. 139, ал. 4 ЗУТ – и от лицето, упражняващо технически
контрол в проектирането.
Г л а в а в т о р а
ПРЕДВАРИТЕЛНИ (ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ) ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 9. Предварителните (прединвестиционните) проучвания могат да
обхващат:
1. изясняване на инвестиционното строително намерение;
2. проучвания за определяне на подходящо местоположение на обекта
и на условията за застрояване съобразно предвижданията на устройствените
планове;
3. инженерни проучвания, в т. ч. геоложки, геотехнически,
хидрогеоложки, хидроложки и др., като съдържанието им се определя в
зависимост от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта;
4. проучвания и документиране за нуждите на инвестиционното
проектиране на обекти – недвижими паметници на културата;
5. геодезически проучвания;
6. технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална
технология – за обекти, при които технологичното решение е определящо;
7. технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата
целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение, в
т. ч. за избор на подходящ негов вариант;
8. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на
инвестиционната инициатива, в т. ч. откриване на работни места и
осигуряване на обществени услуги;
9. проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна
устройствена защита във връзка с режимите за опазване на териториите за
природозащита и на обектите на културно-историческото наследство;
10. вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за
изграждане на нови енергийни мощности;
11. специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и
надстрояване на съществуващи сгради, в т. ч. архитектурно и конструктивно
заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура;
12. микросеизмично изследване – за енергийни, хидротехнически,
транспортни и други специфични обекти;
13. други специфични проучвания, налагащи се от вида и спецификата
на отделните строежи, като климатични, водностопански, почвено-
мелиоративни, аграрно-икономически и земеустройствени проучвания – при
проекти на хидромелиоративни системи, проекти за противосвлачищни и
брегоукрепителни съоръжения и др.
Г л а в а т р е т а
ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
Чл. 10. (1) При необходимост в съответствие с чл. 138 ЗУТ за
определяне местоположението на обекта, доказване на неговата нормативна
допустимост и целесъобразността на инвестиционното намерение, както и за
съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект, инвеститорът
може да възложи обемно-устройствено проучване.
(2) Обемно-устройственото проучване има за цел да адаптира
бъдещото архитектурно решение на обекта (сградата или групата от сгради)
към решението на подробния устройствен план в съответствие с
регулационното отреждане и режима на устройство и застрояване.
(3) Когато няма действащ подробен устройствен план, обемно-
устройственото проучване предлага целесъобразно разполагане на
застрояването в поземления имот и може да служи за основа за
изработването на подробен устройствен план.
Чл. 11. (1) Обемно-устройственото проучване:
1. определя очертанията на бъдещите обекти за застрояване, така че те
да отговарят на зададените с действащия подробен устройствен план и/или
на нормативно допустимите мерки, разстояния и плътност на застрояване;
2. определя обема на застрояване в рамките на зададените с действащия
подробен устройствен план и/или в рамките на нормативно допустимите
височина – етажност и площна или обемна интензивност на застрояване;
3. представя обобщено функционално-пространствено решение за
отделните етажи на сградата (сградите);
4. представя обобщено обемно-фасадно решение на сградата
(сградите);
5. определя обобщено оформянето на околното пространство на
сградата (сградите) в поземления имот или в групата поземлени имоти;
6. дава обобщено решение на инженерните мрежи в поземления имот
(имоти), когато това има съществено значение за функционалното и
архитектурно-обемното решение;
7. определя задължителните изисквания и параметри за опазването на
недвижимите паметници на културата и тяхната среда, както и за
интегриране на новото застрояване към тях.
(2) Обемно-устройственото проучване се представя със следните
минимално необходими чертежи:
1. ситуационно решение върху основа от кадастрална карта
(кадастрален план) или от действащия подробен устройствен план в мащаб
(М) 1:1000 или М 1:500;
2. схематични разпределения на етажите с обобщени групи помещения
в М 1:500 или М 1:200;
3. схематични фасади – силуети с обобщено оформяне на обемите в М
1:500 или М 1:200.
(3) Към обемно-устройственото проучване могат да се представят
допълнително по преценка на проектанта или при договаряне с инвеститора
и следните чертежи: схематични разрези, схема на разположението на
мрежите на техническата инфраструктура, аксонометрични изгледи,
перспективни изгледи, фотомонтажи, компютърна анимация, макет и др.
(4) Обемно-устройственото проучване се придружава от обяснителна
записка, която пояснява предложените решения, тяхната целесъобразност и
постигнатите технико-икономически показатели.
(5) Обемно-устройственото проучване може да се договаря за
изработване във варианти.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ИЗХОДНИ ДАННИ И ДОКУМЕНТИ.
ЗАДАНИЕ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 12. (1) Изходните данни и документите, необходими за
изработването и одобряването на проекта, са:
1. скица (виза) за проектиране по чл. 140 ЗУТ;
2. геоложка, сеизмоложка и геотехническа характеристика,
хидрогеоложка и хидроложка характеристика на района – при проектиране на
хидротехнически обекти, както и данни за специфичните условия на
строителството, като осигуряване срещу земетръс и др.;
3. становища и данни от съответните експлоатационни дружества за
свързване на вътрешните мрежи и инсталациите на обекта с мрежите на
техническата инфраструктура за:
а) източника за водоснабдяване и изясняване на основните и
спомагателните инсталации, мястото за заустване на отпадъчните води с
посочване на категорията на водоприемника, необходимостта от изграждане
на пречиствателни съоръжения и др.;
б) източника за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на
трансформаторни постове;
в) източника за топлоснабдяване;
г) източника за газоснабдяване и необходимостта от изграждане на
газоразпределителни пунктове;
д) местоположението на пътната връзка на обекта към съответния път
от републиканската или общинската пътна мрежа;
е) връзките с други мрежи на техническата инфраструктура, когато
това се налага от спецификата на обекта;
4. геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т. ч.
геодезически мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за
проектирането и строителството;
5. опорния план на недвижимите паметници на културата и извадка от
археологически кадастър (специализирана карта), когато съществува такъв;
6. предварителните (прединвестиционните) и/или обемно-
устройствените проучвания за обекта, когато такива са разработени;
7. други изходни данни и документи, които се изискват с нормативен
или административен акт.
(2) Изходните данни и документи се прилагат към заданието за
проектиране (договора за проектиране).
Чл. 13. (1) Със заданието за проектиране се определят:
1. изискванията към обекта;
2. фазите на проектиране;
3. необходимите проектни части.
(2) Заданието за проектиране включва:
1. основни технически, икономически, технологични, функционални и
планово-композиционни изисквания към обекта;
2. основни функционални и композиционни параметри на обекта.
(3) Основните технически, икономически, технологични,
функционални и планово-композиционни изисквания към обекта могат да
бъдат:
1. за целесъобразно и ефективно оразмеряване на застроените площи и
обеми;
2. за осигуряване на единство и хармония между функционалното,
технологичното и композиционното решение и с околната среда;
3. за използване на високоефективни материали, оборудване и
технологии за осигуряване на качествено изпълнение на обекта;
4. за осигуряване съответствието на проектните решения с
изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
5. към интериора и обзавеждането и към синтеза на архитектурата с
изобразителните и приложните изкуства;
6. към благоустройството и паркоустройството на прилежащия терен;
7. към техническите инсталации на обекта, в т. ч. отоплителни,
вентилационни, електрически, водоснабдителни, канализационни и др.;
8. към технологията и технологичното оборудване;
9. към показателите за икономическа ефективност, които трябва да
бъдат постигнати;
10. за последователността на изработване на проектите за подобектите
- при строителство на комплексни обекти;
11. други изисквания на инвеститора.
(4) Като основни функционални и композиционни параметри за обекта
могат да бъдат зададени необходимите:
1. вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни,
спомагателни и обслужващи подобекти;
2. функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и
подобекти;
3. площи на отделните обекти и подобекти;
4. застроени обеми за обекта и по отделни подобекти;
5. брой етажи според допустимата височина на застрояване;
6. общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал -
общо и по подобекти.
(5) Когато към заданието за проектиране са приложени предварителни
проучвания, текстовата му част може да бъде съкратена с препращане към
резултатите от проучванията.
Чл. 14. Заданието за проектиране за първоначалната фаза служи за
задание и на всяка следваща фаза заедно с проекта от предходната фаза.
Г л а в а п е т а
ИДЕЕН ПРОЕКТ
Чл. 15. (1) Идейният проект се изработва в съответствие със скицата
(визата) за проектиране и със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
(2) Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект
изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране.
(3) Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат
достатъчни за ползването му:
1. като основа за изработване на следващата фаза на проектиране;
2. за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-
конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за
безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране
(договора за проектиране);
3. за нуждите на съгласуването – при условията и по реда на чл. 141
ЗУТ.
Чл. 16. (1) Идейният проект може да се изработва в една или повече
проектни части в зависимост от вида, характера, сложността и спецификата
на съответния обект и неговите подобекти, както следва:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – част архитектурна, самостоятелна или придружена от част
конструктивна, необходимите инсталационни части, геодезическа част,
технологична част и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – част конструктивна, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, необходимите инсталационни части, част геодезическа, част
технологична и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – част технологична, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни части, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на проект
за техническа инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), самостоятелна или придружена от част
конструктивна, геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 17. Идейният проект може да се разработва във варианти на
проектните решения.
Чл. 18. (1) Всяка част на идейния проект включва:
1. чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения в
следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:100 или М 1:200;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и
съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна,
здравословна и достъпна за всички среда;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения, които се включват
по преценка на проектанта, или когато се изискват със заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Отделни части на идейните проекти могат да включват и макети,
мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а ш е с т а
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
Чл. 19. (1) Техническият проект се изработва въз основа на
съгласувания идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект
- в съответствие със скицата (визата) за проектиране и заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Техническият проект подлежи на съгласуване и е основа за
изработване на работния проект или подлежи на одобряване и е основание за
издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на
строителството.
(3) С техническия проект се доизясняват и допълват проектните
решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които
осигуряват:
1. съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
(*1) 2. ползването на техническия проект като документация за договаряне
на строителството и/или за доставка на оборудване, строителни материали и
изделия, вкл. за възлагане на обществени поръчки за строителство или за
доставка на оборудване при условията и по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП);
3. започването и изпълнението на строителството до завършването на
обекта.
(4) В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен
технически проект, в процеса на строителството същият се допълва с
необходимите работни чертежи и детайли за уточняване на проектните
решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи (СМР).
(5) Работните чертежи и детайли по ал. 4 се съгласуват с проектантите
по съответните части и с лицето, упражняващо технически контрол на част
конструктивна, а тяхното нормативно съответствие и изпълнение подлежат
на контрол от лицата, които упражняват строителен надзор.
(6) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения технически
проект и работните чертежи и детайли по ал. 4, той се заверява като
екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 20. (1) В обхвата на техническия проект могат да се включват, в
зависимост от вида и спецификата на обекта, следните части:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – части архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни
части, технологична част, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – части конструктивна, архитектурна, необходимите инсталационни
части, част технологична, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – части технологична, архитектурна, конструктивна, необходимите
инсталационни части, част организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на
техническата инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), както и части конструктивна, технологична,
архитектурна, организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 21. (1) Всяка проектна част на техническия проект съдържа:
1. чертежи, по които може да се изпълняват СМР в следните
препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 или М 1:100;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходните данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на техническите проекти могат да включват и
макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а с е д м а
РАБОТЕН ПРОЕКТ
Чл. 22. (1) Работният проект (работни чертежи и детайли) се изработва
въз основа на съгласувания проект в предходна фаза, а при еднофазно
проектиране – в съответствие със скицата (визата) за проектиране и със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(2) Работният проект (работни чертежи и детайли) подлежи на
одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж и за възлагане
и изпълнение на строителството.
Чл. 23. С работния проект:
1. се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща
възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и
монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта;
2. се осигурява възможност за ползването му като документация за
договаряне изпълнението на строителството, вкл. чрез процедура за
възлагане на обществена поръчка за строителство и/или за доставка на
оборудване при условията и по реда на ЗОП;
3. се осигурява съответствието на проектните решения с изискванията
към строежите по чл. 169 ЗУТ.
Чл. 24. (1) Проектните части на работния проект включват:
1. работни чертежи и детайли, по които се изпълняват отделните
видове СМР в следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 и М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 и М 1:100;
в) детайли – в М 1:20, М 1:5 и М 1:1;
г) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходни данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на работните проекти, в зависимост от заданието за
проектиране, могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи,
компютърна анимация и др.
(4) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения работен
проект, той се заверява като екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 25. Инвеститорът може да възложи изработване на общ
координационен план за координиране изпълнението на инсталациите на
обекта.
Чл. 26. (1) За нови и неприлагани в страната строителни технологии
към съответните проектни части се изработва раздел, съдържащ пълни
строително-технологични решения, респ. технологична документация.
Строително-технологичните решения при възможност се обосновават с
български или чуждестранни технически спецификации или с данни за
резултата от тяхното прилагане на други строежи.
(2) За обектите, изискващи висока степен на охрана, към съответните
проектни части се изработва раздел за физическа защита.
Г л а в а о с м а
ЧАСТ АРХИТЕКТУРНА
Раздел I
Част архитектурна на идейния проект
Чл. 27. Част архитектурна на идейния проект определя съдържанието и
архитектурно-художествения образ на бъдещия обект (сграда или
съоръжение).
Чл. 28. (1) Част архитектурна представя решения за:
1. функционално-пространствената композиция на обекта (сградата);
2. архитектурно-художествения образ на обекта (сградата);
3. вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда;
4. създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и
достъпна за всички архитектурна среда.
(2) Част архитектурна осигурява основа и предпоставки за:
1. подходящо строително-конструктивно решение;
2. решение на техническата инфраструктура и сградните инсталации;
3. оптимално и безопасно протичане на технологичния процес.
Чл. 29. (1) Част архитектурна се представя в следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата и вертикалната комуникация в сградата.
(2) По преценка на проектанта или в съответствие със заданието за
проектиране (договора за проектиране) могат да се представят допълнително:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с обзавеждане
и елементи от фасадите;
2. перспективни и аксонометрични изгледи;
3. фотомонтажи, компютърна анимация, макети и др.
Чл. 30. (1) Обяснителната записка към архитектурната част пояснява
функционално-пространственото и архитектурно-художественото решение
на обекта, описва данните за постигнатите с проекта технико-икономически
показатели – площи, обеми, брой стаи, брой места и др., както и
съответствието на проектните решения и строителните продукти с
изискванията на чл. 169 ЗУТ.
(2) Към обяснителната записка може да се включат допълнително:
1. предложение за конструктивно-строителна система, когато липсва
част конструктивна;
2. предложения за инсталационните системи, когато липсват
съответните части;
3. предложения за използване на подходящи строителни материали и
изделия;
4. съображения за естетическо оформяне на интериора и екстериора.
Чл. 31. По искане на инвеститора към част архитектурна може да се
приложи стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел II
Част архитектурна на техническия проект
Чл. 32. Част архитектурна на техническия проект конкретизира и
прецизира решенията на идейния проект или представя решенията по чл. 28,
когато не е изработен идеен проект.
Чл. 33. (1) Част архитектурна на техническия проект се представя в
следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии,
изясняващи параметрите на всички помещения и на отворите в тях,
предвидените материали или минималните изисквания към тях, за
обработката на стени, подове, тавани, стълбища и други части на сградата;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите,
употребените материали и тяхната обработка;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните на покривните
равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки.
(2) При договаряне с инвеститора допълнително могат да се представят
чертежи за:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с
обзавеждането;
2. фрагменти от елементи на фасадите;
3. характерни архитектурни детайли.
(3) В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по
одобрен технически проект, същият се допълва в процеса на строителството
с необходимите детайли, достатъчни за изпълнението на СМР.
Чл. 34. Част архитектурна на техническия проект се придружава от
обяснителна записка, изработена съгласно изискванията на чл. 30.
Чл. 35. (1) С изчисленията на част архитектурна на техническия проект
се доказва осигуряването на изискванията по чл. 169 ЗУТ в случаите, когато
осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат:
1. спецификации на дограма и други материали и изделия;
2. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи по
уедрени показатели;
3. стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел III
Част архитектурна на работния проект
Чл. 36. (1) Част архитектурна на работния проект прецизира и
детайлизира решенията на идейния проект и/или на техническия проект и
определя необходимите строителни материали, изделия и начини за
изпълнението на обекта, а когато проектирането е еднофазно във фаза
работен проект, дава цялостни архитектурни решения.
(2) Част архитектурна на работния проект представя освен решенията
по чл. 28 и решения за:
1. необходимите строителни материали и изделия за изпълнение на
СМР и начина на тяхната обработка, полагане и/или монтаж;
2. изпълнението на хидроизолациите и топлоизолациите на обекта;
3. осигуряване на естественото и изкуственото осветление в
помещенията;
4. изпълнението на дограмата, настилките, облицовките и другите
видове довършителни СМР в помещенията, покривите и фасадите;
5. акустичната обработка на стени и тавани, когато такава е
необходима или се изисква със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
Чл. 37. Част архитектурна на работния проект се представя в следните
чертежи:
1. чертежите по чл. 33, ал. 1;
2. допълнителни чертежи с подробни параметри и фрагменти от по-
важни части на обекта;
3. архитектурни детайли в подходящ мащаб, изясняващи изпълнението
на отделни СМР в интериора и екстериора на обекта, в т. ч. покриви, стени,
тавани, подове, настилки, облицовки, изолации, дограми, козирки, стълби,
парапети, комини, шахти и др.
Чл. 38. Част архитектурна на работния проект се придружава от
обяснителна записка, която освен описанията, посочени в чл. 30, съдържа и
описания на:
1. предложените решения за топлоизолация, хидроизолация,
звукоизолация, пожарна безопасност и акустични обработки;
2. предвидените строителни материали и изделия;
3. естетическото оформяне на екстериора и интериора.
Чл. 39. (1) Изчисленията на част архитектурна на работния проект
включват:
1. спецификации на строителните изделия и материали, включени в
оформянето на интериора и екстериора;
2. изчисления за доказване осигуряването на изискванията по чл. 169
ЗУТ в случаите, когато осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат и:
1. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи;
2. стойностна сметка.
Чл. 40. (1) По искане на инвеститора в част архитектурна на работния
проект може да се изработи и решение за цветово оформление на обекта
(сградата).
(2) С решението за цветово оформление се определят:
1. цветовото третиране и вида на фасадите, цокълните и покривните
материали;
2. местата и размерите на фасадните пана и реклами.
(3) Решението за цветово оформление се представя в следните чертежи:
1. цветово решение и материали на фасадите;
2. цветово решение и материали на покривните линии;
3. характерни детайли на екстериора.
Раздел IV
Част интериор и обзавеждане
Чл. 41. (1) Част интериор и обзавеждане може да се изработва при
новопроектирани обекти или като самостоятелен проект за обзавеждане на
съществуващи обекти със или без промяна на предназначението им.
(2) С част интериор и обзавеждане се дават решения за:
1. основната функция на отделните помещения и пространства и
връзките между тях с оглед задоволяване на композиционните,
технологичните, физиологичните, ергономичните, акустичните,
охранителните и други изисквания;
2. оформянето на пода, стените и тавана на помещенията, както и на
допълнително създадени прегради за частично разделяне на пространствата;
3. разположението на подвижните и неподвижни елементи на
обзавеждането;
4. разположението на осветителните тела на изкуственото осветление
във връзка с общото пространствено оформление;
5. включването в интериора на произведения на изобразителните и
приложните изкуства.
Чл. 42. (1) Част интериор и обзавеждане се представя в следните
чертежи:
1. чертеж на основното функционално и композиционно решение с
разположението на елементите на интериора;
2. чертеж на решението на тавана с показани основните и
допълнителните обработки, осветлението и др.;
3. разгъвки на стените с показани основните и допълнителни обработки
и оформянето на елементите на инсталационните системи;
4. чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и материалите;
5. чертежи на характерни декоративни, художествени и други елементи
с културно-историческа стойност от интериора на сгради – паметници на
културата;
6. характерни детайли на интериора в подходящ мащаб – по преценка
на проектанта.
(2) В случаите, когато се проектират обекти, за които се изисква
изработване на акустичен проект, към чертежите се прилагат и:
1. графичен анализ на хода на звуковите отражения за надлъжния
вертикален разрез и за плана на помещението (залата);
2. чертежи за приетата форма и профил на залата, вкл. на тавана,
стените и пода;
3. чертежи на звукоизолационни и обезшумителни конструкции за
акустично обработваните помещения.
Чл. 43. (1) Част интериор и обзавеждане се придружава от обяснителна
записка, която описва:
1. основната функция на помещенията и пространствата и на връзките
между тях;
2. основните елементи, които се използват за изграждане на интериора;
3. възприетите решения за задоволяване на основните функционални,
композиционни, технологични, физиологични, ергономични, акустични,
охранителни и други изисквания;
4. използваните материали и начина на тяхната обработка;
5. обосновка на включените в интериора произведения на
изобразителното и приложните изкуства.
(2) В случаите, когато се изработва акустичен проект, в обяснителната
записка се описват и приетите акустични решения.
Чл. 44. (1) Изчисленията на част интериор и обзавеждане включват:
1. подробни количествени сметки за материалите и изделията по
видове СМР;
2. спецификации на изделията и материалите, включени в оформянето
на интериора и обзавеждането.
(2) Когато се изисква със заданието за проектиране, към изчисленията
на проекта за интериор и обзавеждане се включва и стойностна сметка на
СМР.
Г л а в а д е в е т а
ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА
Раздел I
Част конструктивна на идейния проект
Чл. 45. Част конструктивна на идейния проект определя:
1. строителната система, конструктивната схема и идейните
конструктивни и строително-технологични решения;
2. начина на фундиране;
3. приблизителните размери и разположението на носещите
конструктивни елементи, определени съгласувано с архитектурните решения.
Чл. 46. Част конструктивна на идейния проект се представя в следните
чертежи:
1. кофражни планове – за обектите с монолитни стоманобетонни
конструкции;
2. монтажни планове – за обектите със сглобяеми или метални
конструкции;
3. предварителни кофражни планове – за строителните съоръжения с
монолитна бетонна или стоманобетонна конструкция.
Чл. 47. Част конструктивна на идейния проект се придружава от
обяснителна записка, ко
Източник: