Skip to content

Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г.
ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

Издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни
2001 г., в сила от 5 юни 2001 г.
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят обхватът и съдържанието на
инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни
(прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране.
(2) Наредбата се прилага за всички обекти, за които се изисква одобрен
инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж.
Чл. 2. (1) Инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в
следните фази на проектиране:
1. идеен проект;
2. технически проект;
3. работен проект (работни чертежи и детайли).
(2) Еднофазно във фаза технически проект или работен проект се
изработват инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни във
функционално, технологично и/или инсталационно отношение.
(3) Двуфазно инвестиционните проекти могат да се изработват във
фази: идеен и технически проект, идеен и работен проект или технически и
работен проект.
(4) Трифазно във фази идеен, технически и работен проект (работни
чертежи и детайли) се изработват инвестиционните проекти за сложни или
комплексни обекти.
Чл. 3. (1) Обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида,
предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти
и изискванията към проектните решения може да включва следните проектни
части:
1. части за архитектура и конструкции:
а) архитектурна;
б) интериор и обзавеждане;
в) конструктивна;
2. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура:
а) водоснабдяване и канализация;
б) електрическа (електроснабдяване, електрообзавеждане и
електрически инсталации);
в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;
г) топлотехническа ефективност;
3. части за устройство на прилежащия към обекта терен:
а) геодезическа (трасировъчен план и вертикална планировка);
б) паркоустрояване и благоустрояване;
4. част технологична;
5. част проект за организация и изпълнение на строителството;
6. част организация и безопасност на движението;
7. други проектни части при сложни и комплексни обекти:
а) обща обяснителна записка;
б) генерален план;
в) сметна документация;
8. проектни части при специфични обекти:
а) консервация, реставрация и експониране на паметниците на
културата;
б) земна основа.
Чл. 4. Инвеститорът определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата
на обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за
задължителен минимален обхват по чл. 144, ал. 1, т. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 5. (1) Инвестиционното проектиране се извършва в съответствие
със скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на
заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не
е изработено задание.
(2) Инвеститорът може да възложи на проектанта да изясни и обоснове
обхвата и съдържанието на проекта, както и да събере информация и
документи, необходими за проектирането, които са елемент на заданието за
проектиране.
Чл. 6. При необходимост и по преценка на инвеститора за изработване
на заданието за проектиране и/или на проекта може да се възложат
предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания.
Чл. 7. Когато инвеститорът не е възложил извършване на
предварителни проучвания, целесъобразността от изграждането на
конкретния обект се изяснява със заданието за проектиране и/или със самия
проект.
Чл. 8. (1) Всяка проектна част задължително се съгласува от
проектантите на другите проектни части.
(2) Всички проектни части се подписват от инвеститора (собственика),
а частите по чл. 139, ал. 4 ЗУТ – и от лицето, упражняващо технически
контрол в проектирането.
Г л а в а в т о р а
ПРЕДВАРИТЕЛНИ (ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ) ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 9. Предварителните (прединвестиционните) проучвания могат да
обхващат:
1. изясняване на инвестиционното строително намерение;
2. проучвания за определяне на подходящо местоположение на обекта
и на условията за застрояване съобразно предвижданията на устройствените
планове;
3. инженерни проучвания, в т. ч. геоложки, геотехнически,
хидрогеоложки, хидроложки и др., като съдържанието им се определя в
зависимост от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта;
4. проучвания и документиране за нуждите на инвестиционното
проектиране на обекти – недвижими паметници на културата;
5. геодезически проучвания;
6. технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална
технология – за обекти, при които технологичното решение е определящо;
7. технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата
целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение, в
т. ч. за избор на подходящ негов вариант;
8. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на
инвестиционната инициатива, в т. ч. откриване на работни места и
осигуряване на обществени услуги;
9. проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна
устройствена защита във връзка с режимите за опазване на териториите за
природозащита и на обектите на културно-историческото наследство;
10. вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за
изграждане на нови енергийни мощности;
11. специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и
надстрояване на съществуващи сгради, в т. ч. архитектурно и конструктивно
заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура;
12. микросеизмично изследване – за енергийни, хидротехнически,
транспортни и други специфични обекти;
13. други специфични проучвания, налагащи се от вида и спецификата
на отделните строежи, като климатични, водностопански, почвено-
мелиоративни, аграрно-икономически и земеустройствени проучвания – при
проекти на хидромелиоративни системи, проекти за противосвлачищни и
брегоукрепителни съоръжения и др.
Г л а в а т р е т а
ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
Чл. 10. (1) При необходимост в съответствие с чл. 138 ЗУТ за
определяне местоположението на обекта, доказване на неговата нормативна
допустимост и целесъобразността на инвестиционното намерение, както и за
съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект, инвеститорът
може да възложи обемно-устройствено проучване.
(2) Обемно-устройственото проучване има за цел да адаптира
бъдещото архитектурно решение на обекта (сградата или групата от сгради)
към решението на подробния устройствен план в съответствие с
регулационното отреждане и режима на устройство и застрояване.
(3) Когато няма действащ подробен устройствен план, обемно-
устройственото проучване предлага целесъобразно разполагане на
застрояването в поземления имот и може да служи за основа за
изработването на подробен устройствен план.
Чл. 11. (1) Обемно-устройственото проучване:
1. определя очертанията на бъдещите обекти за застрояване, така че те
да отговарят на зададените с действащия подробен устройствен план и/или
на нормативно допустимите мерки, разстояния и плътност на застрояване;
2. определя обема на застрояване в рамките на зададените с действащия
подробен устройствен план и/или в рамките на нормативно допустимите
височина – етажност и площна или обемна интензивност на застрояване;
3. представя обобщено функционално-пространствено решение за
отделните етажи на сградата (сградите);
4. представя обобщено обемно-фасадно решение на сградата
(сградите);
5. определя обобщено оформянето на околното пространство на
сградата (сградите) в поземления имот или в групата поземлени имоти;
6. дава обобщено решение на инженерните мрежи в поземления имот
(имоти), когато това има съществено значение за функционалното и
архитектурно-обемното решение;
7. определя задължителните изисквания и параметри за опазването на
недвижимите паметници на културата и тяхната среда, както и за
интегриране на новото застрояване към тях.
(2) Обемно-устройственото проучване се представя със следните
минимално необходими чертежи:
1. ситуационно решение върху основа от кадастрална карта
(кадастрален план) или от действащия подробен устройствен план в мащаб
(М) 1:1000 или М 1:500;
2. схематични разпределения на етажите с обобщени групи помещения
в М 1:500 или М 1:200;
3. схематични фасади – силуети с обобщено оформяне на обемите в М
1:500 или М 1:200.
(3) Към обемно-устройственото проучване могат да се представят
допълнително по преценка на проектанта или при договаряне с инвеститора
и следните чертежи: схематични разрези, схема на разположението на
мрежите на техническата инфраструктура, аксонометрични изгледи,
перспективни изгледи, фотомонтажи, компютърна анимация, макет и др.
(4) Обемно-устройственото проучване се придружава от обяснителна
записка, която пояснява предложените решения, тяхната целесъобразност и
постигнатите технико-икономически показатели.
(5) Обемно-устройственото проучване може да се договаря за
изработване във варианти.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ИЗХОДНИ ДАННИ И ДОКУМЕНТИ.
ЗАДАНИЕ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 12. (1) Изходните данни и документите, необходими за
изработването и одобряването на проекта, са:
1. скица (виза) за проектиране по чл. 140 ЗУТ;
2. геоложка, сеизмоложка и геотехническа характеристика,
хидрогеоложка и хидроложка характеристика на района – при проектиране на
хидротехнически обекти, както и данни за специфичните условия на
строителството, като осигуряване срещу земетръс и др.;
3. становища и данни от съответните експлоатационни дружества за
свързване на вътрешните мрежи и инсталациите на обекта с мрежите на
техническата инфраструктура за:
а) източника за водоснабдяване и изясняване на основните и
спомагателните инсталации, мястото за заустване на отпадъчните води с
посочване на категорията на водоприемника, необходимостта от изграждане
на пречиствателни съоръжения и др.;
б) източника за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на
трансформаторни постове;
в) източника за топлоснабдяване;
г) източника за газоснабдяване и необходимостта от изграждане на
газоразпределителни пунктове;
д) местоположението на пътната връзка на обекта към съответния път
от републиканската или общинската пътна мрежа;
е) връзките с други мрежи на техническата инфраструктура, когато
това се налага от спецификата на обекта;
4. геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т. ч.
геодезически мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за
проектирането и строителството;
5. опорния план на недвижимите паметници на културата и извадка от
археологически кадастър (специализирана карта), когато съществува такъв;
6. предварителните (прединвестиционните) и/или обемно-
устройствените проучвания за обекта, когато такива са разработени;
7. други изходни данни и документи, които се изискват с нормативен
или административен акт.
(2) Изходните данни и документи се прилагат към заданието за
проектиране (договора за проектиране).
Чл. 13. (1) Със заданието за проектиране се определят:
1. изискванията към обекта;
2. фазите на проектиране;
3. необходимите проектни части.
(2) Заданието за проектиране включва:
1. основни технически, икономически, технологични, функционални и
планово-композиционни изисквания към обекта;
2. основни функционални и композиционни параметри на обекта.
(3) Основните технически, икономически, технологични,
функционални и планово-композиционни изисквания към обекта могат да
бъдат:
1. за целесъобразно и ефективно оразмеряване на застроените площи и
обеми;
2. за осигуряване на единство и хармония между функционалното,
технологичното и композиционното решение и с околната среда;
3. за използване на високоефективни материали, оборудване и
технологии за осигуряване на качествено изпълнение на обекта;
4. за осигуряване съответствието на проектните решения с
изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
5. към интериора и обзавеждането и към синтеза на архитектурата с
изобразителните и приложните изкуства;
6. към благоустройството и паркоустройството на прилежащия терен;
7. към техническите инсталации на обекта, в т. ч. отоплителни,
вентилационни, електрически, водоснабдителни, канализационни и др.;
8. към технологията и технологичното оборудване;
9. към показателите за икономическа ефективност, които трябва да
бъдат постигнати;
10. за последователността на изработване на проектите за подобектите
- при строителство на комплексни обекти;
11. други изисквания на инвеститора.
(4) Като основни функционални и композиционни параметри за обекта
могат да бъдат зададени необходимите:
1. вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни,
спомагателни и обслужващи подобекти;
2. функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и
подобекти;
3. площи на отделните обекти и подобекти;
4. застроени обеми за обекта и по отделни подобекти;
5. брой етажи според допустимата височина на застрояване;
6. общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал -
общо и по подобекти.
(5) Когато към заданието за проектиране са приложени предварителни
проучвания, текстовата му част може да бъде съкратена с препращане към
резултатите от проучванията.
Чл. 14. Заданието за проектиране за първоначалната фаза служи за
задание и на всяка следваща фаза заедно с проекта от предходната фаза.
Г л а в а п е т а
ИДЕЕН ПРОЕКТ
Чл. 15. (1) Идейният проект се изработва в съответствие със скицата
(визата) за проектиране и със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
(2) Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект
изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране.
(3) Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат
достатъчни за ползването му:
1. като основа за изработване на следващата фаза на проектиране;
2. за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-
конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за
безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране
(договора за проектиране);
3. за нуждите на съгласуването – при условията и по реда на чл. 141
ЗУТ.
Чл. 16. (1) Идейният проект може да се изработва в една или повече
проектни части в зависимост от вида, характера, сложността и спецификата
на съответния обект и неговите подобекти, както следва:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – част архитектурна, самостоятелна или придружена от част
конструктивна, необходимите инсталационни части, геодезическа част,
технологична част и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – част конструктивна, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, необходимите инсталационни части, част геодезическа, част
технологична и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – част технологична, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни части, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на проект
за техническа инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), самостоятелна или придружена от част
конструктивна, геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 17. Идейният проект може да се разработва във варианти на
проектните решения.
Чл. 18. (1) Всяка част на идейния проект включва:
1. чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения в
следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:100 или М 1:200;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и
съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна,
здравословна и достъпна за всички среда;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения, които се включват
по преценка на проектанта, или когато се изискват със заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Отделни части на идейните проекти могат да включват и макети,
мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а ш е с т а
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
Чл. 19. (1) Техническият проект се изработва въз основа на
съгласувания идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект
- в съответствие със скицата (визата) за проектиране и заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Техническият проект подлежи на съгласуване и е основа за
изработване на работния проект или подлежи на одобряване и е основание за
издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на
строителството.
(3) С техническия проект се доизясняват и допълват проектните
решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които
осигуряват:
1. съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
(*1) 2. ползването на техническия проект като документация за договаряне
на строителството и/или за доставка на оборудване, строителни материали и
изделия, вкл. за възлагане на обществени поръчки за строителство или за
доставка на оборудване при условията и по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП);
3. започването и изпълнението на строителството до завършването на
обекта.
(4) В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен
технически проект, в процеса на строителството същият се допълва с
необходимите работни чертежи и детайли за уточняване на проектните
решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи (СМР).
(5) Работните чертежи и детайли по ал. 4 се съгласуват с проектантите
по съответните части и с лицето, упражняващо технически контрол на част
конструктивна, а тяхното нормативно съответствие и изпълнение подлежат
на контрол от лицата, които упражняват строителен надзор.
(6) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения технически
проект и работните чертежи и детайли по ал. 4, той се заверява като
екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 20. (1) В обхвата на техническия проект могат да се включват, в
зависимост от вида и спецификата на обекта, следните части:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – части архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни
части, технологична част, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – части конструктивна, архитектурна, необходимите инсталационни
части, част технологична, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – части технологична, архитектурна, конструктивна, необходимите
инсталационни части, част организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на
техническата инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), както и части конструктивна, технологична,
архитектурна, организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 21. (1) Всяка проектна част на техническия проект съдържа:
1. чертежи, по които може да се изпълняват СМР в следните
препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 или М 1:100;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходните данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на техническите проекти могат да включват и
макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а с е д м а
РАБОТЕН ПРОЕКТ
Чл. 22. (1) Работният проект (работни чертежи и детайли) се изработва
въз основа на съгласувания проект в предходна фаза, а при еднофазно
проектиране – в съответствие със скицата (визата) за проектиране и със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(2) Работният проект (работни чертежи и детайли) подлежи на
одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж и за възлагане
и изпълнение на строителството.
Чл. 23. С работния проект:
1. се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща
възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и
монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта;
2. се осигурява възможност за ползването му като документация за
договаряне изпълнението на строителството, вкл. чрез процедура за
възлагане на обществена поръчка за строителство и/или за доставка на
оборудване при условията и по реда на ЗОП;
3. се осигурява съответствието на проектните решения с изискванията
към строежите по чл. 169 ЗУТ.
Чл. 24. (1) Проектните части на работния проект включват:
1. работни чертежи и детайли, по които се изпълняват отделните
видове СМР в следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 и М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 и М 1:100;
в) детайли – в М 1:20, М 1:5 и М 1:1;
г) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходни данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на работните проекти, в зависимост от заданието за
проектиране, могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи,
компютърна анимация и др.
(4) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения работен
проект, той се заверява като екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 25. Инвеститорът може да възложи изработване на общ
координационен план за координиране изпълнението на инсталациите на
обекта.
Чл. 26. (1) За нови и неприлагани в страната строителни технологии
към съответните проектни части се изработва раздел, съдържащ пълни
строително-технологични решения, респ. технологична документация.
Строително-технологичните решения при възможност се обосновават с
български или чуждестранни технически спецификации или с данни за
резултата от тяхното прилагане на други строежи.
(2) За обектите, изискващи висока степен на охрана, към съответните
проектни части се изработва раздел за физическа защита.
Г л а в а о с м а
ЧАСТ АРХИТЕКТУРНА
Раздел I
Част архитектурна на идейния проект
Чл. 27. Част архитектурна на идейния проект определя съдържанието и
архитектурно-художествения образ на бъдещия обект (сграда или
съоръжение).
Чл. 28. (1) Част архитектурна представя решения за:
1. функционално-пространствената композиция на обекта (сградата);
2. архитектурно-художествения образ на обекта (сградата);
3. вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда;
4. създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и
достъпна за всички архитектурна среда.
(2) Част архитектурна осигурява основа и предпоставки за:
1. подходящо строително-конструктивно решение;
2. решение на техническата инфраструктура и сградните инсталации;
3. оптимално и безопасно протичане на технологичния процес.
Чл. 29. (1) Част архитектурна се представя в следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата и вертикалната комуникация в сградата.
(2) По преценка на проектанта или в съответствие със заданието за
проектиране (договора за проектиране) могат да се представят допълнително:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с обзавеждане
и елементи от фасадите;
2. перспективни и аксонометрични изгледи;
3. фотомонтажи, компютърна анимация, макети и др.
Чл. 30. (1) Обяснителната записка към архитектурната част пояснява
функционално-пространственото и архитектурно-художественото решение
на обекта, описва данните за постигнатите с проекта технико-икономически
показатели – площи, обеми, брой стаи, брой места и др., както и
съответствието на проектните решения и строителните продукти с
изискванията на чл. 169 ЗУТ.
(2) Към обяснителната записка може да се включат допълнително:
1. предложение за конструктивно-строителна система, когато липсва
част конструктивна;
2. предложения за инсталационните системи, когато липсват
съответните части;
3. предложения за използване на подходящи строителни материали и
изделия;
4. съображения за естетическо оформяне на интериора и екстериора.
Чл. 31. По искане на инвеститора към част архитектурна може да се
приложи стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел II
Част архитектурна на техническия проект
Чл. 32. Част архитектурна на техническия проект конкретизира и
прецизира решенията на идейния проект или представя решенията по чл. 28,
когато не е изработен идеен проект.
Чл. 33. (1) Част архитектурна на техническия проект се представя в
следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии,
изясняващи параметрите на всички помещения и на отворите в тях,
предвидените материали или минималните изисквания към тях, за
обработката на стени, подове, тавани, стълбища и други части на сградата;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите,
употребените материали и тяхната обработка;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните на покривните
равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки.
(2) При договаряне с инвеститора допълнително могат да се представят
чертежи за:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с
обзавеждането;
2. фрагменти от елементи на фасадите;
3. характерни архитектурни детайли.
(3) В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по
одобрен технически проект, същият се допълва в процеса на строителството
с необходимите детайли, достатъчни за изпълнението на СМР.
Чл. 34. Част архитектурна на техническия проект се придружава от
обяснителна записка, изработена съгласно изискванията на чл. 30.
Чл. 35. (1) С изчисленията на част архитектурна на техническия проект
се доказва осигуряването на изискванията по чл. 169 ЗУТ в случаите, когато
осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат:
1. спецификации на дограма и други материали и изделия;
2. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи по
уедрени показатели;
3. стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел III
Част архитектурна на работния проект
Чл. 36. (1) Част архитектурна на работния проект прецизира и
детайлизира решенията на идейния проект и/или на техническия проект и
определя необходимите строителни материали, изделия и начини за
изпълнението на обекта, а когато проектирането е еднофазно във фаза
работен проект, дава цялостни архитектурни решения.
(2) Част архитектурна на работния проект представя освен решенията
по чл. 28 и решения за:
1. необходимите строителни материали и изделия за изпълнение на
СМР и начина на тяхната обработка, полагане и/или монтаж;
2. изпълнението на хидроизолациите и топлоизолациите на обекта;
3. осигуряване на естественото и изкуственото осветление в
помещенията;
4. изпълнението на дограмата, настилките, облицовките и другите
видове довършителни СМР в помещенията, покривите и фасадите;
5. акустичната обработка на стени и тавани, когато такава е
необходима или се изисква със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
Чл. 37. Част архитектурна на работния проект се представя в следните
чертежи:
1. чертежите по чл. 33, ал. 1;
2. допълнителни чертежи с подробни параметри и фрагменти от по-
важни части на обекта;
3. архитектурни детайли в подходящ мащаб, изясняващи изпълнението
на отделни СМР в интериора и екстериора на обекта, в т. ч. покриви, стени,
тавани, подове, настилки, облицовки, изолации, дограми, козирки, стълби,
парапети, комини, шахти и др.
Чл. 38. Част архитектурна на работния проект се придружава от
обяснителна записка, която освен описанията, посочени в чл. 30, съдържа и
описания на:
1. предложените решения за топлоизолация, хидроизолация,
звукоизолация, пожарна безопасност и акустични обработки;
2. предвидените строителни материали и изделия;
3. естетическото оформяне на екстериора и интериора.
Чл. 39. (1) Изчисленията на част архитектурна на работния проект
включват:
1. спецификации на строителните изделия и материали, включени в
оформянето на интериора и екстериора;
2. изчисления за доказване осигуряването на изискванията по чл. 169
ЗУТ в случаите, когато осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат и:
1. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи;
2. стойностна сметка.
Чл. 40. (1) По искане на инвеститора в част архитектурна на работния
проект може да се изработи и решение за цветово оформление на обекта
(сградата).
(2) С решението за цветово оформление се определят:
1. цветовото третиране и вида на фасадите, цокълните и покривните
материали;
2. местата и размерите на фасадните пана и реклами.
(3) Решението за цветово оформление се представя в следните чертежи:
1. цветово решение и материали на фасадите;
2. цветово решение и материали на покривните линии;
3. характерни детайли на екстериора.
Раздел IV
Част интериор и обзавеждане
Чл. 41. (1) Част интериор и обзавеждане може да се изработва при
новопроектирани обекти или като самостоятелен проект за обзавеждане на
съществуващи обекти със или без промяна на предназначението им.
(2) С част интериор и обзавеждане се дават решения за:
1. основната функция на отделните помещения и пространства и
връзките между тях с оглед задоволяване на композиционните,
технологичните, физиологичните, ергономичните, акустичните,
охранителните и други изисквания;
2. оформянето на пода, стените и тавана на помещенията, както и на
допълнително създадени прегради за частично разделяне на пространствата;
3. разположението на подвижните и неподвижни елементи на
обзавеждането;
4. разположението на осветителните тела на изкуственото осветление
във връзка с общото пространствено оформление;
5. включването в интериора на произведения на изобразителните и
приложните изкуства.
Чл. 42. (1) Част интериор и обзавеждане се представя в следните
чертежи:
1. чертеж на основното функционално и композиционно решение с
разположението на елементите на интериора;
2. чертеж на решението на тавана с показани основните и
допълнителните обработки, осветлението и др.;
3. разгъвки на стените с показани основните и допълнителни обработки
и оформянето на елементите на инсталационните системи;
4. чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и материалите;
5. чертежи на характерни декоративни, художествени и други елементи
с културно-историческа стойност от интериора на сгради – паметници на
културата;
6. характерни детайли на интериора в подходящ мащаб – по преценка
на проектанта.
(2) В случаите, когато се проектират обекти, за които се изисква
изработване на акустичен проект, към чертежите се прилагат и:
1. графичен анализ на хода на звуковите отражения за надлъжния
вертикален разрез и за плана на помещението (залата);
2. чертежи за приетата форма и профил на залата, вкл. на тавана,
стените и пода;
3. чертежи на звукоизолационни и обезшумителни конструкции за
акустично обработваните помещения.
Чл. 43. (1) Част интериор и обзавеждане се придружава от обяснителна
записка, която описва:
1. основната функция на помещенията и пространствата и на връзките
между тях;
2. основните елементи, които се използват за изграждане на интериора;
3. възприетите решения за задоволяване на основните функционални,
композиционни, технологични, физиологични, ергономични, акустични,
охранителни и други изисквания;
4. използваните материали и начина на тяхната обработка;
5. обосновка на включените в интериора произведения на
изобразителното и приложните изкуства.
(2) В случаите, когато се изработва акустичен проект, в обяснителната
записка се описват и приетите акустични решения.
Чл. 44. (1) Изчисленията на част интериор и обзавеждане включват:
1. подробни количествени сметки за материалите и изделията по
видове СМР;
2. спецификации на изделията и материалите, включени в оформянето
на интериора и обзавеждането.
(2) Когато се изисква със заданието за проектиране, към изчисленията
на проекта за интериор и обзавеждане се включва и стойностна сметка на
СМР.
Г л а в а д е в е т а
ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА
Раздел I
Част конструктивна на идейния проект
Чл. 45. Част конструктивна на идейния проект определя:
1. строителната система, конструктивната схема и идейните
конструктивни и строително-технологични решения;
2. начина на фундиране;
3. приблизителните размери и разположението на носещите
конструктивни елементи, определени съгласувано с архитектурните решения.
Чл. 46. Част конструктивна на идейния проект се представя в следните
чертежи:
1. кофражни планове – за обектите с монолитни стоманобетонни
конструкции;
2. монтажни планове – за обектите със сглобяеми или метални
конструкции;
3. предварителни кофражни планове – за строителните съоръжения с
монолитна бетонна или стоманобетонна конструкция.
Чл. 47. Част конструктивна на идейния проект се придружава от
обяснителна записка, ко
Източник:

                             НАРЕДБА № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването

НАРЕДБА № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно
управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към
топлопреносната мрежа, за прекратяване на топлоснабдяването, за спиране на топлоподаването и
прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.
(2) Техническите условия за топлоснабдяване се отнасят за:
1. производство на топлинна енергия;
2. пренос на топлинна енергия;
3. оперативно управление на топлоснабдителната система;
4. присъединяване към топлопреносната мрежа;
5. измерване и отчитане на топлинната енергия;
6. дялово разпределение на топлинната енергия;
7. прекратяване на топлоснабдяването;
8. спиране на топлоподаването.
Чл. 2. (1) Топлоснабдяването се осъществява чрез енергийни обекти и съоръжения за производство,
пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система и въз основа на комплексна
технико-икономическа обосновка за енергоснабдяване по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
(2) Изграждането на нови и разширението на съществуващи обекти и на нови топлопреносни мрежи,
необходими за топлоснабдяване в населените места, се извършва в съответствие с подробни устройствени
планове и при спазване на техническите правила и нормативи, определени в наредбата по чл. 139, ал. 5 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
Чл. 3. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да има готовност да предоставя топлинна енергия за
отопление от 1 октомври до 30 април.
(2) Топлопреносното предприятие включва отоплението в абонатната станция на сградата, когато
средната денонощна температура на външния въздух в три последователни дни е по-ниска от +12 °С, и
изключва отоплението при повишаване на средната денонощна температура на външния въздух в три
последователни дни над +12 °С, като и в двата случая се съобразява с дългосрочната прогноза за
следващите 7 – 10 дни.
(3) Топлопреносното предприятие може да включи или изключи отоплението преди или след
сроковете по ал. 1 и 2 по писмено споразумение с потребителите.
Глава втора
ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ
Чл. 4. Производството на топлинна енергия се извършва от енергийни предприятия при условията на
чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3 ЗЕ.
Чл. 5. Производителите на топлинна енергия по чл. 4 да:
1. спазват изискванията за безопасност и осигуряват сигурна и надеждна работа на съоръженията за
производство на топлинна енергия при най-икономично потребление на енергийните ресурси;
2. спазват режимите на топлоснабдяване и параметрите на топлоносителите, задавани от оператора на
топлопреносната мрежа;
3. поддържат резерви от горива съгласно наредбата по чл. 128 ЗЕ.
Чл. 6. Устройството и техническата експлоатация на централите и инсталациите за производство на
топлинна енергия отговарят на наредбите по чл. 83, ал. 1, т. 2 и чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
Чл. 7. (1) Производителите на топлинна енергия по чл. 4 монтират за своя сметка на границата на
собственост:
1. спирателна арматура;
2. средства за търговско измерване;
3. средства за измерване и контрол на параметрите на топлоносителя;
4. регулиращи устройства за поддържане параметрите на топлоносителя;
5. телекомуникационни устройства за предаване информация на оператора на топлопреносната мрежа.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и за вертикално интегрирани предприятия за производство и
пренос на топлинна енергия, като съоръженията се монтират на границата между производствените и
топлопреносните съоръжения.
Глава трета
ПРЕНОС НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ
Чл. 8. (1) Преносът на топлинна енергия се извършва от топлопреносно предприятие, получило
лицензия за пренос на топлинна енергия по чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЕ.
(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производство на топлинна и
електрическа енергия при условията на чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 39, ал. 4 ЗЕ.
Чл. 9. (1) Топлопреносното предприятие:
1. снабдява потребителите с топлинна енергия;
2. поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите
правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, определени с наредбите по чл. 83, ал. 1, т. 2 и
чл. 125, ал. 4 ЗЕ;
3. развива топлопреносната мрежа в съответствие с плановете за развитие, разработени съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 2 ЗЕ;
4. сключва договори за покупка и продажба на топлинна енергия;
5. осъществява чрез оператора на топлопреносната мрежа оперативно управление на
топлоснабдителната система, следи за параметрите на топлоносителя и за климатичните условия;
6. взема мерки за повишаване ефективността при преноса на топлинната енергия по топлопреносната
мрежа.
(2) При изпълнение на задълженията си топлопреносното предприятие опазва съоръженията и
инсталациите – собственост на потребителите и на производителите.
Чл. 10. Две или повече топлопреносни мрежи се свързват на основата на писмен договор между
отделните топлопреносни предприятия.
Глава четвърта
ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 11. Оперативното управление на топлоснабдителната система се извършва от оператор на
топлопреносната мрежа, който е специализирано звено на топлопреносното предприятие и осъществява
дейността си съобразно утвърдени правила в съответствие със ЗЕ.
Чл. 12. Операторът на топлопреносната мрежа:
1. осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен
график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им;
2. поддържа баланса между производството и потреблението на топлинна енергия;
3. определя количеството на водата за допълване на топлопреносната мрежа в съответствие с
икономически обоснованата разчетна стойност за работен режим след извършване на ремонти и при
аварии;
4. осъществява координация:
а) с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа в съответствие със
сключените договори – в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
б) с оператора на газопреносната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените
договори – при използване на природен газ;
в) със самостоятелните потребители или с потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, в съответствие с общите условия на договорите.
Чл. 13. Операторът на топлопреносната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между
централите и инсталациите за производство на топлинна енергия, като се съобразява със следните
критерии:
1. натоварване на съоръженията за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
когато произвеждат електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия, инсталациите за
оползотворяване на отпадна топлинна енергия, на възобновяеми енергийни ресурси и за изгаряне на
отпадъци като базови мощности;
2. включване в работа на енергийните съоръжения, които произвеждат само топлинна енергия, при
недостиг на топлинна мощност и/или за покриване на върховите товари;
3. топлоснабдяване при минимални разходи чрез минимализиране на сумата от разходите за покупка
и/или производство на топлинна енергия и разходите при преноса й до потребителите.
Чл. 14. (1) За дейността си операторът на топлопреносната мрежа води дневник и друга оперативна
документация, определени в правилата по чл. 11 .
(2) Разпорежданията на оператора са устни и писмени и задължително се записват в дневника по ал. 1
по начин, даващ техническа възможност за възпроизводство.
(3) Разпорежданията, дадени от оператора, са задължителни за производителите и потребителите на
топлинна енергия.
(4) Разпоредените от оператора оперативни превключвания се извършват при условия, които не
нарушават топлоснабдяването на потребителите.
Чл. 15. Операторът на топлопреносната мрежа чрез топлопреносното предприятие прави предложения
пред кмета на общината за въвеждане на ограничителен режим и отговаря за изпълнението му при
условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 ЗЕ.
Чл. 16. (1) Операторът на топлопреносната мрежа може да разпореди временно прекъсване или
ограничаване на производството или снабдяването с топлинна енергия със или без предварително
уведомяване на производителите и потребителите.
(2) Редът и начините за временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с
топлинна енергия се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1 ЗЕ.
Глава пета
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ТОПЛОПРЕНОСНАТА МРЕЖА
Раздел I
Присъединяване към топлопреносната мрежа
Чл. 17. (1) Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната
мрежа след:
1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от съответния потребител или
производител до топлопреносното предприятие;
2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното
предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока;
3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на
топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване
преди неговото представяне за одобряване;
4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното
предприятие и производител и/или потребител на топлинна енергия след установяване, че
инвестиционният проект по т. 3 е изготвен в съответствие с условията за присъединяване.
(2) С предварителния договор се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и на лицата по чл. 18, ал. 1 , техническите изисквания за присъединяване, срокът и условията за сключване
на договор за присъединяване.
(3) След завършване строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор.
(4) Договорът за присъединяване осигурява баланс между интересите на страните по него и е
съобразен с техническите възможности и плана за развитие на дейността на топлопреносното предприятие.
Договорът за присъединяване задължително включва:
1. вид и технически параметри на съоръженията в мястото на присъединяване;
2. проектна мощност;
3. режим на топлоснабдяване и параметри на топлоносителя;
4. брой и място на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и
комуникационните устройства към спомагателните мрежи на топлоснабдителната система;
5. граница на собственост на съоръженията;
6. мощност и технически параметри на собствен резервен източник на топлинна енергия, когато такъв
е необходим;
7. задължителни условия и изисквания от страна на топлопреносното предприятие за работата на
собствените резервни източници на потребителя;
8. условия за промяна на договорените мощности през времетраенето на договора;
9. срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или
учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие;
10. цени за присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа;
11. финансови взаимоотношения между страните;
12. задължение за двете страни да пазят съоръженията на другата страна и да осигуряват достъп до тях;
13. особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал.
2 ЗЕ;
14. срок на договора.
(5) Неразделна част от договора за присъединяване са техническите или работните проекти и
екзекутивните чертежи на съоръжения и инсталации на обекта в мястото на присъединяване, както и
констативният акт по ал. 3.
Чл. 18. (1) Лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и
съществуващи обекти, подават в топлопреносното предприятие писмено заявление за проучване на
условията и начина на присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа и сключване на
предварителен договор. За изградени обекти, които подлежат на топлоснабдяване, се предоставят одобрени
инвестиционни проекти или екзекутивна документация на инсталацията за отопление и битово горещо
водоснабдяване.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава по образец, одобрен от топлопреносно предприятие. Към
заявлението се прилага документ за платена цена за проучването за присъединяване.
(3) Топлопреносното предприятие извършва предварително проучване за присъединяване към
топлопреносната мрежа:
1. в едномесечен срок от подаване на заявлението – за присъединяване на потребител;
2. в тримесечен срок от подаване на заявлението – за присъединяване на производител.
(4) Топлопреносното предприятие в сроковете по ал. 3 писмено уведомява лицето по ал. 1 за
резултатите от предварителното проучване и при съгласие предлага проект на предварителен договор за
присъединяване към топлопреносната мрежа.
(5) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител или потребител в
сроковете по ал. 3 при условията на ЗЕ и на тази наредба, като писмено мотивира причините за отказа.
Чл. 19. (1) При реконструкция или разширение на присъединителни топлопроводи и на съоръженията
към тях, на абонатни станции и на инсталации, с които се изменят определените технически условия за
присъединяване, лицето по чл. 18, ал. 1 сключва с топлопреносното предприятие нов договор или
допълнение към сключения договор за присъединяване към топлопреносната мрежа.
(2) Устройството на изградените и/или реконструирани присъединителни топлопроводи и съоръжения
към тях, на абонатните станции и на инсталациите на лицето по чл. 18, ал. 1 съответства на техническите
условия за присъединяване и на одобрената проектна документация.
Чл. 20. (1) В процеса на строителството лицето по чл. 18, ал. 1 е длъжно да осигурява достъп на
упълномощени представители на топлопреносното предприятие до съоръженията в мястото на
присъединяването в съответствие със сключения договор за присъединяване.
(2) Лицето по чл. 18, ал. 1 е длъжно да осигурява за ползване от топлопреносното предприятие копия
от екзекутивни чертежи и характеристики на съоръженията и протоколи от изпитвания и настройки за
целите на присъединяването.
Чл. 21. (1) Изпитване и настройка на присъединителния топлопровод, на съоръженията към него и на
абонатната станция се извършват от топлопреносното предприятие по писмено искане на лицето по чл. 18,
ал. 1 .
(2) Лицето по чл. 18, ал. 1 няма право да извършва промяна в установената настройка на съоръженията
по ал. 1 без съгласието на топлопреносното предприятие.
(3) Топла проба и 72-часова проба при експлоатационни условия на присъединителните топлопроводи
и съоръженията към тях се извършват по искане и за сметка на собственика им.
Чл. 22. Топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при
наличие на:
1. разрешение за ползване на обекта или удостоверение за въвеждане в експлоатация в зависимост от
категорията на обекта;
2. документ за платена цена за присъединяване по чл. 138, ал. 2 ЗЕ;
3. сключен писмен договор или публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия в
съответствие с чл. 149 и 150 ЗЕ.
Раздел II
Присъединяване на производители на топлинна енергия
Чл. 23. (1) Писменото заявление за проучване на техническите възможности и за сключване на
предварителен договор за присъединяване на производител на топлинна енергия към топлопреносната
мрежа се подава в съответното топлопреносно предприятие и съдържа:
1. данни за производителя;
2. съдебно удостоверение за актуално състояние, ако е търговец;
3. скица на площадката и характеристика на енергийния обект, който ще се присъединява;
4. характеристика на енергийните съоръжения;
5. дългосрочна прогноза за обема и режима на производството на топлинна енергия;
6. дългосрочна прогноза за финансовите условия за продажба на топлинна енергия;
7. вид и параметри на топлоносителя;
8. документ за собственост, право на ползване или право на строеж съгласно чл. 182 ЗУТ.
(2) Когато енергийният обект е за производство на топлинна енергия с мощност над 5 МW, към
молбата по ал. 1 задължително се прилага и копие от лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗЕ.
(3) Производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни
топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост.
Чл. 24. (1) С предварителния договор освен предвиденото в чл. 17, ал. 2 задължително се определят:
1. мястото на присъединяване;
2. изискванията към съоръженията и инсталациите на производителя;
3. параметрите на топлоносителя в мястото за присъединяване;
4. максималното и минималното производство на топлинна енергия;
5. качеството на връщания кондензат при топлоносител пара;
6. мястото на монтиране на средствата за търговско измерване на топлинната енергия;
7. мястото и видът на управляващите и комуникационните устройства към спомагателните мрежи на
топлоснабдителната система;
(2) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител към
топлопреносната мрежа, когато:
1. не притежава лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗЕ, ако такава се изисква или същата му е отнета;
2. не са изпълнени изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ;
3. финансовите условия по предложената дългосрочна прогноза за продажба на топлинна енергия са
икономически неизгодни за него;
4. предлаганият режим на производство не отговаря на изискванията на оператора на
топлоснабдителната система;
5. за производителя е започнало производство по несъстоятелност или ликвидация;
6. не са изпълнени изискванията по чл. 127, ал. 2 ЗЕ.
Чл. 25. (1) Предварителният договор за присъединяване се сключва в срок до три месеца от датата на
получаване на уведомлението по чл. 18, ал. 4 .
(2) Ако в срока по ал. 1 не се сключи предварителен договор и са настъпили съществени изменения в
условията за присъединяване, се подава нова молба за проучване и сключване на предварителен договор,
съобразен с изменените условия.
(3) Договорът за присъединяване се сключва при условията и по реда на чл. 17, ал. 3, 4 и 5 . При
сключване на договора за присъединяване производителят прилага:
1. данни за лицето, включително съдебно удостоверение за актуалното състояние по фирменото дело
на производителя, когато е търговец по смисъла на Търговския закон;
2. нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да представлява производителя;
3. лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЕ за производство на топлинна енергия, когато такава е необходима;
4. одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Раздел III
Присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за стопански нужди
Чл. 26. (1) За присъединяване на обекти на потребителите на топлинна енергия за стопански нужди
към топлопреносната мрежа се подава писмено заявление в съответното топлопреносно предприятие за
проучване на техническите възможности и за сключване на предварителен договор за присъединяване,
която съдържа:
1. данни за лицето;
2. съдебно удостоверение за актуално състояние, ако е търговец;
3. скица на площадката и характеристика на присъединявания обект, в т. ч. и според характера на
потреблението;
4. място на абонатна станция;
5. дългосрочен прогнозен режим на потреблението на топлинна енергия – сезонни, месечни и
денонощни графици;
6. количество на топлинната енергия и средномесечно потребление по месеци;
7. максимални и минимални часови товари;
8. вид и параметри на топлоносителя и изискванията за тяхното осигуряване;
9. задължителни условия и изисквания от страна на топлопреносното предприятие за работата на
собствените резервни източници на потребителите първа категория;
10. количество и качество на връщания кондензат при топлоносител пара, изисквания по сигурността и
надеждността на топлоснабдяването;
11. вид и място на управляващите и комуникационните устройства към спомагателните мрежи на
топлоснабдителната система;
12. документ за собственост, право на ползване или право на строеж съгласно чл. 182 ЗУТ или други
документи, на основание на които владее или държи обекта.
(2) При присъединяване на потребител на топлинна енергия за стопански нужди присъединителните
топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на потребителя и
са негова собственост.
(3) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за стопански нужди чрез съществуващ
присъединителен топлопровод – собственост на друг потребител за стопански нужди, може да бъде
извършено при техническа възможност, когато топлопреносното предприятие изкупи частта за общо
ползване от присъединителния топлопровод или собственикът учреди в негова полза възмездно вещно
право на ползване върху тази част.
(4) Според характера на потреблението потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са:
1. I категория – които задължително имат резервно захранване;
2. II категория – които нямат необходимост от резервно захранване.
(5) При присъединяване на потребители на топлинна енергия за стопански нужди с топлоносител
гореща вода в заявлението по ал. 1 не се посочват данните по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8.
Чл. 27. С предварителния договор освен предвиденото в чл. 17, ал. 2 задължително се определят:
1. мястото на присъединяване;
2. разположението и видът на съществуващите топлопроводи и свързаните с тях сервитутни зони;
3. мястото на абонатната станция, на средствата за търговско измерване и на средствата за измерване и
контрол;
4. параметрите на топлоносителя в мястото за присъединяване;
5. максималната и минималната часова консумация на топлинна енергия;
6. изискванията към вътрешната разпределителна мрежа и инсталациите в сградите, използващи
топлинна енергия;
7. количеството и качеството на връщания кондензат при топлоносител водна пара;
8. основните характеристики на съоръженията в абонатната станция, на средствата за търговско
измерване;
9. видът и мястото на управляващите и комуникационните устройства към спомагателните мрежи на
топлоснабдителната система.
Чл. 28. (1) Предварителният договор за присъединяване се сключва в срок до един месец от датата на
получаване на уведомлението по чл. 18, ал. 4 .
(2) Ако в срока по ал. 1 не се сключи предварителен договор и са настъпили съществени изменения в
условията за присъединяване, се подава нова молба за проучване и сключване на предварителен договор,
съобразен с изменените условия.
(3) Договорът за присъединяване се сключва при условията и по реда на чл. 17, ал. 3, 4 и 5 . При
сключване на договор за присъединяване потребителят на топлинна енергия за стопански нужди прилага:
1. данни за лицето, включително съдебно удостоверение за актуалното състояние по фирменото дело
на потребителя, когато е търговец по смисъла на Търговския закон;
2. нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да представлява производителя;
3. одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Раздел IV
Присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди
Чл. 29. (1) Писменото заявление за проучване на техническите възможности и за сключване на
предварителен договор и условията за присъединяване на обекти на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се подава от:
1. упълномощен представител на собствениците или на титулярите на вещно право на ползване за
построени сгради – етажна собственост;
2. възложител на новостроящи сгради – етажна собственост;
3. самостоятелен потребител, собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в съответното топлопреносно предприятие и към него се прилагат:
1. данните за сградата и вида на сградните инсталации;
2. документите за собственост, право на ползване или право на строеж на потребителите от
топлоснабдявания обект;
3. максималният топлинен товар по предварителни данни;
4. режимът на топлоснабдяване;
5. визата за проектиране, ако такава се изисква;
6. решението на общото събрание на собствениците или на титулярите на вещно право на ползване за
сгради – етажна собственост.
(3) Решението по ал. 2, т. 6 съдържа най-малко:
1. упълномощеното лице, което ще представлява потребителите пред топлопреносното предприятие;
2. реда за разпределение и начина на заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и разходите за отопление на общите части на сградата;
3. решение за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция в сграда – етажна
собственост, за ползване от топлопреносното предприятие.
Чл. 30. С предварителния договор освен предвиденото в чл. 17, ал. 2 задължително се определят:
1. мястото на присъединяване;
2. изискванията към предоставеното помещение за абонатна станция съгласно наредбата по чл. 125, ал.
4 ЗЕ;
3. параметрите на топлоносителя в мястото на присъединяване и в абонатната станция;
4. максималният топлинен товар;
5. технологичните изисквания и изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията и
свързаните с това сервитутни зони;
6. изискванията към индивидуалното разпределение и измерване на топлинната енергия в отделните
имоти в сградата и за регулиране на инсталациите в сградите;
7. схемата на абонатната станция, видът и характеристиката на съоръженията и на средствата за
търговско измерване, на регулиращите и измерителните уреди в нея и на телекомуникационните
устройства.
Чл. 31. (1) Предварителният договор за присъединяване се сключва в срок до един месец от датата на
получаване на уведомлението по чл. 18, ал. 4 .
(2) Ако в срока по ал. 1 не се сключи предварителен договор и са настъпили съществени изменения в
условията за присъединяване, се подава нова молба за проучване и сключване на предварителен договор,
съобразен с изменените условия.
(3) Договорът за присъединяване се сключва при условията и по реда на чл. 17, ал. 3, 4 и 5 . Неразделна
част от договора за присъединяване са и:
1. документите за собственост, право на ползване или право на строеж съгласно чл. 182 ЗУТ на
потребителите от топлоснабдявания обект;
2. нотариално завереното пълномощно на лицето, упълномощено да представлява потребителите в
сграда – етажна собственост;
3. декларацията от лицето по т. 2, че на посочения адрес има цялостно изградени инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване, изпълнени и комплектувани съгласно одобрените инвестиционни
проекти;
4. решението на общото събрание за сгради – етажна собственост, съгласно чл. 29, ал. 3 или декларация
на собственика или ползвателя за безвъзмездно предоставяне на помещение за абонатна станция;
5. одобреният инвестиционен проект и разрешението за строеж.
Чл. 32. Присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за
топлоснабдяване на сгради – етажна собственост, се изграждат от топлопреносното предприятие при:
1. депозирано писмено заявление с нотариално заверени подписи на подаващите заявлението,
документи за собственост или правото на ползване на сградата или на отделните имоти в сграда – етажна
собственост;
2. платена цена за присъединяване към топлопреносната мрежа от собственика на сградата или от
собствениците или ползвателите на отделните имоти в сграда – етажна собственост;
3. получено разрешение за ползване на обекта – при съществуващи сгради, или констативен акт за
съответствие на изградения строеж с одобрения инвестиционен проект на обекта – за новостроящи се
сгради;
4. сключен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа и договор за безвъзмездно
ползване на помещение в сградата за абонатна станция между топлопреносното предприятие и собственика
за срока на топлоснабдяване на обекта.
Чл. 33. (1) В случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените съоръжения от
потребителите на топлопреносното предприятие се прехвърля с договора за присъединяване.
(2) Потребителят е длъжен да осигурява достъп на упълномощени представители на топлопреносното
предприятие до съоръженията в мястото на присъединяване.
Чл. 34. (1) Топлопреносното предприятие извършва настройка на абонатната станция за достигане на
договорената мощност чрез ограничаване на разхода на топлоносител с монтирания регулатор на
налягането. В абонатна станция, в която не е монтиран или е повреден регулаторът на налягане, се използва
ограничителна бленда.
(2) Мощността на абонатната станция може да се ограничава с технически средства от
топлопреносното предприятие по искане на търговеца за дялово разпределение, управителя на етажната
собственост или на управителя на асоциацията на потребителите по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при:
1. привеждане мощността на абонатната станция до стойността на общата топлинна мощност на
сградата по проект;
2. доказано намаление на топлинната мощност на сградата вследствие предприети мерки за
подобряване на енергийната ефективност на сградата.
Чл. 35. (1) Присъединяването на потребители от една или повече сгради към абонатна станция в друга
сграда се допуска при наличие на:
1. съгласие на общото събрание на етажните собственици или титуляри на вещно право на ползване;
2. контролни топломери за отопление за сметка на присъединяващите се, монтирани в абонатната
станция преди присъединителните топлопроводи, които се поддържат и ремонтират от тях;
3. контролни водомери за гореща вода, монтирани в абонатната станция на присъединителните
водопроводи за битово горещо водоснабдяване и на рециркулацията, които са за сметка на
присъединяващите се и се поддържат и ремонтират от тях;
4. споразумение за разпределение между сградите на:
а) количеството топлинна енергия, измерено по топломера в абонатната станция;
б) количеството студена вода, отчетено в абонатната станция, като общо потребена за битово горещо
водоснабдяване;
5. договор за ползване на помещението на абонатната станция между собствениците на сградите.
(2) Редът за присъединяване и включване на съоръженията в експлоатация е съответен на реда,
предвиден при присъединяване на сгради към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод.
Чл. 36. В случаите, когато собствениците или титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, са учредили асоциация на потребителите по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, действията по присъединяване
се извършват от управителя на асоциацията.
Раздел V
Условия и ред за снабдяване с топлинна енергия
Чл. 37. Снабдяването с топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие при спазване
на следните условия:
1. потребителите са присъединени към топлопреносната мрежа;
2. сключен е писмен договор за продажба на топлинна енергия или договор при общи условия между
топлопреносното предприятие и потребителите – собственици или титуляри на вещно право на ползване;
3. потребителите на топлинна енергия заплащат дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Чл. 38. (1) При смяна на потребителя в присъединен към топлопреносната мрежа обект новият
потребител подава до топлопреносното предприятие писмено заявление за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия в 30-дневен срок от настъпване на основанието за това.
(2) В случаите на промяна на характера на ползване на топлинната енергия потребителят уведомява
топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от настъпване на основанието за това.
Чл. 39. (1) Топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба
или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по цени съгласно наредбата по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
(2) Когато с наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ е определена двукомпонентна цена, потребителите на
топлинна енергия заплащат за отчетен период на топлопреносното предприятие сума за мощност и сума за
енергия, като:
1. сумата за енергия е произведение от определеното за потребителя количество топлинна енергия и
цената за енергия според предназначението на имота;
2. сумата за мощност за потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения, е произведение от
разпределената между всички потребители договорена мощност на сградата и съответната цена за мощност;
3. договорената мощност за сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на
пълния отопляем обем на имотите по проект.
(3) Когато в сграда са предприети мерки за подобряване на енергийната ефективност, топлопреносното
предприятие и потребителите могат да определят нова стойност на договорената мощност на инсталацията.
(4) В случаите, когато в сграда – етажна собственост, има изградена само инсталация за битово горещо
водоснабдяване, сумата за мощност по ал. 2, т. 2 се разпределя между всички потребители пропорционално
на броя санитарни арматури в имота, захранвани с топла вода.
Глава шеста
ИЗМЕРВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ
Раздел I
Общи положения
Чл. 40. (1) Количеството продадена топлинна енергия се измерва и отчита при производителя и
потребителите за периоди, в срокове, определени в договорите по чл. 149 и 150 ЗЕ, със средства за
търговско измерване, собственост на производителя на топлинна енергия или на топлопреносното
предприятие.
(2) Когато топлопреносното предприятие е ползвател на присъединителните топлопроводи и
абонатната станция – собственост на потребителя, мястото на измерване и отчитане на количеството
топлинна енергия е след последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните
инсталации.
Чл. 41. (1) При отсъствие или повреда на средства за търговско измерване количеството топлинна
енергия за отчетен период се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база
средни стойности за потребителя, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с
режима на потребление на топлинна енергия.
(2) При повреди в средствата за търговско измерване собственикът е длъжен да ги замени в срок до 5
работни дни от констатиране на повредата.
Чл. 42. (1) Потребителят има право на информация за показанията на средствата за търговско
измерване.
(2) През времетраенето на договора за продажба на топлинна енергия представителите на
топлопреносното предприятие имат право по ред, определен в писмените договори и в договорите при
общи условия, на безпрепятствен достъп за монтиране, проверка и отчитане на средствата за търговско
измерване или за поддържане, ремонт и подмяна на други съоръжения – собственост на топлопреносното
предприятие, и разположени в имота на потребителя.
Чл. 43. (1) Потребителят може да изисква за своя сметка топлопреносното предприятие да изпълни:
1. подмяна на средствата за търговско измерване с такива със същите или с по-добри технически
параметри, които не водят до снижаване точността на измерване;
2. монтиране на контролни средства за измерване – собственост на потребителя, които не могат да
бъдат с по-ниски метро
Източник:

Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г.
ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

Издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни
2001 г., в сила от 5 юни 2001 г.
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят обхватът и съдържанието на
инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни
(прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране.
(2) Наредбата се прилага за всички обекти, за които се изисква одобрен
инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж.
Чл. 2. (1) Инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в
следните фази на проектиране:
1. идеен проект;
2. технически проект;
3. работен проект (работни чертежи и детайли).
(2) Еднофазно във фаза технически проект или работен проект се
изработват инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни във
функционално, технологично и/или инсталационно отношение.
(3) Двуфазно инвестиционните проекти могат да се изработват във
фази: идеен и технически проект, идеен и работен проект или технически и
работен проект.
(4) Трифазно във фази идеен, технически и работен проект (работни
чертежи и детайли) се изработват инвестиционните проекти за сложни или
комплексни обекти.
Чл. 3. (1) Обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида,
предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти
и изискванията към проектните решения може да включва следните проектни
части:
1. части за архитектура и конструкции:
а) архитектурна;
б) интериор и обзавеждане;
в) конструктивна;
2. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура:
а) водоснабдяване и канализация;
б) електрическа (електроснабдяване, електрообзавеждане и
електрически инсталации);
в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;
г) топлотехническа ефективност;
3. части за устройство на прилежащия към обекта терен:
а) геодезическа (трасировъчен план и вертикална планировка);
б) паркоустрояване и благоустрояване;
4. част технологична;
5. част проект за организация и изпълнение на строителството;
6. част организация и безопасност на движението;
7. други проектни части при сложни и комплексни обекти:
а) обща обяснителна записка;
б) генерален план;
в) сметна документация;
8. проектни части при специфични обекти:
а) консервация, реставрация и експониране на паметниците на
културата;
б) земна основа.
Чл. 4. Инвеститорът определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата
на обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за
задължителен минимален обхват по чл. 144, ал. 1, т. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 5. (1) Инвестиционното проектиране се извършва в съответствие
със скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на
заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не
е изработено задание.
(2) Инвеститорът може да възложи на проектанта да изясни и обоснове
обхвата и съдържанието на проекта, както и да събере информация и
документи, необходими за проектирането, които са елемент на заданието за
проектиране.
Чл. 6. При необходимост и по преценка на инвеститора за изработване
на заданието за проектиране и/или на проекта може да се възложат
предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания.
Чл. 7. Когато инвеститорът не е възложил извършване на
предварителни проучвания, целесъобразността от изграждането на
конкретния обект се изяснява със заданието за проектиране и/или със самия
проект.
Чл. 8. (1) Всяка проектна част задължително се съгласува от
проектантите на другите проектни части.
(2) Всички проектни части се подписват от инвеститора (собственика),
а частите по чл. 139, ал. 4 ЗУТ – и от лицето, упражняващо технически
контрол в проектирането.
Г л а в а в т о р а
ПРЕДВАРИТЕЛНИ (ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ) ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 9. Предварителните (прединвестиционните) проучвания могат да
обхващат:
1. изясняване на инвестиционното строително намерение;
2. проучвания за определяне на подходящо местоположение на обекта
и на условията за застрояване съобразно предвижданията на устройствените
планове;
3. инженерни проучвания, в т. ч. геоложки, геотехнически,
хидрогеоложки, хидроложки и др., като съдържанието им се определя в
зависимост от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта;
4. проучвания и документиране за нуждите на инвестиционното
проектиране на обекти – недвижими паметници на културата;
5. геодезически проучвания;
6. технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална
технология – за обекти, при които технологичното решение е определящо;
7. технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата
целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение, в
т. ч. за избор на подходящ негов вариант;
8. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на
инвестиционната инициатива, в т. ч. откриване на работни места и
осигуряване на обществени услуги;
9. проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна
устройствена защита във връзка с режимите за опазване на териториите за
природозащита и на обектите на културно-историческото наследство;
10. вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за
изграждане на нови енергийни мощности;
11. специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и
надстрояване на съществуващи сгради, в т. ч. архитектурно и конструктивно
заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура;
12. микросеизмично изследване – за енергийни, хидротехнически,
транспортни и други специфични обекти;
13. други специфични проучвания, налагащи се от вида и спецификата
на отделните строежи, като климатични, водностопански, почвено-
мелиоративни, аграрно-икономически и земеустройствени проучвания – при
проекти на хидромелиоративни системи, проекти за противосвлачищни и
брегоукрепителни съоръжения и др.
Г л а в а т р е т а
ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
Чл. 10. (1) При необходимост в съответствие с чл. 138 ЗУТ за
определяне местоположението на обекта, доказване на неговата нормативна
допустимост и целесъобразността на инвестиционното намерение, както и за
съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект, инвеститорът
може да възложи обемно-устройствено проучване.
(2) Обемно-устройственото проучване има за цел да адаптира
бъдещото архитектурно решение на обекта (сградата или групата от сгради)
към решението на подробния устройствен план в съответствие с
регулационното отреждане и режима на устройство и застрояване.
(3) Когато няма действащ подробен устройствен план, обемно-
устройственото проучване предлага целесъобразно разполагане на
застрояването в поземления имот и може да служи за основа за
изработването на подробен устройствен план.
Чл. 11. (1) Обемно-устройственото проучване:
1. определя очертанията на бъдещите обекти за застрояване, така че те
да отговарят на зададените с действащия подробен устройствен план и/или
на нормативно допустимите мерки, разстояния и плътност на застрояване;
2. определя обема на застрояване в рамките на зададените с действащия
подробен устройствен план и/или в рамките на нормативно допустимите
височина – етажност и площна или обемна интензивност на застрояване;
3. представя обобщено функционално-пространствено решение за
отделните етажи на сградата (сградите);
4. представя обобщено обемно-фасадно решение на сградата
(сградите);
5. определя обобщено оформянето на околното пространство на
сградата (сградите) в поземления имот или в групата поземлени имоти;
6. дава обобщено решение на инженерните мрежи в поземления имот
(имоти), когато това има съществено значение за функционалното и
архитектурно-обемното решение;
7. определя задължителните изисквания и параметри за опазването на
недвижимите паметници на културата и тяхната среда, както и за
интегриране на новото застрояване към тях.
(2) Обемно-устройственото проучване се представя със следните
минимално необходими чертежи:
1. ситуационно решение върху основа от кадастрална карта
(кадастрален план) или от действащия подробен устройствен план в мащаб
(М) 1:1000 или М 1:500;
2. схематични разпределения на етажите с обобщени групи помещения
в М 1:500 или М 1:200;
3. схематични фасади – силуети с обобщено оформяне на обемите в М
1:500 или М 1:200.
(3) Към обемно-устройственото проучване могат да се представят
допълнително по преценка на проектанта или при договаряне с инвеститора
и следните чертежи: схематични разрези, схема на разположението на
мрежите на техническата инфраструктура, аксонометрични изгледи,
перспективни изгледи, фотомонтажи, компютърна анимация, макет и др.
(4) Обемно-устройственото проучване се придружава от обяснителна
записка, която пояснява предложените решения, тяхната целесъобразност и
постигнатите технико-икономически показатели.
(5) Обемно-устройственото проучване може да се договаря за
изработване във варианти.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ИЗХОДНИ ДАННИ И ДОКУМЕНТИ.
ЗАДАНИЕ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 12. (1) Изходните данни и документите, необходими за
изработването и одобряването на проекта, са:
1. скица (виза) за проектиране по чл. 140 ЗУТ;
2. геоложка, сеизмоложка и геотехническа характеристика,
хидрогеоложка и хидроложка характеристика на района – при проектиране на
хидротехнически обекти, както и данни за специфичните условия на
строителството, като осигуряване срещу земетръс и др.;
3. становища и данни от съответните експлоатационни дружества за
свързване на вътрешните мрежи и инсталациите на обекта с мрежите на
техническата инфраструктура за:
а) източника за водоснабдяване и изясняване на основните и
спомагателните инсталации, мястото за заустване на отпадъчните води с
посочване на категорията на водоприемника, необходимостта от изграждане
на пречиствателни съоръжения и др.;
б) източника за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на
трансформаторни постове;
в) източника за топлоснабдяване;
г) източника за газоснабдяване и необходимостта от изграждане на
газоразпределителни пунктове;
д) местоположението на пътната връзка на обекта към съответния път
от републиканската или общинската пътна мрежа;
е) връзките с други мрежи на техническата инфраструктура, когато
това се налага от спецификата на обекта;
4. геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т. ч.
геодезически мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за
проектирането и строителството;
5. опорния план на недвижимите паметници на културата и извадка от
археологически кадастър (специализирана карта), когато съществува такъв;
6. предварителните (прединвестиционните) и/или обемно-
устройствените проучвания за обекта, когато такива са разработени;
7. други изходни данни и документи, които се изискват с нормативен
или административен акт.
(2) Изходните данни и документи се прилагат към заданието за
проектиране (договора за проектиране).
Чл. 13. (1) Със заданието за проектиране се определят:
1. изискванията към обекта;
2. фазите на проектиране;
3. необходимите проектни части.
(2) Заданието за проектиране включва:
1. основни технически, икономически, технологични, функционални и
планово-композиционни изисквания към обекта;
2. основни функционални и композиционни параметри на обекта.
(3) Основните технически, икономически, технологични,
функционални и планово-композиционни изисквания към обекта могат да
бъдат:
1. за целесъобразно и ефективно оразмеряване на застроените площи и
обеми;
2. за осигуряване на единство и хармония между функционалното,
технологичното и композиционното решение и с околната среда;
3. за използване на високоефективни материали, оборудване и
технологии за осигуряване на качествено изпълнение на обекта;
4. за осигуряване съответствието на проектните решения с
изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
5. към интериора и обзавеждането и към синтеза на архитектурата с
изобразителните и приложните изкуства;
6. към благоустройството и паркоустройството на прилежащия терен;
7. към техническите инсталации на обекта, в т. ч. отоплителни,
вентилационни, електрически, водоснабдителни, канализационни и др.;
8. към технологията и технологичното оборудване;
9. към показателите за икономическа ефективност, които трябва да
бъдат постигнати;
10. за последователността на изработване на проектите за подобектите
- при строителство на комплексни обекти;
11. други изисквания на инвеститора.
(4) Като основни функционални и композиционни параметри за обекта
могат да бъдат зададени необходимите:
1. вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни,
спомагателни и обслужващи подобекти;
2. функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и
подобекти;
3. площи на отделните обекти и подобекти;
4. застроени обеми за обекта и по отделни подобекти;
5. брой етажи според допустимата височина на застрояване;
6. общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал -
общо и по подобекти.
(5) Когато към заданието за проектиране са приложени предварителни
проучвания, текстовата му част може да бъде съкратена с препращане към
резултатите от проучванията.
Чл. 14. Заданието за проектиране за първоначалната фаза служи за
задание и на всяка следваща фаза заедно с проекта от предходната фаза.
Г л а в а п е т а
ИДЕЕН ПРОЕКТ
Чл. 15. (1) Идейният проект се изработва в съответствие със скицата
(визата) за проектиране и със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
(2) Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект
изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране.
(3) Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат
достатъчни за ползването му:
1. като основа за изработване на следващата фаза на проектиране;
2. за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-
конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за
безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране
(договора за проектиране);
3. за нуждите на съгласуването – при условията и по реда на чл. 141
ЗУТ.
Чл. 16. (1) Идейният проект може да се изработва в една или повече
проектни части в зависимост от вида, характера, сложността и спецификата
на съответния обект и неговите подобекти, както следва:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – част архитектурна, самостоятелна или придружена от част
конструктивна, необходимите инсталационни части, геодезическа част,
технологична част и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – част конструктивна, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, необходимите инсталационни части, част геодезическа, част
технологична и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – част технологична, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни части, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на проект
за техническа инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), самостоятелна или придружена от част
конструктивна, геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 17. Идейният проект може да се разработва във варианти на
проектните решения.
Чл. 18. (1) Всяка част на идейния проект включва:
1. чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения в
следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:100 или М 1:200;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и
съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна,
здравословна и достъпна за всички среда;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения, които се включват
по преценка на проектанта, или когато се изискват със заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Отделни части на идейните проекти могат да включват и макети,
мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а ш е с т а
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
Чл. 19. (1) Техническият проект се изработва въз основа на
съгласувания идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект
- в съответствие със скицата (визата) за проектиране и заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Техническият проект подлежи на съгласуване и е основа за
изработване на работния проект или подлежи на одобряване и е основание за
издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на
строителството.
(3) С техническия проект се доизясняват и допълват проектните
решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които
осигуряват:
1. съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
(*1) 2. ползването на техническия проект като документация за договаряне
на строителството и/или за доставка на оборудване, строителни материали и
изделия, вкл. за възлагане на обществени поръчки за строителство или за
доставка на оборудване при условията и по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП);
3. започването и изпълнението на строителството до завършването на
обекта.
(4) В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен
технически проект, в процеса на строителството същият се допълва с
необходимите работни чертежи и детайли за уточняване на проектните
решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи (СМР).
(5) Работните чертежи и детайли по ал. 4 се съгласуват с проектантите
по съответните части и с лицето, упражняващо технически контрол на част
конструктивна, а тяхното нормативно съответствие и изпълнение подлежат
на контрол от лицата, които упражняват строителен надзор.
(6) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения технически
проект и работните чертежи и детайли по ал. 4, той се заверява като
екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 20. (1) В обхвата на техническия проект могат да се включват, в
зависимост от вида и спецификата на обекта, следните части:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – части архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни
части, технологична част, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – части конструктивна, архитектурна, необходимите инсталационни
части, част технологична, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – части технологична, архитектурна, конструктивна, необходимите
инсталационни части, част организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на
техническата инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), както и части конструктивна, технологична,
архитектурна, организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 21. (1) Всяка проектна част на техническия проект съдържа:
1. чертежи, по които може да се изпълняват СМР в следните
препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 или М 1:100;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходните данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на техническите проекти могат да включват и
макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а с е д м а
РАБОТЕН ПРОЕКТ
Чл. 22. (1) Работният проект (работни чертежи и детайли) се изработва
въз основа на съгласувания проект в предходна фаза, а при еднофазно
проектиране – в съответствие със скицата (визата) за проектиране и със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(2) Работният проект (работни чертежи и детайли) подлежи на
одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж и за възлагане
и изпълнение на строителството.
Чл. 23. С работния проект:
1. се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща
възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и
монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта;
2. се осигурява възможност за ползването му като документация за
договаряне изпълнението на строителството, вкл. чрез процедура за
възлагане на обществена поръчка за строителство и/или за доставка на
оборудване при условията и по реда на ЗОП;
3. се осигурява съответствието на проектните решения с изискванията
към строежите по чл. 169 ЗУТ.
Чл. 24. (1) Проектните части на работния проект включват:
1. работни чертежи и детайли, по които се изпълняват отделните
видове СМР в следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 и М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 и М 1:100;
в) детайли – в М 1:20, М 1:5 и М 1:1;
г) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходни данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на работните проекти, в зависимост от заданието за
проектиране, могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи,
компютърна анимация и др.
(4) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения работен
проект, той се заверява като екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 25. Инвеститорът може да възложи изработване на общ
координационен план за координиране изпълнението на инсталациите на
обекта.
Чл. 26. (1) За нови и неприлагани в страната строителни технологии
към съответните проектни части се изработва раздел, съдържащ пълни
строително-технологични решения, респ. технологична документация.
Строително-технологичните решения при възможност се обосновават с
български или чуждестранни технически спецификации или с данни за
резултата от тяхното прилагане на други строежи.
(2) За обектите, изискващи висока степен на охрана, към съответните
проектни части се изработва раздел за физическа защита.
Г л а в а о с м а
ЧАСТ АРХИТЕКТУРНА
Раздел I
Част архитектурна на идейния проект
Чл. 27. Част архитектурна на идейния проект определя съдържанието и
архитектурно-художествения образ на бъдещия обект (сграда или
съоръжение).
Чл. 28. (1) Част архитектурна представя решения за:
1. функционално-пространствената композиция на обекта (сградата);
2. архитектурно-художествения образ на обекта (сградата);
3. вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда;
4. създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и
достъпна за всички архитектурна среда.
(2) Част архитектурна осигурява основа и предпоставки за:
1. подходящо строително-конструктивно решение;
2. решение на техническата инфраструктура и сградните инсталации;
3. оптимално и безопасно протичане на технологичния процес.
Чл. 29. (1) Част архитектурна се представя в следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата и вертикалната комуникация в сградата.
(2) По преценка на проектанта или в съответствие със заданието за
проектиране (договора за проектиране) могат да се представят допълнително:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с обзавеждане
и елементи от фасадите;
2. перспективни и аксонометрични изгледи;
3. фотомонтажи, компютърна анимация, макети и др.
Чл. 30. (1) Обяснителната записка към архитектурната част пояснява
функционално-пространственото и архитектурно-художественото решение
на обекта, описва данните за постигнатите с проекта технико-икономически
показатели – площи, обеми, брой стаи, брой места и др., както и
съответствието на проектните решения и строителните продукти с
изискванията на чл. 169 ЗУТ.
(2) Към обяснителната записка може да се включат допълнително:
1. предложение за конструктивно-строителна система, когато липсва
част конструктивна;
2. предложения за инсталационните системи, когато липсват
съответните части;
3. предложения за използване на подходящи строителни материали и
изделия;
4. съображения за естетическо оформяне на интериора и екстериора.
Чл. 31. По искане на инвеститора към част архитектурна може да се
приложи стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел II
Част архитектурна на техническия проект
Чл. 32. Част архитектурна на техническия проект конкретизира и
прецизира решенията на идейния проект или представя решенията по чл. 28,
когато не е изработен идеен проект.
Чл. 33. (1) Част архитектурна на техническия проект се представя в
следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии,
изясняващи параметрите на всички помещения и на отворите в тях,
предвидените материали или минималните изисквания към тях, за
обработката на стени, подове, тавани, стълбища и други части на сградата;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите,
употребените материали и тяхната обработка;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните на покривните
равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки.
(2) При договаряне с инвеститора допълнително могат да се представят
чертежи за:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с
обзавеждането;
2. фрагменти от елементи на фасадите;
3. характерни архитектурни детайли.
(3) В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по
одобрен технически проект, същият се допълва в процеса на строителството
с необходимите детайли, достатъчни за изпълнението на СМР.
Чл. 34. Част архитектурна на техническия проект се придружава от
обяснителна записка, изработена съгласно изискванията на чл. 30.
Чл. 35. (1) С изчисленията на част архитектурна на техническия проект
се доказва осигуряването на изискванията по чл. 169 ЗУТ в случаите, когато
осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат:
1. спецификации на дограма и други материали и изделия;
2. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи по
уедрени показатели;
3. стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел III
Част архитектурна на работния проект
Чл. 36. (1) Част архитектурна на работния проект прецизира и
детайлизира решенията на идейния проект и/или на техническия проект и
определя необходимите строителни материали, изделия и начини за
изпълнението на обекта, а когато проектирането е еднофазно във фаза
работен проект, дава цялостни архитектурни решения.
(2) Част архитектурна на работния проект представя освен решенията
по чл. 28 и решения за:
1. необходимите строителни материали и изделия за изпълнение на
СМР и начина на тяхната обработка, полагане и/или монтаж;
2. изпълнението на хидроизолациите и топлоизолациите на обекта;
3. осигуряване на естественото и изкуственото осветление в
помещенията;
4. изпълнението на дограмата, настилките, облицовките и другите
видове довършителни СМР в помещенията, покривите и фасадите;
5. акустичната обработка на стени и тавани, когато такава е
необходима или се изисква със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
Чл. 37. Част архитектурна на работния проект се представя в следните
чертежи:
1. чертежите по чл. 33, ал. 1;
2. допълнителни чертежи с подробни параметри и фрагменти от по-
важни части на обекта;
3. архитектурни детайли в подходящ мащаб, изясняващи изпълнението
на отделни СМР в интериора и екстериора на обекта, в т. ч. покриви, стени,
тавани, подове, настилки, облицовки, изолации, дограми, козирки, стълби,
парапети, комини, шахти и др.
Чл. 38. Част архитектурна на работния проект се придружава от
обяснителна записка, която освен описанията, посочени в чл. 30, съдържа и
описания на:
1. предложените решения за топлоизолация, хидроизолация,
звукоизолация, пожарна безопасност и акустични обработки;
2. предвидените строителни материали и изделия;
3. естетическото оформяне на екстериора и интериора.
Чл. 39. (1) Изчисленията на част архитектурна на работния проект
включват:
1. спецификации на строителните изделия и материали, включени в
оформянето на интериора и екстериора;
2. изчисления за доказване осигуряването на изискванията по чл. 169
ЗУТ в случаите, когато осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат и:
1. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи;
2. стойностна сметка.
Чл. 40. (1) По искане на инвеститора в част архитектурна на работния
проект може да се изработи и решение за цветово оформление на обекта
(сградата).
(2) С решението за цветово оформление се определят:
1. цветовото третиране и вида на фасадите, цокълните и покривните
материали;
2. местата и размерите на фасадните пана и реклами.
(3) Решението за цветово оформление се представя в следните чертежи:
1. цветово решение и материали на фасадите;
2. цветово решение и материали на покривните линии;
3. характерни детайли на екстериора.
Раздел IV
Част интериор и обзавеждане
Чл. 41. (1) Част интериор и обзавеждане може да се изработва при
новопроектирани обекти или като самостоятелен проект за обзавеждане на
съществуващи обекти със или без промяна на предназначението им.
(2) С част интериор и обзавеждане се дават решения за:
1. основната функция на отделните помещения и пространства и
връзките между тях с оглед задоволяване на композиционните,
технологичните, физиологичните, ергономичните, акустичните,
охранителните и други изисквания;
2. оформянето на пода, стените и тавана на помещенията, както и на
допълнително създадени прегради за частично разделяне на пространствата;
3. разположението на подвижните и неподвижни елементи на
обзавеждането;
4. разположението на осветителните тела на изкуственото осветление
във връзка с общото пространствено оформление;
5. включването в интериора на произведения на изобразителните и
приложните изкуства.
Чл. 42. (1) Част интериор и обзавеждане се представя в следните
чертежи:
1. чертеж на основното функционално и композиционно решение с
разположението на елементите на интериора;
2. чертеж на решението на тавана с показани основните и
допълнителните обработки, осветлението и др.;
3. разгъвки на стените с показани основните и допълнителни обработки
и оформянето на елементите на инсталационните системи;
4. чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и материалите;
5. чертежи на характерни декоративни, художествени и други елементи
с културно-историческа стойност от интериора на сгради – паметници на
културата;
6. характерни детайли на интериора в подходящ мащаб – по преценка
на проектанта.
(2) В случаите, когато се проектират обекти, за които се изисква
изработване на акустичен проект, към чертежите се прилагат и:
1. графичен анализ на хода на звуковите отражения за надлъжния
вертикален разрез и за плана на помещението (залата);
2. чертежи за приетата форма и профил на залата, вкл. на тавана,
стените и пода;
3. чертежи на звукоизолационни и обезшумителни конструкции за
акустично обработваните помещения.
Чл. 43. (1) Част интериор и обзавеждане се придружава от обяснителна
записка, която описва:
1. основната функция на помещенията и пространствата и на връзките
между тях;
2. основните елементи, които се използват за изграждане на интериора;
3. възприетите решения за задоволяване на основните функционални,
композиционни, технологични, физиологични, ергономични, акустични,
охранителни и други изисквания;
4. използваните материали и начина на тяхната обработка;
5. обосновка на включените в интериора произведения на
изобразителното и приложните изкуства.
(2) В случаите, когато се изработва акустичен проект, в обяснителната
записка се описват и приетите акустични решения.
Чл. 44. (1) Изчисленията на част интериор и обзавеждане включват:
1. подробни количествени сметки за материалите и изделията по
видове СМР;
2. спецификации на изделията и материалите, включени в оформянето
на интериора и обзавеждането.
(2) Когато се изисква със заданието за проектиране, към изчисленията
на проекта за интериор и обзавеждане се включва и стойностна сметка на
СМР.
Г л а в а д е в е т а
ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА
Раздел I
Част конструктивна на идейния проект
Чл. 45. Част конструктивна на идейния проект определя:
1. строителната система, конструктивната схема и идейните
конструктивни и строително-технологични решения;
2. начина на фундиране;
3. приблизителните размери и разположението на носещите
конструктивни елементи, определени съгласувано с архитектурните решения.
Чл. 46. Част конструктивна на идейния проект се представя в следните
чертежи:
1. кофражни планове – за обектите с монолитни стоманобетонни
конструкции;
2. монтажни планове – за обектите със сглобяеми или метални
конструкции;
3. предварителни кофражни планове – за строителните съоръжения с
монолитна бетонна или стоманобетонна конструкция.
Чл. 47. Част конструктивна на идейния проект се придружава от
обяснителна записка, ко
Източник:

НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 72 от 15.08.2003 г., изм. и доп., бр. 49 от 14.06.2005 г.
кн. 9/2003 г., стр. 273
т. 9, р. 4, № 414

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. условията и редът за разрешаване ползването на строежите от първа,
втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) на територията на Република България, независимо от източника
на финансиране;
2. минималните гаранционни срокове на строежите от първа до пета
категория за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти.
(2) Не подлежат на разрешаване на ползване по реда на тази наредба:
1. специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
2. строежите от четвърта и пета категория.
Чл. 2. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК)
или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз
основа на: окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен
надзор, за строежите от първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1,
2 и 3 ЗУТ и протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа,
съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) съгласно Наредба № 3 от 2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за
издаване на разрешение за ползване.
Глава втора
РЕД ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА СТРОЕЖИТЕ
Раздел I
Искане за разрешение за ползване и назначаване на държавна
приемателна комисия
Чл. 3. (1) Искане за издаване на разрешение за ползване се прави от
възложителя или от упълномощено от него лице до ДНСК.
(2) Искане по ал. 1 за ползване на етап (част) от строежа може да се прави
в случаите, когато:
1. е издадено разрешение за строеж на етапа (частта) от строежа при
условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ;
2. са променени инвестиционните намерения или при поява на непреодолими
обстоятелства, след издаване на разрешението за строеж; в този случай
строителните книжа за етапа (частта) следва да са актуализирани при условията на
чл. 152, ал. 2 и чл. 154, ал. 5, изречение първо ЗУТ.
Раздел II
Назначаване на държавни приемателни комисии
Чл. 4. (1) Държавната приемателна комисия се назначава със заповед на
началника на ДНСК или упълномощено от него лице.
(2) За назначаване на комисия възложителят или упълномощено от него лице
представя следните документи:
1. писмено искане от възложителя или упълномощено от него лице с посочен
адрес и телефон за връзка;
2. окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор, към който
се прилагат:
2.1. разрешение за строеж (акт за узаконяване);
2.2. протокол за определяне на строителна линия и ниво, с резултатите от
проверките на достигнатите контролирани нива;
2.3. констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за
приемане на строежа, образец 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството;
2.4. документ от Агенцията по кадастъра за изпълнение на изискванията по
чл. 175, ал. 5 ЗУТ за предадена екзекутивна документация, ако такава е
необходима;
2.5. заверена заповедна книга;
3. документ за собственост или документ за учредено право на строеж в
чужд имот, или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален
закон;
4. договор с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура.
Чл. 5. (1) В състава на комисията се включват:
1. възложителят или упълномощено от него лице;
2. лицето, упражняващо строителен надзор;
3. представители на ДНСК, както и на специализираните контролни органи.
(2) Съставът на ДПК се определя съобразно конкретния строеж от органа,
който издава заповедта за назначаването й.
Чл. 6. (1) Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или
отказва назначаване на ДПК в срок 7 работни дни от постъпване на искането по чл.
3.
(2) В заповедта се определят основанието за назначаването на ДПК,
председателят и поименният състав на членовете й, тяхната месторабота, длъжност,
датата, часът и мястото на нейното свикване и срокът за приключването й, който
не може да бъде по-дълъг от 10 работни дни.
(3) По мотивиран доклад от председателя на ДПК назначаващият орган може да
разреши удължаване срока на работа на комисията до 10 календарни дни.
Раздел III
Работа на Държавната приемателна комисия
Чл. 7. (1) Председателят е длъжен да запознае членовете на ДПК с техните
права и задължения на първото заседание. Той организира работата на ДПК.
(2) При възникнал спор между членовете на комисията той се разрешава от
председателя, който взема окончателното решение.
(3) Председателят на ДПК организира подписването на протокола обр. 16 за
установяване на годността за ползване на строежа от Наредба № 3 от 2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
(4) Председателят може да привлича със своя заповед като експерти и други
специалисти извън състава на ДПК с оглед на правилното протичане на нейната
работа.
(5) По предложение на председателя на ДПК органът, назначил комисията,
може със заповед да изменя или допълва състава й.
Чл. 8. Членовете на ДПК са длъжни:
1. да присъстват на заседанията и да подпишат съставения протокол обр.
16;
2. да изпълняват възложените им от председателя на комисията задачи;
3. да не допускат приемане на строежа при неспазване на изискванията на
нормативните актове.
Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2005 г.) Членовете на комисията имат право
на свободен достъп до всички части на строежа.
Чл. 10. Председателят на ДПК може да изисква да се направят допълнителни
измервания, анализи и вземане на проби.
Чл. 11. Възложителят е длъжен да създаде нормални условия за работа, да
поеме всички разходи, вкл. командировъчни, транспортни и др., свързани с
провеждането на работата на комисията.
Чл. 12. (1) Лицето, упражняващо строителен надзор, запознава ДПК с
изпълнения строеж съгласно съставения окончателен доклад и приложената
документация към него.
(2) Държавната приемателна комисия въз основа на огледа на строежа,
представените документи, разискванията на нейните заседания и становища на
членовете й съставя протокол обр. 16 с предложение за издаване на разрешение за
ползване на строежа или с предложение за отказ за издаване на разрешение за
ползване.
(3) Съставеният протокол обр. 16 се прочита на последното заседание на
комисията и се подписва от всички членове и нейния председател. За дата на
съставения протокол се смята датата на последното заседание.
Чл. 13. (1) Комисията е длъжна да приключи работата си с протокол обр. 16
в срока, за който е назначена.
(2) Комисията установява изпълнението на строежа и неговата функционална
пригодност съобразно издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти или
заверената екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по
изпълнението и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на
чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 49 от 2005 г.).
(4) При неосигурен от възложителя достъп до строежа за извършване на
проверка и оглед комисията прекъсва работата си, като съставя протокол за това.
Назначаващият орган прекъсва работата на ДПК със заповед след представяне на
протокола. По искане на възложителя по общия ред се назначава нова ДПК.
(5) При извънредни обективни обстоятелства (лоши атмосферни условия,
непреодолими сили и др.) комисията има право да прекъсне работата си, като
състави протокол за това. Назначаващият орган прекъсва работата на ДПК със
заповед след представяне на протокола. След отпадане на причините, наложили
прекъсването, по предложение на председателя на ДПК назначаващият орган
разрешава продължаването на работата на ДПК и определя срок за приключването й.
Чл. 14. Комисията съставя протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане
на строежа:
1. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2005 г.) когато строежът или части от него са
изпълнени със съществени отклонения от издадените строителни книжа и/или в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. при работи, изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и/или неизвършени и незавършени работи;
3. при неспазени изисквания за строежа, посочени в чл. 169, ал. 1 и 2
ЗУТ;
4. при липса на документи, удостоверяващи съответствието на вложените
строителни продукти със съществените изисквания към строежите;
5. при неизвършени мероприятия, предвидени в част “Вертикална планировка”
по одобрения проект;
6. при непремахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени
в режима на застрояване;
7. при незавършени фасади на сградите и постройките съобразно одобрения
инвестиционен проект;
8. когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от
нелицензирано за това лице.
Чл. 15. (1) При несъгласие на член на комисията с констатации или
решения, отразени в приемателния протокол обр. 16, той изказва особеното си
мнение, което се отразява в протокола, и го представя на председателя в писмена
форма не по-късно от три работни дни след последното заседание на комисията.
(2) При наличието на особени мнения председателят на ДПК съставя писмено
мотивирано становище по тях, което заедно с особените мнения представлява
неразделна част от протокол обр. 16.
Чл. 16. (1) Председателят на ДПК представя подписания протокол обр. 16 на
органа, издал заповедта за назначаване на комисията, в срок до 5 работни дни
след датата на последното й заседание.
(2) Протокол обр. 16 е основание за издаване на разрешение за ползване на
строежа или отказ за издаване на същото.
Глава трета
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ
Чл. 17. (1) Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице в срок до 5
работни дни от представянето на протокол обр. 16 на ДПК:
1. издава разрешение за ползване;
2. отказва издаване на разрешение за ползване на строежа с мотивиран
писмен отказ.
(2) Разрешението за ползване, в което се вписват минималните гаранционни
срокове, е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа
за ползване съобразно издадените строителни книжа.
(3) Издаденото разрешение за ползване се връчва лично на възложителя или
упълномощено от него лице.
Чл. 18. (1) Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице отказва
издаването на разрешение за ползване:
1. при условията на чл. 14;
2. при съставен протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на
строежа;
3. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2005 г.).
(2) При издадена заповед за отказ от издаване на разрешаване за ползване
на строежа възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за
издаване на разрешение за ползване по реда на чл. 3.
Чл. 19. Екземпляр от разрешението за ползване се съхранява безсрочно в
архива на ДНСК заедно с документите по издаването му.
Глава четвърта
МИНИМАЛНИ ГАРАНЦИОННИ СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИ СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ
РАБОТИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И СТРОИТЕЛНИ ОБЕКТИ
Чл. 20. (1) За осигуряване нормалното функциониране и ползване на
завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането
им и въвеждане в експлоатация (ползване) се определят минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти.
(2) Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и
изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат по-малки от
минималните срокове, посочени в тази наредба.
(3) Гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждането на
строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация).
(4) Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти са:
1. за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и
съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 години;
2. за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения,
претърпели аварии – 8 години;
3. за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и
антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда – 5 години, а в
агресивна среда – 3 години;
4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и
стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и за
вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – 5
години;
5. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени
обекти, контролно-измервателни системи и автоматика – 5 години;
6. за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци – 5
години;
7. за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на
техническата инфраструктура – 8 години;
8. за автомагистралите – 5 години, републиканските пътища от I, II, III
клас – 3 години, при основни ремонти и рехабилитация – две години; за
останалите пътища и улиците – две години, а при основни ремонти – една година;
9. за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици (мостове, тунели и
др.) при ново строителство – 10 години; при основен ремонт и рехабилитация – 4
години;
10. за железопътни линии и самолетни писти при ново строителство – 10
години; при основен ремонт и рехабилитация – 8 години;
11. за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и
системи – 8 години;
12. за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи – 8 години.
Чл. 21. Когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в
експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на
строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен
ред.
Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 22. За неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията, произтичащи
от тази наредба, лицето, упражняващо строителен надзор, наетите от него по
трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж,
както и членовете на ДПК носят административнонаказателна отговорност.
Чл. 23. (1) Членовете на ДПК се наказват по реда на чл. 232, ал. 1, т. 1
или чл. 233 ЗУТ, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, когато:
1. не се явяват без уважителни причини или се явяват нередовно на
заседанията на ДПК, отлъчват се от работата й без разрешение на нейния
председател или не изпълняват неговите нареждания;
2. не подпишат протокол обр. 16.
(2) Управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от
него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния
строеж, се наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ
и други закони, когато:
1. се установи от ДПК или ДНСК несъответствие на изпълнения строеж със
съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения
окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието
на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2
ЗУТ;
2. в съставения окончателен доклад, актове и протоколи по време на
строителството не са отразени:
а) работи, изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи;
б) неизвършени и незавършени работи;
в) липсата на документи, удостоверяващи съответствието на вложените
строителни продукти със съществените изисквания към строежите.
Чл. 24. По реда на чл. 232, ал. 1, т. 1 или чл. 233 ЗУТ се наказват
длъжностните лица, които с действията или бездействията си са довели до
отказване приемането на строежа и/или отказване издаване на разрешение за
ползване.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба “рехабилитация” е строителна дейност,
свързана с възстановяване, реконструкция, разширяване или модернизиране на
частта от елементите на пътната, транспортната, далекосъобщителната,
енергийната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната
инфраструктура.
§ 2. Възложителят може да бъде представляван от упълномощени от него лица
въз основа на нотариално заверено пълномощно или договор с изричен текст за
упълномощаване.
§ 3. (1) Окончателният доклад трябва да бъде съставен, подписан и
подпечатан от лицето, упражняващо строителен надзор, и подписан от технически
правоспособните физически лица, определени за надзор на строежа по съответните
проектни части. Докладът съдържа задължително оценка за изпълнението на
следните условия:
1. законосъобразно започване и изпълнение на строежа съобразно одобрените
проекти и условията на издаденото разрешение за строеж, подробно описание на
предвиденото с подробния устройствен план застрояване;
2. пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството;
3. свързване на вътрешните инсталации и уредби на строежа с мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура;
4. изпълнение на строежа съобразно изискванията по чл. 169, ал. 1 и 2
ЗУТ;
5. вложените строителни продукти да са оценени за съответствие със
съществените изисквания към строежите;
6. липса на щети, нанесени на възложителя и на другите участници в
строителството, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и
одобрените проекти;
7. достъпност на строежа, вкл. и за лица с увреждания;
8. енергийна ефективност;
9. годност на строежа за въвеждане в експлоатация.
(2) В доклада се вписват:
1. основание за издаването му, дата на съставяне, договор с възложителя,
номер и дата на лиценз (свидетелство за оправомощаване), квалифицираните
специалисти съгласно заверения списък, актуална регистрация, седалище, адрес на
управление на юридическото лице или едноличния търговец, от кого се представлява
и управлява;
2. всички съставени по време на строителството документи, актове,
протоколи, дневници, заповедни книги и др., с посочени номера и дати на
съставяне (изпълнение на съответен вид строителни и монтажни работи);
3. договори с експлоатационните предприятия за присъединяване към мрежите
на техническата инфраструктура;
4. издадени наказателни постановления, квитанции за платени глоби и
имуществени санкции, ако има такива.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 160, ал. 3 ЗУТ
и отменя Наредба № 6 от 2001 г. за разрешаване ползването на строежите в
Република България (ДВ, бр. 54 от 2001 г.).
§ 5. (1) Започнатите производства до влизането в сила на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) по издаване на разрешение
за ползване или назначаване на държавни приемателни комисии за строежите от
първа до пета категория се довършват по досегашния ред.
(2) За започнато производство се счита денят на подаване в ДНСК на писмено
искане от възложителя или упълномощено от него лице за назначаване на ДПК или
издаване на разрешение за ползване.
§ 6. Наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 9.IV.1993
г., които не са били приети по установения ред до 9.IV.1993 г.
§ 7. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2005 г.) (1) Строежите по § 24, ал. 1 от
заключителните разпоредби на ЗУТ се въвеждат в експлоатация с разрешение за
ползване, издадено от началника на ДНСК или от упълномощено от него лице в
съответствие с изискванията на § 24, ал. 4 ЗУТ въз основа на актовете,
протоколите и другата съпътстваща документация, съставени по време на
строителството от инженера по договора, сключен по правилата на Международната
федерация на инженерите консултанти (ФИДИК), в т. ч. на сертификата за
качествено завършени строителни и монтажни работи, изготвен на български език и
съдържащ оценка за изпълнението на условията по § 3, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7,
8 и 9 от допълнителните разпоредби на наредбата, и след представяне на писмени
становища от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества за
съгласие за въвеждане на строежите в експлоатация.
(2) Когато не са изпълнени изискванията на ал. 1, началникът на ДНСК или
упълномощеното от него лице отказва издаването на разрешение за ползване на
строежите по § 24, ал. 1 ЗУТ.
§ 8. (Предишен текст на § 7 – ДВ, бр. 49 от 2005 г.) Указания по
прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и
благоустройството.

8ce42 75324032157048098 3245131986388731182?l=archbox.blogspot

Източник:

Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г.
ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО
НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

Издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн., ДВ, бр. 51 от 5 юни
2001 г., в сила от 5 юни 2001 г.
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят обхватът и съдържанието на
инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни
(прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране.
(2) Наредбата се прилага за всички обекти, за които се изисква одобрен
инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж.
Чл. 2. (1) Инвестиционните проекти могат да се възлагат и изработват в
следните фази на проектиране:
1. идеен проект;
2. технически проект;
3. работен проект (работни чертежи и детайли).
(2) Еднофазно във фаза технически проект или работен проект се
изработват инвестиционните проекти за обекти, които не са сложни във
функционално, технологично и/или инсталационно отношение.
(3) Двуфазно инвестиционните проекти могат да се изработват във
фази: идеен и технически проект, идеен и работен проект или технически и
работен проект.
(4) Трифазно във фази идеен, технически и работен проект (работни
чертежи и детайли) се изработват инвестиционните проекти за сложни или
комплексни обекти.
Чл. 3. (1) Обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида,
предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти
и изискванията към проектните решения може да включва следните проектни
части:
1. части за архитектура и конструкции:
а) архитектурна;
б) интериор и обзавеждане;
в) конструктивна;
2. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура:
а) водоснабдяване и канализация;
б) електрическа (електроснабдяване, електрообзавеждане и
електрически инсталации);
в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;
г) топлотехническа ефективност;
3. части за устройство на прилежащия към обекта терен:
а) геодезическа (трасировъчен план и вертикална планировка);
б) паркоустрояване и благоустрояване;
4. част технологична;
5. част проект за организация и изпълнение на строителството;
6. част организация и безопасност на движението;
7. други проектни части при сложни и комплексни обекти:
а) обща обяснителна записка;
б) генерален план;
в) сметна документация;
8. проектни части при специфични обекти:
а) консервация, реставрация и експониране на паметниците на
културата;
б) земна основа.
Чл. 4. Инвеститорът определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата
на обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за
задължителен минимален обхват по чл. 144, ал. 1, т. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 5. (1) Инвестиционното проектиране се извършва в съответствие
със скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на
заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не
е изработено задание.
(2) Инвеститорът може да възложи на проектанта да изясни и обоснове
обхвата и съдържанието на проекта, както и да събере информация и
документи, необходими за проектирането, които са елемент на заданието за
проектиране.
Чл. 6. При необходимост и по преценка на инвеститора за изработване
на заданието за проектиране и/или на проекта може да се възложат
предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени проучвания.
Чл. 7. Когато инвеститорът не е възложил извършване на
предварителни проучвания, целесъобразността от изграждането на
конкретния обект се изяснява със заданието за проектиране и/или със самия
проект.
Чл. 8. (1) Всяка проектна част задължително се съгласува от
проектантите на другите проектни части.
(2) Всички проектни части се подписват от инвеститора (собственика),
а частите по чл. 139, ал. 4 ЗУТ – и от лицето, упражняващо технически
контрол в проектирането.
Г л а в а в т о р а
ПРЕДВАРИТЕЛНИ (ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ) ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 9. Предварителните (прединвестиционните) проучвания могат да
обхващат:
1. изясняване на инвестиционното строително намерение;
2. проучвания за определяне на подходящо местоположение на обекта
и на условията за застрояване съобразно предвижданията на устройствените
планове;
3. инженерни проучвания, в т. ч. геоложки, геотехнически,
хидрогеоложки, хидроложки и др., като съдържанието им се определя в
зависимост от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта;
4. проучвания и документиране за нуждите на инвестиционното
проектиране на обекти – недвижими паметници на културата;
5. геодезически проучвания;
6. технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална
технология – за обекти, при които технологичното решение е определящо;
7. технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата
целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение, в
т. ч. за избор на подходящ негов вариант;
8. обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на
инвестиционната инициатива, в т. ч. откриване на работни места и
осигуряване на обществени услуги;
9. проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна
устройствена защита във връзка с режимите за опазване на териториите за
природозащита и на обектите на културно-историческото наследство;
10. вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за
изграждане на нови енергийни мощности;
11. специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и
надстрояване на съществуващи сгради, в т. ч. архитектурно и конструктивно
заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура;
12. микросеизмично изследване – за енергийни, хидротехнически,
транспортни и други специфични обекти;
13. други специфични проучвания, налагащи се от вида и спецификата
на отделните строежи, като климатични, водностопански, почвено-
мелиоративни, аграрно-икономически и земеустройствени проучвания – при
проекти на хидромелиоративни системи, проекти за противосвлачищни и
брегоукрепителни съоръжения и др.
Г л а в а т р е т а
ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ
Чл. 10. (1) При необходимост в съответствие с чл. 138 ЗУТ за
определяне местоположението на обекта, доказване на неговата нормативна
допустимост и целесъобразността на инвестиционното намерение, както и за
съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект, инвеститорът
може да възложи обемно-устройствено проучване.
(2) Обемно-устройственото проучване има за цел да адаптира
бъдещото архитектурно решение на обекта (сградата или групата от сгради)
към решението на подробния устройствен план в съответствие с
регулационното отреждане и режима на устройство и застрояване.
(3) Когато няма действащ подробен устройствен план, обемно-
устройственото проучване предлага целесъобразно разполагане на
застрояването в поземления имот и може да служи за основа за
изработването на подробен устройствен план.
Чл. 11. (1) Обемно-устройственото проучване:
1. определя очертанията на бъдещите обекти за застрояване, така че те
да отговарят на зададените с действащия подробен устройствен план и/или
на нормативно допустимите мерки, разстояния и плътност на застрояване;
2. определя обема на застрояване в рамките на зададените с действащия
подробен устройствен план и/или в рамките на нормативно допустимите
височина – етажност и площна или обемна интензивност на застрояване;
3. представя обобщено функционално-пространствено решение за
отделните етажи на сградата (сградите);
4. представя обобщено обемно-фасадно решение на сградата
(сградите);
5. определя обобщено оформянето на околното пространство на
сградата (сградите) в поземления имот или в групата поземлени имоти;
6. дава обобщено решение на инженерните мрежи в поземления имот
(имоти), когато това има съществено значение за функционалното и
архитектурно-обемното решение;
7. определя задължителните изисквания и параметри за опазването на
недвижимите паметници на културата и тяхната среда, както и за
интегриране на новото застрояване към тях.
(2) Обемно-устройственото проучване се представя със следните
минимално необходими чертежи:
1. ситуационно решение върху основа от кадастрална карта
(кадастрален план) или от действащия подробен устройствен план в мащаб
(М) 1:1000 или М 1:500;
2. схематични разпределения на етажите с обобщени групи помещения
в М 1:500 или М 1:200;
3. схематични фасади – силуети с обобщено оформяне на обемите в М
1:500 или М 1:200.
(3) Към обемно-устройственото проучване могат да се представят
допълнително по преценка на проектанта или при договаряне с инвеститора
и следните чертежи: схематични разрези, схема на разположението на
мрежите на техническата инфраструктура, аксонометрични изгледи,
перспективни изгледи, фотомонтажи, компютърна анимация, макет и др.
(4) Обемно-устройственото проучване се придружава от обяснителна
записка, която пояснява предложените решения, тяхната целесъобразност и
постигнатите технико-икономически показатели.
(5) Обемно-устройственото проучване може да се договаря за
изработване във варианти.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ИЗХОДНИ ДАННИ И ДОКУМЕНТИ.
ЗАДАНИЕ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 12. (1) Изходните данни и документите, необходими за
изработването и одобряването на проекта, са:
1. скица (виза) за проектиране по чл. 140 ЗУТ;
2. геоложка, сеизмоложка и геотехническа характеристика,
хидрогеоложка и хидроложка характеристика на района – при проектиране на
хидротехнически обекти, както и данни за специфичните условия на
строителството, като осигуряване срещу земетръс и др.;
3. становища и данни от съответните експлоатационни дружества за
свързване на вътрешните мрежи и инсталациите на обекта с мрежите на
техническата инфраструктура за:
а) източника за водоснабдяване и изясняване на основните и
спомагателните инсталации, мястото за заустване на отпадъчните води с
посочване на категорията на водоприемника, необходимостта от изграждане
на пречиствателни съоръжения и др.;
б) източника за електроснабдяване и необходимостта от изграждане на
трансформаторни постове;
в) източника за топлоснабдяване;
г) източника за газоснабдяване и необходимостта от изграждане на
газоразпределителни пунктове;
д) местоположението на пътната връзка на обекта към съответния път
от републиканската или общинската пътна мрежа;
е) връзките с други мрежи на техническата инфраструктура, когато
това се налага от спецификата на обекта;
4. геодезическата, картната, плановата и кадастралната основа, в т. ч.
геодезически мрежи, респ. изходни точки и репери, които са необходими за
проектирането и строителството;
5. опорния план на недвижимите паметници на културата и извадка от
археологически кадастър (специализирана карта), когато съществува такъв;
6. предварителните (прединвестиционните) и/или обемно-
устройствените проучвания за обекта, когато такива са разработени;
7. други изходни данни и документи, които се изискват с нормативен
или административен акт.
(2) Изходните данни и документи се прилагат към заданието за
проектиране (договора за проектиране).
Чл. 13. (1) Със заданието за проектиране се определят:
1. изискванията към обекта;
2. фазите на проектиране;
3. необходимите проектни части.
(2) Заданието за проектиране включва:
1. основни технически, икономически, технологични, функционални и
планово-композиционни изисквания към обекта;
2. основни функционални и композиционни параметри на обекта.
(3) Основните технически, икономически, технологични,
функционални и планово-композиционни изисквания към обекта могат да
бъдат:
1. за целесъобразно и ефективно оразмеряване на застроените площи и
обеми;
2. за осигуряване на единство и хармония между функционалното,
технологичното и композиционното решение и с околната среда;
3. за използване на високоефективни материали, оборудване и
технологии за осигуряване на качествено изпълнение на обекта;
4. за осигуряване съответствието на проектните решения с
изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
5. към интериора и обзавеждането и към синтеза на архитектурата с
изобразителните и приложните изкуства;
6. към благоустройството и паркоустройството на прилежащия терен;
7. към техническите инсталации на обекта, в т. ч. отоплителни,
вентилационни, електрически, водоснабдителни, канализационни и др.;
8. към технологията и технологичното оборудване;
9. към показателите за икономическа ефективност, които трябва да
бъдат постигнати;
10. за последователността на изработване на проектите за подобектите
- при строителство на комплексни обекти;
11. други изисквания на инвеститора.
(4) Като основни функционални и композиционни параметри за обекта
могат да бъдат зададени необходимите:
1. вид, характер, специфика на обекта и свързаните с него основни,
спомагателни и обслужващи подобекти;
2. функционални и/или технологични връзки между отделните обекти и
подобекти;
3. площи на отделните обекти и подобекти;
4. застроени обеми за обекта и по отделни подобекти;
5. брой етажи според допустимата височина на застрояване;
6. общ капацитет и/или необходим брой на обслужващия персонал -
общо и по подобекти.
(5) Когато към заданието за проектиране са приложени предварителни
проучвания, текстовата му част може да бъде съкратена с препращане към
резултатите от проучванията.
Чл. 14. Заданието за проектиране за първоначалната фаза служи за
задание и на всяка следваща фаза заедно с проекта от предходната фаза.
Г л а в а п е т а
ИДЕЕН ПРОЕКТ
Чл. 15. (1) Идейният проект се изработва в съответствие със скицата
(визата) за проектиране и със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
(2) Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект
изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране.
(3) Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат
достатъчни за ползването му:
1. като основа за изработване на следващата фаза на проектиране;
2. за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-
конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за
безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране
(договора за проектиране);
3. за нуждите на съгласуването – при условията и по реда на чл. 141
ЗУТ.
Чл. 16. (1) Идейният проект може да се изработва в една или повече
проектни части в зависимост от вида, характера, сложността и спецификата
на съответния обект и неговите подобекти, както следва:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – част архитектурна, самостоятелна или придружена от част
конструктивна, необходимите инсталационни части, геодезическа част,
технологична част и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – част конструктивна, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, необходимите инсталационни части, част геодезическа, част
технологична и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – част технологична, самостоятелна или придружена от част
архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни части, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на проект
за техническа инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), самостоятелна или придружена от част
конструктивна, геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 17. Идейният проект може да се разработва във варианти на
проектните решения.
Чл. 18. (1) Всяка част на идейния проект включва:
1. чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения в
следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:100 или М 1:200;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения и
съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ за безопасна, сигурна,
здравословна и достъпна за всички среда;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения, които се включват
по преценка на проектанта, или когато се изискват със заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Отделни части на идейните проекти могат да включват и макети,
мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а ш е с т а
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
Чл. 19. (1) Техническият проект се изработва въз основа на
съгласувания идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект
- в съответствие със скицата (визата) за проектиране и заданието за
проектиране (договора за проектиране).
(2) Техническият проект подлежи на съгласуване и е основа за
изработване на работния проект или подлежи на одобряване и е основание за
издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на
строителството.
(3) С техническия проект се доизясняват и допълват проектните
решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които
осигуряват:
1. съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ;
(*1) 2. ползването на техническия проект като документация за договаряне
на строителството и/или за доставка на оборудване, строителни материали и
изделия, вкл. за възлагане на обществени поръчки за строителство или за
доставка на оборудване при условията и по реда на Закона за обществените
поръчки (ЗОП);
3. започването и изпълнението на строителството до завършването на
обекта.
(4) В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен
технически проект, в процеса на строителството същият се допълва с
необходимите работни чертежи и детайли за уточняване на проектните
решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и
монтажни работи (СМР).
(5) Работните чертежи и детайли по ал. 4 се съгласуват с проектантите
по съответните части и с лицето, упражняващо технически контрол на част
конструктивна, а тяхното нормативно съответствие и изпълнение подлежат
на контрол от лицата, които упражняват строителен надзор.
(6) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения технически
проект и работните чертежи и детайли по ал. 4, той се заверява като
екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 20. (1) В обхвата на техническия проект могат да се включват, в
зависимост от вида и спецификата на обекта, следните части:
1. за обекти, за които определяща и водеща е архитектурната част на
проекта – части архитектурна, конструктивна, необходимите инсталационни
части, технологична част, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
2. за обекти, за които определяща и водеща е конструктивната част на
проекта – части конструктивна, архитектурна, необходимите инсталационни
части, част технологична, част организация и изпълнение на строителството,
част геодезическа и др.;
3. за обекти, за които определяща и водеща е технологичната част на
проекта – части технологична, архитектурна, конструктивна, необходимите
инсталационни части, част организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.;
4. за обекти, за които определяща и водеща е съответна част на
техническата инфраструктура – съответната част на техническата
инфраструктура (за външни водоснабдителни и/или канализационни мрежи,
за електроснабдителни и/или електрозахранващи мрежи, за
топлоснабдителни и/или разпределителни мрежи, за газопреносни и/или
газоразпределителни мрежи, за хидромелиоративни системи, за пътища, за
железопътни линии и др.), както и части конструктивна, технологична,
архитектурна, организация и изпълнение на строителството, част
геодезическа и др.
(2) За паметници на културата се изработва част консервация,
реставрация и експониране.
Чл. 21. (1) Всяка проектна част на техническия проект съдържа:
1. чертежи, по които може да се изпълняват СМР в следните
препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 или М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 или М 1:100;
в) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходните данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на техническите проекти могат да включват и
макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
Г л а в а с е д м а
РАБОТЕН ПРОЕКТ
Чл. 22. (1) Работният проект (работни чертежи и детайли) се изработва
въз основа на съгласувания проект в предходна фаза, а при еднофазно
проектиране – в съответствие със скицата (визата) за проектиране и със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(2) Работният проект (работни чертежи и детайли) подлежи на
одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж и за възлагане
и изпълнение на строителството.
Чл. 23. С работния проект:
1. се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща
възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и
монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта;
2. се осигурява възможност за ползването му като документация за
договаряне изпълнението на строителството, вкл. чрез процедура за
възлагане на обществена поръчка за строителство и/или за доставка на
оборудване при условията и по реда на ЗОП;
3. се осигурява съответствието на проектните решения с изискванията
към строежите по чл. 169 ЗУТ.
Чл. 24. (1) Проектните части на работния проект включват:
1. работни чертежи и детайли, по които се изпълняват отделните
видове СМР в следните препоръчителни мащаби:
а) ситуационно решение – в М 1:500 и М 1:1000;
б) разпределения, разрези, фасади – в М 1:50 и М 1:100;
в) детайли – в М 1:20, М 1:5 и М 1:1;
г) други чертежи – в подходящ мащаб, в зависимост от вида и
спецификата на обекта;
2. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения,
към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и
изходни данни;
3. изчисления, обосноваващи проектните решения.
(2) Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията
или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със
заданието за проектиране (договора за проектиране).
(3) Отделни части на работните проекти, в зависимост от заданието за
проектиране, могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи,
компютърна анимация и др.
(4) Когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрения работен
проект, той се заверява като екзекутивни чертежи съгласно чл. 175 ЗУТ.
Чл. 25. Инвеститорът може да възложи изработване на общ
координационен план за координиране изпълнението на инсталациите на
обекта.
Чл. 26. (1) За нови и неприлагани в страната строителни технологии
към съответните проектни части се изработва раздел, съдържащ пълни
строително-технологични решения, респ. технологична документация.
Строително-технологичните решения при възможност се обосновават с
български или чуждестранни технически спецификации или с данни за
резултата от тяхното прилагане на други строежи.
(2) За обектите, изискващи висока степен на охрана, към съответните
проектни части се изработва раздел за физическа защита.
Г л а в а о с м а
ЧАСТ АРХИТЕКТУРНА
Раздел I
Част архитектурна на идейния проект
Чл. 27. Част архитектурна на идейния проект определя съдържанието и
архитектурно-художествения образ на бъдещия обект (сграда или
съоръжение).
Чл. 28. (1) Част архитектурна представя решения за:
1. функционално-пространствената композиция на обекта (сградата);
2. архитектурно-художествения образ на обекта (сградата);
3. вписването на обекта в околната архитектурна и ландшафтна среда;
4. създаването на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и
достъпна за всички архитектурна среда.
(2) Част архитектурна осигурява основа и предпоставки за:
1. подходящо строително-конструктивно решение;
2. решение на техническата инфраструктура и сградните инсталации;
3. оптимално и безопасно протичане на технологичния процес.
Чл. 29. (1) Част архитектурна се представя в следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата и вертикалната комуникация в сградата.
(2) По преценка на проектанта или в съответствие със заданието за
проектиране (договора за проектиране) могат да се представят допълнително:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с обзавеждане
и елементи от фасадите;
2. перспективни и аксонометрични изгледи;
3. фотомонтажи, компютърна анимация, макети и др.
Чл. 30. (1) Обяснителната записка към архитектурната част пояснява
функционално-пространственото и архитектурно-художественото решение
на обекта, описва данните за постигнатите с проекта технико-икономически
показатели – площи, обеми, брой стаи, брой места и др., както и
съответствието на проектните решения и строителните продукти с
изискванията на чл. 169 ЗУТ.
(2) Към обяснителната записка може да се включат допълнително:
1. предложение за конструктивно-строителна система, когато липсва
част конструктивна;
2. предложения за инсталационните системи, когато липсват
съответните части;
3. предложения за използване на подходящи строителни материали и
изделия;
4. съображения за естетическо оформяне на интериора и екстериора.
Чл. 31. По искане на инвеститора към част архитектурна може да се
приложи стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел II
Част архитектурна на техническия проект
Чл. 32. Част архитектурна на техническия проект конкретизира и
прецизира решенията на идейния проект или представя решенията по чл. 28,
когато не е изработен идеен проект.
Чл. 33. (1) Част архитектурна на техническия проект се представя в
следните чертежи:
1. ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната
карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в
което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите
показатели на застрояване;
2. разпределения на всички етажи и план на покривните линии,
изясняващи параметрите на всички помещения и на отворите в тях,
предвидените материали или минималните изисквания към тях, за
обработката на стени, подове, тавани, стълбища и други части на сградата;
3. фасадни изображения, изясняващи външното оформяне на обемите,
употребените материали и тяхната обработка;
4. напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините,
нивата, вертикалната комуникация в сградата, наклоните на покривните
равнини, изолациите, подовите конструкции и настилки.
(2) При договаряне с инвеститора допълнително могат да се представят
чертежи за:
1. фрагменти на характерни и повтарящи се помещения с
обзавеждането;
2. фрагменти от елементи на фасадите;
3. характерни архитектурни детайли.
(3) В случаите, когато се предвижда изпълнение на строителството по
одобрен технически проект, същият се допълва в процеса на строителството
с необходимите детайли, достатъчни за изпълнението на СМР.
Чл. 34. Част архитектурна на техническия проект се придружава от
обяснителна записка, изработена съгласно изискванията на чл. 30.
Чл. 35. (1) С изчисленията на част архитектурна на техническия проект
се доказва осигуряването на изискванията по чл. 169 ЗУТ в случаите, когато
осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат:
1. спецификации на дограма и други материали и изделия;
2. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи по
уедрени показатели;
3. стойностна сметка на обекта по уедрени показатели.
Раздел III
Част архитектурна на работния проект
Чл. 36. (1) Част архитектурна на работния проект прецизира и
детайлизира решенията на идейния проект и/или на техническия проект и
определя необходимите строителни материали, изделия и начини за
изпълнението на обекта, а когато проектирането е еднофазно във фаза
работен проект, дава цялостни архитектурни решения.
(2) Част архитектурна на работния проект представя освен решенията
по чл. 28 и решения за:
1. необходимите строителни материали и изделия за изпълнение на
СМР и начина на тяхната обработка, полагане и/или монтаж;
2. изпълнението на хидроизолациите и топлоизолациите на обекта;
3. осигуряване на естественото и изкуственото осветление в
помещенията;
4. изпълнението на дограмата, настилките, облицовките и другите
видове довършителни СМР в помещенията, покривите и фасадите;
5. акустичната обработка на стени и тавани, когато такава е
необходима или се изисква със заданието за проектиране (договора за
проектиране).
Чл. 37. Част архитектурна на работния проект се представя в следните
чертежи:
1. чертежите по чл. 33, ал. 1;
2. допълнителни чертежи с подробни параметри и фрагменти от по-
важни части на обекта;
3. архитектурни детайли в подходящ мащаб, изясняващи изпълнението
на отделни СМР в интериора и екстериора на обекта, в т. ч. покриви, стени,
тавани, подове, настилки, облицовки, изолации, дограми, козирки, стълби,
парапети, комини, шахти и др.
Чл. 38. Част архитектурна на работния проект се придружава от
обяснителна записка, която освен описанията, посочени в чл. 30, съдържа и
описания на:
1. предложените решения за топлоизолация, хидроизолация,
звукоизолация, пожарна безопасност и акустични обработки;
2. предвидените строителни материали и изделия;
3. естетическото оформяне на екстериора и интериора.
Чл. 39. (1) Изчисленията на част архитектурна на работния проект
включват:
1. спецификации на строителните изделия и материали, включени в
оформянето на интериора и екстериора;
2. изчисления за доказване осигуряването на изискванията по чл. 169
ЗУТ в случаите, когато осигуряването се извършва с архитектурната част.
(2) По искане на инвеститора към изчисленията се прилагат и:
1. количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи;
2. стойностна сметка.
Чл. 40. (1) По искане на инвеститора в част архитектурна на работния
проект може да се изработи и решение за цветово оформление на обекта
(сградата).
(2) С решението за цветово оформление се определят:
1. цветовото третиране и вида на фасадите, цокълните и покривните
материали;
2. местата и размерите на фасадните пана и реклами.
(3) Решението за цветово оформление се представя в следните чертежи:
1. цветово решение и материали на фасадите;
2. цветово решение и материали на покривните линии;
3. характерни детайли на екстериора.
Раздел IV
Част интериор и обзавеждане
Чл. 41. (1) Част интериор и обзавеждане може да се изработва при
новопроектирани обекти или като самостоятелен проект за обзавеждане на
съществуващи обекти със или без промяна на предназначението им.
(2) С част интериор и обзавеждане се дават решения за:
1. основната функция на отделните помещения и пространства и
връзките между тях с оглед задоволяване на композиционните,
технологичните, физиологичните, ергономичните, акустичните,
охранителните и други изисквания;
2. оформянето на пода, стените и тавана на помещенията, както и на
допълнително създадени прегради за частично разделяне на пространствата;
3. разположението на подвижните и неподвижни елементи на
обзавеждането;
4. разположението на осветителните тела на изкуственото осветление
във връзка с общото пространствено оформление;
5. включването в интериора на произведения на изобразителните и
приложните изкуства.
Чл. 42. (1) Част интериор и обзавеждане се представя в следните
чертежи:
1. чертеж на основното функционално и композиционно решение с
разположението на елементите на интериора;
2. чертеж на решението на тавана с показани основните и
допълнителните обработки, осветлението и др.;
3. разгъвки на стените с показани основните и допълнителни обработки
и оформянето на елементите на инсталационните системи;
4. чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и материалите;
5. чертежи на характерни декоративни, художествени и други елементи
с културно-историческа стойност от интериора на сгради – паметници на
културата;
6. характерни детайли на интериора в подходящ мащаб – по преценка
на проектанта.
(2) В случаите, когато се проектират обекти, за които се изисква
изработване на акустичен проект, към чертежите се прилагат и:
1. графичен анализ на хода на звуковите отражения за надлъжния
вертикален разрез и за плана на помещението (залата);
2. чертежи за приетата форма и профил на залата, вкл. на тавана,
стените и пода;
3. чертежи на звукоизолационни и обезшумителни конструкции за
акустично обработваните помещения.
Чл. 43. (1) Част интериор и обзавеждане се придружава от обяснителна
записка, която описва:
1. основната функция на помещенията и пространствата и на връзките
между тях;
2. основните елементи, които се използват за изграждане на интериора;
3. възприетите решения за задоволяване на основните функционални,
композиционни, технологични, физиологични, ергономични, акустични,
охранителни и други изисквания;
4. използваните материали и начина на тяхната обработка;
5. обосновка на включените в интериора произведения на
изобразителното и приложните изкуства.
(2) В случаите, когато се изработва акустичен проект, в обяснителната
записка се описват и приетите акустични решения.
Чл. 44. (1) Изчисленията на част интериор и обзавеждане включват:
1. подробни количествени сметки за материалите и изделията по
видове СМР;
2. спецификации на изделията и материалите, включени в оформянето
на интериора и обзавеждането.
(2) Когато се изисква със заданието за проектиране, към изчисленията
на проекта за интериор и обзавеждане се включва и стойностна сметка на
СМР.
Г л а в а д е в е т а
ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА
Раздел I
Част конструктивна на идейния проект
Чл. 45. Част конструктивна на идейния проект определя:
1. строителната система, конструктивната схема и идейните
конструктивни и строително-технологични решения;
2. начина на фундиране;
3. приблизителните размери и разположението на носещите
конструктивни елементи, определени съгласувано с архитектурните решения.
Чл. 46. Част конструктивна на идейния проект се представя в следните
чертежи:
1. кофражни планове – за обектите с монолитни стоманобетонни
конструкции;
2. монтажни планове – за обектите със сглобяеми или метални
конструкции;
3. предварителни кофражни планове – за строителните съоръжения с
монолитна бетонна или стоманобетонна конструкция.
Чл. 47. Част конструктивна на идейния проект се придружава от
обяснителна записка, ко
Източник:

НАРЕДБА № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
водоснабдителни системи

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 34 от 19.04.2005 г.
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят техническите изисквания при
проектиране, изграждане и експлоатация на нови, както и при реконструкции,
преустройства и/или основни ремонти на съществуващи водоснабдителни системи.
(2) Елементите на водоснабдителните системи са: водовземни съоръжения,
черпателни съоръжения, помпени станции, пречиствателни станции за обработка на
суровата природна вода, регулиращи водонапорни съоръжения, външни водопроводи,
водопроводни мрежи във водоснабдяваните територии (главни водопроводни клонове,
второстепенни водопроводни клонове, сградни водопроводни отклонения) и общи
средства за измерване, необходими за водовземането, пречистването, съхранението,
преноса, разпределението и измерването на водата до границата със сградната
водопроводна инсталация или вътрешната (площадковата) водоснабдителна мрежа на
потребителите.
(3) Водоснабдителните системи се проектират и изграждат в съответствие с
действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), съществените изисквания към строежите по чл.
169, ал. 1 ЗУТ, одобрените инвестиционни проекти и другите строителни книжа,
издадени при условията и по реда на ЗУТ, и правилата и нормативите на тази
наредба.
Чл. 2. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове и
техническите спецификации (български стандарти и български технически
одобрения), в които са определени изискванията, свързани с носимоспособността и
устойчивостта на строителните конструкции при експлоатационни и сеизмични
натоварвания, качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,
хигиената, здравето, опазването на околната среда и управлението на водите,
пожарната безопасност, здравословните и безопасните условия на труд,
разполагането и безопасната експлоатация на техническите проводи и съоръжения и
правилата за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи (СМР).
Чл. 3. (1) Водоснабдителните системи се проектират с оглед комплексното
използване и опазване на водните ресурси.
(2) В процеса на прединвестиционните проучвания се извършва техническа,
финансова и санитарно-хигиенна оценка на съществуващи елементи на
водоснабдителните системи с оглед оптималното им използване.
(3) При проектиране на водоснабдителните системи на производствени сгради
се предвижда оборотно използване на водата за производствени нужди, освен ако
това е икономически неизгодно и технически неприложимо.
(4) При проектиране на близко разположени водоснабдителни системи се
анализират възможностите за изграждане на обща водоснабдителна система.
Чл. 4. (1) В зависимост от степента на обезпеченост на средното денонощно
водно количество водоснабдителните системи се категоризират, както следва:
1. първа категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места
от 0, I и II категория и за промишлено водоснабдяване, при които се допуска
намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния разход в
продължение на 72 h;
2. втора категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места
от III и IV категория, селскостопански обекти и за промишлено водоснабдяване,
при които се допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от
оразмерителния разход в продължение на 10 дни или прекъсване на водоснабдяването
в продължение на 6 h;
3. трета категория – за питейно-битово водоснабдяване на населени места
от V, VI, VII и VIII категория и за промишлено водоснабдяване, при които се
допуска намаляване до 30 % на подаваното количество вода от оразмерителния
разход в продължение на 15 дни или прекъсване на водоснабдяването в продължение
на 24 h.
(2) За производствени или други обекти, чиято категория е по-висока от
категорията на населеното място, от което се водоснабдяват, се проектират
локални водоснабдителни системи в съответствие с изискванията на категорията им.
Чл. 5. (1) За питейно-битовите нужди на населението се осигурява вода при
спазване изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).
(2) За водопой на домашни животни се осигурява вода в съответствие с
изискванията на БДС 6553 “Вода за водопой на животни”.
(3) Качеството на водата за производствени нужди се определя в
съответствие с технологията на производство.
Чл. 6. Обезпечеността на необходимото средноденонощно водно количество
съобразно категорията на водоснабдителната система е, както следва:
1. за първа категория – 95 %;
2. за втора категория – 90 %;
3. за трета категория – 85 %.
Чл. 7. (1) Продуктите, които се предвиждат с инвестиционния проект и се
влагат при изграждането на водоснабдителни системи, трябва да имат оценено
съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от
Закона за техническите изисквания към продуктите, или да се придружават от
документи (протоколи от изпитване, сертификати за качество и др.),
удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нормативни актове.
(2) Съответствието на строителните продукти, предназначени за контакт с
питейна вода, със съществените изисквания към строежите се оценява и
удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230
на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр.
75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).
(3) Материалите, реагентите, филтърните пълнежи, дезинфектантите и
антикорозионните покрития за питейно-битово водоснабдяване отговарят на
изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Чл. 8. Не се допуска проектиране на водоснабдителна система преди пълното
проучване на количеството и качеството на водите от предварително определените
водоизточници в съответствие с изискванията на Закона за водите (ЗВ).
Чл. 9. Инвестиционното проектиране на водоснабдителните системи във фаза
идеен проект се разработва в най-малко два конкурентни варианта за населени
места от I и II категория.
Чл. 10. (1) Водоснабдителните системи се проектират, изграждат и
експлоатират така, че да се предотвратява обратното засмукване и застояването на
вода в тях.
(2) Свързване на водоснабдителни системи се допуска само когато качествата
на водата на отделните системи са съвместими и не се очаква недопустимо
влошаване на качеството на питейната вода след смесването.
Чл. 11. (1) При проектиране на водоснабдителни системи от първа категория
в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност Кс > 0,15 се предвижда
захранване от не по-малко от два независими един от друг водоизточника. Когато
основният водоизточник е от подземни води в напукани скали или карстови терени,
се предвижда вторият водоизточник да е от повърхностни води.
(2) При водоснабдителни системи в земетръсни райони с коефициент на
сеизмичност Кс > 0,15, захранвани от един водоизточник с едно водовземане, се
предвижда удвоен запас за пожарно-аварийни нужди, както и допълнителен запас за
питейни нужди за не по-малко от 8 h.
(3) Обемните съоръжения на водоснабдителните системи в земетръсни райони с
коефициент на сеизмичност Кс > 0,15 се изчисляват за съвместното действие на
сеизмичните натоварвания, собственото тегло, теглото на водата в съоръжението и
земния натиск.
Чл. 12. (1) Водоснабдителните системи се проектират за експлоатационен
период не по-малък от 50 години.
(2) Експлоатационният период по ал. 1 не се отнася при извършване на
основни ремонти на отделни съоръжения (помпени агрегати, контролно- измервателни
уреди и др.) на водоснабдителните системи.
Чл. 13. (1) Водоснабдителните системи се осигуряват срещу прояви на
тероризъм, вандализъм и други действия, насочени към разрушаване на тяхната
цялост и замърсяване на питейната вода.
(2) Около водовземните съоръжения на водоснабдителните системи се
проектират и изграждат санитарно-охранителни зони в съответствие с изискванията
на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни
и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 2000 г.).
(3) За елементите на водоснабдителната система се осигурява охранителен
пояс в съответствие с изискванията за необходимите площи при строителството на
обекти за водоснабдяване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от
2004 г.; изм. и доп., бр. 10 и 11 от 2005 г.).
(4) Елементите на водоснабдителните системи се осигуряват с необходимата
система за физическа защита съгласно Наредба № 7 от 1998 г. за системите за
физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от
1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г. и бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от
2000 г.).
(5) Когато водоснабдителните системи или техни елементи се налага да
работят при специални условия, свързани с рискови замърсявания, се спазват
изискванията на Държавната агенция “Гражданска защита” (ДА “ГЗ”) и на глава осма
от тази наредба.
Чл. 14. (1) Категоризацията на населените места при проектиране на
водоснабдителни системи се определя съгласно приложение № 2 от заповед № РД-02-
14-256 от 31.V.2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството
за утвърждаване на категоризацията на населените места в Република България (ДВ,
бр. 52 от 2004 г.).
(2) Обхватът и съдържанието на прединвестиционното проучване, заданието за
проектиране и инвестиционния проект на водоснабдителната система се разработват
съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).
ЧАСТ ВТОРА
ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ
Глава първа
ВОДОСНАБДИТЕЛНИ НОРМИ. ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ВОДНИ КОЛИЧЕСТВА. НАПОР ВЪВ
ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА
Чл. 15. Водоснабдителните системи на урбанизираните територии (населени
места и селищни образувания) се оразмеряват в съответствие със:
1. питейно-битовите нужди на населението;
2. потребностите от вода при извършване на:
а) дейности за обществено обслужване;
б) производствени дейности;
3. правилата и нормативите за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 16. (1) Броят на потребителите на вода се определя в края на
експлоатационния период въз основа на действащия устройствен план на населеното
място или селищното образувание, като се отчитат прирастът на населението и
всички предвидени промени при потреблението на вода на глава от населението.
(2) В случаите, когато експлоатационният период по ал. 1 е по-дълъг от
този на действащия устройствен план на населеното място или селищното
образувание или няма действащ устройствен план, броят на населението се определя
въз основа на естествения прираст на населението за срок 50 години.
Чл. 17. (1) Необходимото средноденощно потребление на вода за конкретна
урбанизирана територия се определя въз основа на:
1. предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за
социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на
водоснабдяваната урбанизирана територия;
2. вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия;
3. проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради
съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни
и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;
4. актуални данни за потреблението на вода, предоставени от операторите
на водоснабдителните и канализационните системи, които обслужват урбанизираната
територия;
5. допълнителни измервания на водопотреблението и проучвания за
водоснабдяваната урбанизирана територия.
(2) Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания,
необходимото средноденонощно водно количество (в т.ч. разход на вода за
домакински нужди и за обществено-обслужващи сгради) се приема 150 – 250 l на
човек за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. При
проектиране на водоснабдителни системи в курортни комплекси се допуска това
количество да е до 450 l на човек за денонощие. Разходите за производствени и
специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал.
1, т. 3 и се прибавят към приетото средноденонощно водно количество на човек за
денонощие.
(3) Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната
и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за
изработване на инвестиционния проект.
(4) Водоснабдителните норми за селскостопански животни, отглеждани в
личните стопанства, както и за животни, отглеждани в промишлени условия, се
определят при спазване изискванията на Нормите за проектиране на животновъдни и
птицевъдни сгради, отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА),
кн. 3 от 1986 г.
(5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване
на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени
подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече
от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(6) Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два
пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с повече от 10
000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани
територии с по-малко от 2000 жители.
(7) Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие
с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните
потребители на вода за производствени и други специални нужди.
(8) За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова
неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на
инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1.
Чл. 18. Техническите загуби на вода (l/s) във водоснабдителната система
се приемат до 20 % от средноденонощното потребление в зависимост от включените
елементи на системата и се прибавят към максимално денонощния и максимално
часовия разход на вода, без да се умножават с коефициентите на денонощна и
часова неравномерност.
Чл. 19. Необходимите водни количества за пожарогасене се предвиждат за
продължителност на пожарогасенето 3 h, като общият разход на вода за
пожарогасене в урбанизираните територии се определя съгласно нормите за пожарна
безопасност.
Чл. 20. (1) Водопроводите и техните съоръжения от водохващането до
регулиращото водонапорно съоръжение се оразмеряват за водно количество, получено
като сума от максимално денонощното потребление, техническите загуби по
водопроводите и разходите за собствени нужди на пречиствателните станции.
(2) Водопроводите и техните съоръжения от регулиращото водонапорно
съоръжение до първото разклонение на водопроводната мрежа се оразмеряват за
водно количество, равно на сумата от максимално часовото потребление, водното
количество за пожарно-аварийни нужди и техническите загуби по водопровода.
Чл. 21. Начинът за определяне на оразмерителното водно количество за
определен участък от водопроводната мрежа, на транзитното водно количество, на
пътния разход, на специфичното водно количество и на редуцираната дължина е
съгласно приложение № 1.
Чл. 22. (1) Минималният свободен напор над повърхността на терена за
критичната точка във водопроводната мрежа е:
1. при едноетажно застрояване – не по-малък от 0,1 МРа;
2. при по-голяма етажност за всеки етаж се добавят по 0,04 МРа.
(2) В случаите, когато напорът за отделни сгради е недостатъчен, към
сградните инсталации се проектират съоръжения за повишаването му.
Чл. 23. Свободният напор във водопроводната мрежа на производствените
сгради се определя в съответствие със заданието за изработване на инвестиционния
проект, включително технологичните и техническите изисквания, както и с
изискванията за пожарна безопасност при производството.
Чл. 24. Максималният допустим хидростатичен напор във водопроводната
мрежа на населените места е 0,6 МРа.
Чл. 25. Свободният напор за пожарни и аварийни нужди се определя в
съответствие с изискванията на нормите за пожарна безопасност.
Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ВОДОВЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Раздел I
Общи положения
Чл. 26. (1) На всяко водовземно съоръжение се предвижда средство за
измерване на дебита и нивото, както и за контрол на качествата на водата.
(2) При проучване на извори или на повърхностни води за питейно-битово
водоснабдяване се извършват анализи на водата по сезони в продължение на една
година, а при подземни води – при водочерпене на две понижения в продължение на
шест денонощия.
Раздел II
Водовземане от подземни води
Чл. 27. (1) Местоположението на водовземните кладенци се определя въз
основа на резултатите от хидрогеоложките проучвания така, че водохващането да не
се влияе от съществуващи водовземни съоръжения и да има възможност за бъдещо
разширение.
(2) Изборът на водоносния пласт се определя въз основа на технико-
икономически анализи на няколко вариантни решения, като се отчитат
водообилността и хидростатичното налягане на пласта и видът на почвата.
(3) Водовземните кладенци, които попадат в заливните територии на реките и
язовирите, се защитават от наводнения чрез диги.
Чл. 28. (1) Подземните води се каптират с вертикални или хоризонтални
водовземни съоръжения.
(2) При водовземане от подземни води с опасност от изтощаване и
замърсяване на водоноса се проектира мрежа от кладенци за провеждане на режимни
наблюдения.
(3) Всички тръбни кладенци с дълбочина, по-голяма от 30 m, се проектират
така, че да работят при специални условия при спазване на изискванията на глава
осма. Шахтовите кладенци и тръбните кладенци с дълбочина до 30 m се проектират
за работа при специални условия, ако това се изисква със заданието за
изработване на инвестиционния проект или от органите на ДА “ГЗ”.
Чл. 29. (1) Тръбни кладенци се проектират, когато водоносният пласт е с
дебелина над 8 m и е на голяма дълбочина от повърхността на терена.
(2) Начинът на сондиране на тръбни кладенци се определя в зависимост от
хидрогеоложките условия, дълбочината и диаметъра на кладенеца.
(3) Изборът на филтрите се определя така, че техническите и
експлоатационните им качества (в т.ч. филтърност, размери на отворите, механична
издръжливост на корозия и отлагане, дълбочина на полагане и условия за
поддържане) да съответстват на характеристиките на водоносния пласт и на физико-
химичните свойства на подземните води.
(4) Дълбочината на утаителната част на тръбния кладенец е най-малко 2 m.
(5) Броят на резервните тръбни кладенци се определя съгласно табл. 1.
(6) За кладенци с дълбочина, по-голяма от 50 m, не се предвиждат резервни
тръбни кладенци.
Таблица 1
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Брой на работните ¦ Брой на резервните тръбни кладенци в зависимост
тръбни кладенци ¦ от категорията на водоснабдителната система
Ј¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¦ първа ¦ втора ¦ трета
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
От 1 до 4 1 1 1
От 5 до 12 2 1 -
Над 12 20 % 10 % -
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Чл. 30. (1) Шахтови кладенци се проектират при водовземане от подземни
води при дебелина на водоносния пласт от 5 до 8 m.
(2) При мощност на водоносния пласт до 3 m се проектират шахтови кладенци
съвършен тип.
Чл. 31. (1) Горната част на шахтовите кладенци се проектира на разстояние
1 m над нивото на най-високите повърхностни води или на разстояние не по-малко
от 0,8 m от нивото на терена.
(2) Около кладенците се проектира водонепропусклива настилка с широчина не
по-малка от 1,5 m и с наклон 0,1 от кладенеца навън.
(3) Кладенецът се проектира с вентилационен комин с шапка с височина не
по-малка от 2 m от повърхността на терена.
Чл. 32. (1) Хоризонталните водовземни съоръжения (дренажи и галерии) се
проектират в безнапорни пясъчни и чакълести водоносни пластове при подземни води
до 6 – 7 m под терена и при малка мощност на водоносния пласт – 1 – 2 m.
(2) Водовземни галерии се проектират за водоснабдителни системи с
капацитет над 500 l/s или при дълбочина на водоупора, по-голяма от 8 m.
(3) Хоризонталните водовземни съоръжения се защитават от пряко попадане на
повърхностни води чрез подходящо уплътняване.
(4) Дренажите се изпълняват от наредени един до друг ломени камъни, които
образуват канал, или от дренажни тръби в зависимост от хидрогеоложките условия.
(5) Диаметърът на дренажните тръби се определя за най-ниското ниво на
подземните води при оразмерително напълване 50 % от диаметъра на тръбите, като
минималният диаметър се приема 150 mm при скорост на водата най-малко 0,7 m/s.
(6) В началото на дренажните тръби се предвиждат спирателни кранове за
самостоятелно изолиране на всяка една от тях.
(7) Към хоризонталните водовземни съоръжения, както и в чупките
(хоризонтални или вертикални) на водоприемните части се проектират ревизионни
шахти за вентилация, наблюдение и ремонт.
(8) Около ревизионните шахти се проектира водонепропусклива настилка с
широчина от 1 до 2 m и наклон 0,1.
(9) Ревизионните шахти се проектират с вентилационен комин с шапка с
височина не по-малка от 2 m.
Раздел III
Каптиране на извори
Чл. 33. (1) Каптажите се проектират въз основа на резултатите от
проучванията за установяване на вида, произхода и характера на извора,
дълбочината на водоупора и геоложкия строеж на терена.
(2) Каптажи се проектират при низходящи или възходящи извори.
(3) Водата на низходящ извор се улавя в неговото геоложко легло след
почистване на наносните отложения и достигане на водоупора.
(4) Каптажът се проектира така, че нивото на водата в извора да остава
непроменено както по време на каптирането, така и след изграждането на каптажа и
изворната вода да запази непроменени първоначалните си качества.
(5) Възходящите извори се каптират през дъното на водната камера на
каптажа, а низходящите – през отвори в стените на водната камера.
(6) Каптажът се проектира с вентилация и се защитава със земен насип за
запазване на температурата на изворната вода.
Чл. 34. (1) За водните камери се проектира подходящо уплътняване за
предпазването им от повърхностно замърсяване, замръзване и заливане с
повърхностни води.
(2) Водното ниво във водната камера на каптажа на низходящите извори се
проектира под най-ниските дренажни отвори.
(3) Допуска се при каптиране на извори в напукани скали водата да постъпва
във водната камера без филтри, а при каптиране в несвързани скали – чрез обратни
филтри.
(4) За отвеждане на водата от водната камера се проектира водовземна тръба
с водовземна цедка и спирателен кран.
(5) За отвеждане на излишната вода, както и за отстраняване на утайките
във водната и утаителната камера се предвижда преливно-изпразнителна система.
Чл. 35. При каптиране на размътващи се извори се изгражда утаителна
камера, свързана с водната камера чрез преливник.
Чл. 36. Спирателните арматури на изпразнителната и водовземната тръба се
проектират в суха камера към каптажа.
Раздел IV
Водовземане от повърхностни води
Чл. 37. (1) Изборът на водоизточника и мястото на водовземането се
определят въз основа на резултатите от хидроложките, хидрогеоложките и
санитарните проучвания и наблюдения.
(2) Качеството на пресните повърхностни води на водоизточника се определя
при спазване изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания
към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр.
63 от 2002 г.).
(3) Типът и конструкцията на водовземните съоръжения се определят в
зависимост от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките
характеристики на водоизточника, минималните и максималните водни нива и
санитарно-хигиенните изисквания.
Чл. 38. (1) Класът на водовземните съоръжения за целогодишно ползване се
определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система съгласно чл.
4.
(2) Класът на водовземните съоръжения за сезонно ползване се приема с
единица по-малък.
(3) Класът на язовирните стени в зависимост от последиците от авария и/или
разрушение се определя съгласно “Норми за проектиране на хидротехнически
съоръжения. Основни положения” (БСА, кн. 11 от 1985 г.) и не може да е по-малък
от:
1. за водоснабдителни системи от първа категория – II клас;
2. за водоснабдителни системи от втора категория – III клас;
3. за водоснабдителни системи от трета категория – IV клас.
Чл. 39. (1) Водовземането от реки се проектира брегово, руслово или
дренажно в зависимост от разположението им спрямо водоизточника.
(2) Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се
определя при едновременна работа на всички секции на водовземното съоръжение
(без резервните) по формулата съгласно приложение № 2.
(3) Отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по
течението на реката.
(4) Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се
оразмерява като водовземно съоръжение от подземни води.
Чл. 40. Водовземните отвори се разполагат на разстояние, както следва:
най-малко 0,5 m от дъното на водоема, 0,2 m под ледената покривка и най-малко
0,3 m под най-ниската кота на вълните.
Чл. 41. (1) При водовземане от язовири се преценява възможността за
използване на основния изпускател или на входното съоръжение на изпускателя като
водовземно съоръжение.
(2) При разполагане на водовземното съоръжение в язовирна стена се
осигурява възможност за ремонт на стената при непрекъснато действие на
водовземното съоръжение.
Чл. 42. (1) Водовземните кули се проектират при водовземане от язовири
или от големи естествени езера.
(2) Водовземните кули се разполагат в заливи и в площи от акваторията,
защитени от вълни, или зад границата на крайбрежните течения.
(3) Водовземните отвори на кулите се проектират на дълбочина, по-голяма от
трикратната височина на вълната, и на разстояние най-малко 10 m под ръба на
преливника на язовира. Долният ръб на най-ниско разположения водовземен отвор е
най-малко с 1 m над нивото на мъртвия обем, а максималното експлоатационно водно
ниво е на разстояние не по-малко от 6 m от горния му ръб.
Чл. 43. (1) Към водовземните съоръжения от водоеми, използвани за
рибовъдство, се проектират рибозащитни устройства като елемент на съоръжението
или като отделно съоръжение на водовземния канал.
(2) Необходимостта от рибозащитно устройство, както и неговият вид се
определят при съобразяване с изискванията на органите по охраната и контрола на
рибните ресурси.
(3) Отворите на водовземните съоръжения се оразмеряват за средна скорост
на преминаване на водата през входната решетка или мрежата в съответствие с
изискванията за опазване на рибните ресурси.
(4) Допустимите скорости на преминаване на водата във водоприемните отвори
се определят, както следва:
1. при брегови непотопени водовземни съоръжения – от 0,6 до 0,2 m/s;
2. при потопени водовземни съоръжения – от 0,3 до 0,1 m/s;
3. при поставяне на плоски рибозащитни преградни мрежи с отвори от 3 до 4
mm пред водоприемните отвори скоростта на водата в отворите се определя, както
следва: а) при водовземане от реки със скорост на течението над 0,4 m/s – 0,25
m/s;
б) при реки със скорост на течението под 0,4 m/s – 0,1 m/s;
в) при много тежки ледоходни условия в реките – до 0,06 m/s.
Чл. 44. Бреговите водовземни кладенци се оразмеряват хидравлично при:
1. минимално ниво на водата във водоизточника;
2. изключване на една от секциите на водовземното съоръжение;
3. наличие на други допустими неблагоприятни условия (задръстване на
решетката, обрастване на довеждащия водопровод и др.).
Чл. 45. Типът на решетките пред водовземните съоръжения се определя, като
се отчитат особеностите на водоема, водното количество и др.
Чл. 46. При наличие на условия за обрастване на водоприемните съоръжения
се предвиждат мероприятия за почистването им.
Чл. 47. Оразмерителните скорости на водата в гравитационните и сифонните
водопроводи се определят съгласно табл. 2.
Таблица 2
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Диаметър на ¦ Скорост на водата в зависимост
водопровода, ¦ от категорията на водовземането,
mm ¦ m/s
Ј¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
¦ първа ¦ втора и трета
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
От 300 до 500 0,7 – 1 1 – 1,5
От 500 до 800 1 – 1,4 1,5 – 1,9
Над 800 1,5 2
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Чл. 48. Сифонни водопроводи при водовземни съоръжения се проектират за
водоснабдителни системи от втора и трета категория, а с обосновка – и за
водоснабдителни системи от първа категория.
Чл. 49. Гравитационните и сифонните водопроводи се полагат на разстояние
не по-малко от 0,5 m под дъното на реката, като дъното се укрепва срещу
подкопаване.
Раздел V
Изкуствено подхранване на подземни води
Чл. 50. (1) Подземните води се подхранват изкуствено с повърхностни води
чрез инфилтрационни съоръжения открит или закрит тип, с непрекъснато или
периодично действие.
(2) Инфилтрационните съоръжения се проектират открити при наличие на
покривни слабопропускливи пластове с дълбочина до 3 m.
(3) При изграждане на филтрационни полета може се използват естествени
почви с подходящ строеж или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри
с подходяща зърнометрия.
(4) Непропускливите повърхностни слоеве на почвата се отстраняват.
Чл. 51. Качеството на водата за инфилтриране трябва да отговаря на
изискванията към повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, като се отчита и неговата промяна при смесване с подземни води.
Чл. 52. Нивото на подземните води под дъното на откритите инфилтрационни
съоръжения е не по-малко от 0,5 m.
Чл. 53. Към съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води се
проектират средства за измерване на водните количества, подавани към
инфилтрационните съоръжения.
Глава трета
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ
НА ВОДАТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 54. (1) При пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване се
прилагат стандартизирани методи и технологии, както и такива, които са доказали
в практиката своето приложение с положителни санитарно-хигиенни резултати за
постигане на изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-
битови цели.
(2) При проектиране на пречиствателни станции за питейно-битово
водоснабдяване се спазват следните изисквания:
1. постигане на пречиствателен ефект, достатъчен за всички количества и
натоварвания;
2. гарантиране безопасността на персонала;
3. осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум,
токсични вещества и др.);
4. постигане на изисквания експлоатационен срок и осигуряване на
дълготрайността на конструкциите на сградите, като се отчитат бъдещи разширения
и промени;
5. осигуряване на непропускливост на съоръженията и системите;
6. осигуряване на предпазни мерки при експлоатацията и поддържането;
7. прилагане на енергоефективни мерки при строителството и
експлоатацията;
8. намаляване количеството на отпадъчните продукти и/или тяхното
безопасно оползотворяване;
9. постигане на ефективност по отношение на общите разходи (капитални и
експлоатационни).
Чл. 55. Технологията за пречистване на водата, видът и оразмерителните
параметри на пречиствателните съоръжения и оразмерителната доза на реагентите се
установяват в зависимост от качествата на водата във водоизточника,
производителността на пречиствателната станция, конкретните условия и данните от
технологичните изследвания и експлоатацията на съоръжения, работещи в аналогични
условия.
Чл. 56. Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се
определя, като се отчита и водното количество за собствени нужди.
Чл. 57. (1) Пречиствателните станции се оразмеряват за равномерна работа
през денонощието.
(2) В пречиствателните станции се предвиждат обходни (байпасни) връзки за
изключване на част или на всички пречиствателни съоръжения за преглед,
почистване, текущ или основен ремонт.
(3) За пречиствателни станции с производителност до 3000 куб. м на
денонощие се допуска прекъснат режим на работата в зависимост от режима на
водоползване.
(4) На входа и изхода на пречиствателните станции задължително се
проектират средства за измерване на протичащите водни количества.
(5) Всички агрегати се инсталират с достатъчен капацитет така, че да се
осигури пълният пречиствателен ефект при спирането на един от тях.
(6) При проектирането на пречиствателни станции се предвижда резервно
електрозахранване като втори независим енергиен източник.
Чл. 58. При специални условия, както и при невъзможност за подаване на
вода от два независими водоизточника към пречиствателната станция се предвиждат
водопречиствателни секции в съответствие с изискванията на органите на ДА “ГЗ” и
на глава осма от тази наредба.
Чл. 59. (1) Не се допуска заустване на технологичните води от
пречиствателната станция във воден обект без разрешително за заустване, издадено
по реда на ЗВ.
(2) Утайките от пречиствателната станция се обезвреждат при спазване
изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.
Раздел II
Реагентно стопанство
Чл. 60. Оразмерителните дози на реагентите се определят експериментално
за различни периоди от годината при характерни качествени показатели на водата,
като се отчитат допустимите им остатъчни концентрации при спазване на
изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.
Чл. 61. (1) Реагентите се дозират във вид на разтвори, суспензии или в
сухо състояние с точност до ‘ 5 %.
(2) Дозаторите са не по-малко от два, единият от които е резервен.
Чл. 62. (1) Обемът на съдовете за работни разтвори се определя за
продължителност на изразходване до 24 h в зависимост от капацитета на
пречиствателната станция и конкретните условия.
(2) Допуска се непрекъснато приготвяне на реагентен разтвор въз основа на
технико-икономическа обосновка.
(3) Броят на съдовете за разтваряне на реагентите се приема не по-малко от
два.
(4) Броят на съдовете за работни разтвори се приема не по-малко от два.
Чл. 63. (1) Дъното на съдовете за разтваряне на реагенти се проектира с
наклон 15 спрямо хоризонталата.
(2) Дъното на съдовете за разтваряне на реагенти, в които се отделят
плътни утайки, се проектира с наклонени стени под ъгъл 45 – 50 спрямо
хоризонталата.
Чл. 64. (1) Дъното на разходните съдове е с наклон не по-малък от 0,01
към изпускателния тръбопровод.
(2) Тръбопроводът за отвеждане на готовия разтвор се разполага на
разстояние от 0,1 до 0,2 m над дъното на съдовете.
Чл. 65. Вътрешната повърхност на съдовете за реагенти се проектира с
антикорозионна защита.
Чл. 66. (1) Водопроводите за помпено подаване на варното мляко се
проектират с диаметър не по-малък от 50 mm.
(2) Ч
Източник:

София – Прага – Берлин лято 2009 (1)

Продължаваме с европейския пътепис на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, а сега палим мотора (в случая – Ауди) и даваме газ към Прага. Приятно четене:

София – Прага – Берлин лято 2009

част първа

Май месец 2009 г. след много години търпение най-накрая успяхме да се сдобием с малко по-нова кола. Ауди А4 Авант 2003 г. с турбо бензи и 4х4. Как ме кара да се усмихвам този автомобил! Но стига съм се фукал и да продължа.
Мой много добър приятел работи в българското посолство в Берлин и все ми повтаряше, че ако разбере, че пак сме отишли до Прага и не сме „прескочили“ до Берлин (350 км) ще ме убие. :)
Решението за лятната отпуска окончателно беше взето. Имахме колата, с която да се пътува спокойно (все пак климатроника при августовските жеги е задължителен), имахме две седмици отпуск, имахме отново покана за Прага, както такава и за Берлин и маршрута сам се подреди. София – Прага (оставаме няколко дни и зяпаме), Прага – Берлин (тук заделихме само един дълъг уикенд от петък до неделя, защото моя приятел е с кофти работно време), Берлин – Прага и Прага като отправна точка за някой друг град.

На 02.08.2009 г. (неделя) в 03.30 ч.

тръгнахме от София за Прага.

Пътувах с колата, но новата, т.е. Аудито. Аз и жената, и един куфар. Нямахме много багаж като цяло. Вода, сандвичи, кафе бяхме приготвили от вкъщи.
Маршутът беше проверен през ВиаМишелин и вкаран в навигацията.
Влизането в Сърбия стана през Калотино, оттам към Ниш през Белград, Нови Сад и към унгарската граница. Тази отсечка е около 590 км като на три места има Путарини (платени магистрали). Първата е 8 евро, втората е 3 евро и последната (посока Унгария) е 4 евро. Ако човек си спазва ограниченията няма никакъв проблем с полиция. По магистралата ограничението е 120 км/ч и съм си позволявал само при изпреварване да вдигна над 140 км. Като цяло не мога да кажа, че съм бил светец, но не съм карал никъде с повече от 10 км/ч над ограничението.
Пътищата в Сърбия не са върха на сладоледа, но като цяло са доста по-добри от нашите. На много места има ремонти и безумното ограничение от 40 км/ч, което е хипер изнервящо, особено на връщане, когато зад теб са останали 1000 км пробег и 10 часа зад волана.

В Белград явно бяхме доста рано

и не хванах час пик. Минава се през самия град. Имаше коли, но всички се движеха с ограничението и колоната си се движеше без никакво забавяне.

Блок в Белград, Сърбия

П-образен блок край магистралата в Белград

Някъде след Нови Сад заредих за първи път. Да кажа, че по целия път на отиване плащах навсякъде в евро. Със сигурност на бензиностанциите те маркират по дървен курс, но пък като те изцакат на чейнджбюрото с някоя комисиона или нещо подобно май пак е същото. Колата събра 38 л 95Н и платих 43 евро. Бензиностанцията беше OMV.

Към 10.30 ч. (вече местно време) пристигнахме на

сръбско-унгарската граница

Бях във възторг, защото се движех по-бързо от предварителните ми сметки за необходимото време, а и поради факта, че няма много магистрали и средната скорост беше сравнително ниска, Аудито даде уникалния разход за тази отсечка от 6.4 л/100км. Все пак говорим за кола 1.5 тона, 163 кс и двойно предаване. май пак се фукам!? :)

Но тук започна кошмарът. На вън беше 38 гр., а опашката от коли – около 4 км. Повечето хора бяха изгасили двигателите и при малките предвижвания напред си бутаха колите. Реших, че един път съм тръгнал на почивка и в тази жега няма да мъча нито мен, нито жената. И така около 4 часа колата работеше постоянно и климатикът бълваше “пингвини”. Причината беше в унгарските митничари. Като първа граница на ЕС проверяваха щателно всяка торба, сак и куфар. Търсят основно контрабандни цигари и алкохол. Разбирайте такива без бандерол.

Четете по–нататък>>>
Източник: София – Прага – Берлин лято 2009 (1)


НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи
Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г., попр., бр. 98 от 5.11.2004 г., изм. и
доп., бр. 102 от 19.12.2006 г.
Сборник закони – АПИС, кн. 6/2004 г., стр. 391; кн. 12/2004 г., стр. 406
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
Цел и област на приложение
Чл. 1. С наредбата се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при извършване на следните строителни и монтажни работи (СМР):
1. земни работи, вкл. екскавация;
2. изграждане;
3. монтаж и/или демонтаж;
4. преустройство и/или разширение;
5. реконструкция;
6. възстановяване;
7. ремонт;
8. събаряне, вкл. разрушаване;
9. техническо обслужване;
10. изолационни и довършителни работи; поддръжка;
11. отводнителни (дренажни) работи;
12. техническа ликвидация и/или консервация на обекти.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Специфични изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при
изпълнение на видове СМР са посочени в приложения № 1 – 6.
(3) Ръководства за изпълнение на СМР и кодекси за добра строителна практика се изработват въз
основа на общите и специфичните изисквания на наредбата и се популяризират от синдикалните и
работодателските организации в строителството съгласувано с Браншовия съвет по условия на труд в
строителството. Тези ръководства или кодекси за добра практика могат да се използват при разработването
на вътрешните инструкции и документи на строителя.
Чл. 3. Наредбата не се прилага при:
1. добив на подземни богатства чрез сондиране;
2. добив на минерални суровини по открит или подземен начин;
3. производство и заготовка на строителни елементи и продукти извън строителната площадка.
Чл. 4. Наредбата се прилага при спазване на изискванията на нормативните актове за:
1. здравословни и безопасни условия на труд, включително:
а) оценка на риска и съответни превантивни мерки;
б) работно място и работно оборудване;
в) консултиране и информиране на работещите;
г) лични предпазни средства;
д) инструктаж;
е) експозиция на химични, физични и биологични агенти;
ж) физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести;
з) санитарно-хигиенни норми и изисквания;
и) знаци и сигнали;
2. проектиране и изпълнение на строежите, включително:
а) обхват и съдържание на инвестиционните проекти;
б) съставяне на актове и протоколи по време на строителството;
в) лицензиране на консултантите;
г) правила за изпълнение и приемане на СМР;
3. пожарна и аварийна безопасност;
4. електробезопасност;
5. организация на движението и сигнализация на пътищата;
6. безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност;
7. извършване на взривни и огневи работи;
8. опазване на околната среда.
Раздел II
Права и задължения на участниците в строителството. План и инструкции по безопасност и здраве.
Информационна табела
Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Възложителят или упълномощеното от него лице определя
координатори по безопасност и здраве:
1. за етапа на инвестиционното проектиране – когато възлага проектирането на повече от един
проектант;
2. за етапа на изпълнението на строежа – когато възлага изпълнението на строежа на повече от един
строител или на строител, който наема подизпълнител/и.
(2) Координаторите по ал. 1 трябва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и
техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно
изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др.
(3) Функциите на координатор по безопасност и здраве могат да се изпълняват:
1. за етапа на инвестиционното проектиране и от:
а) консултант (за строежи от всички категории);
б) лице с пълна проектантска правоспособност (за строежи от трета до пета категория);
2. за етапа на изпълнението на строежа и от:
а) консултант (за строежи от първа до четвърта категория);
б) технически ръководител (за строежи от пета категория).
Чл. 6. Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по
отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един
или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11 .
Чл. 7. Координаторът по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране:
1. координира работата на проектантите за осигуряване изискванията на нормативните актове за ЗБУТ
в отделните фази на инвестиционното проектиране при:
а) изготвяне на архитектурната, конструктивната, технологичната и/или организационната част на
проекта, за да бъдат разпределени етапите и видовете СМР, които ще се извършват едновременно или
последователно;
б) оценяване на необходимата продължителност за извършване на етапите и на видовете СМР с
отчитане при необходимост на изискванията на нормативните актове, на плана по безопасност и здраве и
на информацията съответно изготвени съгласно чл. 9 и 10 и чл. 7, т. 3 и актуализирани съгласно чл. 11, т. 3 ;
2. разработва план по безопасност и здраве съгласно чл. 9 и 10 , когато такъв не е възложен на
проектанта;
3. подготвя и предава на възложителя информация, която отчита характеристиките на строежа, съдържа
данни за безопасността и опазване здравето на работещите и се взема предвид при евентуални следващи
работи.
Чл. 8. Възложителят или упълномощеното от него лице спазва основните принципи за превантивност
на безопасността и опазването на здравето съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(ЗЗБУТ) при планиране, проектиране и подготовка на инвестиционния проект, вкл. при дейностите по чл.
7, т. 1, букви “а” и “б” .
Чл. 9. (1) Възложителят или упълномощеното от него лице възлага на проектанта или на координатора
по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране изготвянето на план по безопасност и
здраве и го предоставя на строителя преди откриването на строителната площадка.
(2) Планът по ал. 1 се разработва в следните случаи:
1. когато СМР са свързани със специфични рискове за безопасността и здравето на работещите при
извършване на:
а) работи, при които работещите са изложени на рискове от затрупване от свличащи се земни маси, от
потъване във вода или от падане от височина; тези рискове се увеличават в зависимост от вида на
дейностите, прилаганите технологии или заобикалящата среда на работното място, респ. на строителната
площадка;
б) работи, при които работещите са изложени на въздействието на химични, физични или биологични
агенти, представляващи риск за безопасността или здравето на работещите, или които изискват
профилактични медицински прегледи съгласно действащото в страната законодателство;
в) работи в среда на йонизиращи лъчения;
г) работи в близост до електропроводи с напрежение над 1 kV;
д) работи, при които съществува опасност от удавяне;
е) подземни работи, строежи на кладенци или на тунели;
ж) работи с водолазна апаратура;
з) работи в камери с въздух под налягане;
и) работи, при които се използват експлозиви;
к) работи, изискващи монтаж или демонтаж на тежки или обемисти готови строителни елементи;
л) други работи – по преценка на координатора по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното
проектиране и/или на координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа;
2. при наличие на производствени дейности на или в непосредствена близост до строежа;
3. при условията на чл. 12, ал. 1, т. 1 и 2 .
Чл. 10. Планът за безопасност и здраве съдържа:
1. организационен план;
2. строителен ситуационен план;
3. комплексен план-график за последователността на извършване на СМР;
4. планове за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии и за евакуация на работещите и на
намиращите се на строителната площадка;
5. мерки и изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на СМР, включително
за местата със специфични рискове;
6. списък на инсталациите, машините и съоръженията, подлежащи на контрол;
7. списък на отговорните лица (име, длъжност, работодател) за провеждане на контрол и координиране
на плановете на отделните строители за местата, в които има специфични рискове, и за евакуация,
тренировки и/или обучение;
8. схема на временната организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни
пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея;
9. схема на местата на строителната площадка, на които се предвижда да работят двама или повече
строители;
10. схема на местата на строителната площадка, на които има специфични рискове;
11. схема на местата за инсталиране на повдигателни съоръжения и скелета;
12. схема на местата за складиране на строителни продукти и оборудване, временни работилници и
контейнери за отпадъци;
13. схема на разположението на санитарно-битовите помещения;
14. схема за захранване с електрически ток, вода, отопление, канализация и др.;
15. схема и график за работа на временното изкуствено осветление на строителната площадка и
работните места;
16. схема и вид на сигнализацията за бедствие, авария, пожар или злополука, с определено място за
оказване на първа помощ.
Чл. 11. Координаторът по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа:
1. координира осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ
при:
а) вземане на технически и/или организационни решения за едновременно или последователно
извършване на етапите и видовете СМР;
б) оценяване на необходимата продължителност за извършване на етапите и видовете СМР;
2. координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ съгласно чл. 16, т. 1 и на плана за безопасност
и здраве съгласно чл. 7, т. 2 , когато такъв се изисква, от строителите и, при необходимост от защита на
работещи, от лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност;
3. актуализира плана за безопасност и здраве по чл. 7, т. 2 и информацията по чл. 7, т. 3 при отчитане
на настъпилите изменения с напредването на СМР;
4. организира съвместната работа между строителите, в т.ч. подизпълнителите и включилите се
впоследствие в работата строители, на една и съща строителна площадка, осигурява взаимна информация и
координира техните дейности с цел защита на работещите и предотвратяване на трудови злополуки и
професионални болести, като при необходимост включва в този процес и лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност;
5. координира контрола по правилното извършване на СМР;
6. предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с
осъществяване на строителството.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) (1) Възложителят или упълномощеното от него лице
предварително изготвя и предава на строителя информационна табела за строежа съгласно чл. 13 при:
1. планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за работа на
повече от 20 работещи едновременно;
2. планиран обем работа за повече от 500 човекодни.
(2) Възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за
откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция “Главна
инспекция по труда” и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от
съдържанието на информационната табела.
(3) За откриване на строителната площадка строителят поставя на видно място информационната
табела за строежа и при необходимост я актуализира.
Чл. 13. Информационната табела съдържа:
1. дата на откриване на строителната площадка;
2. номер и дата на разрешението за строеж;
3. точен адрес на строителната площадка;
4. възложител/и (име/на и адрес/и);
5. вид на строежа;
6. строител/и (име/на и адрес/и);
7. координатор/и по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране (име/на и адрес/и);
8. координатор/и по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа (име/на и адрес/и);
9. планирана дата за започване на работа на строителната площадка;
10. планирана продължителност на работа на строителната площадка;
11. планиран максимален брой работещи на строителната площадка;
12. планиран брой строители и лица, самостоятелно упражняващи трудова дейност на строителната
площадка;
13. данни за вече избрани подизпълнители.
Чл. 14. Преди откриването на строителната площадка възложителят или упълномощеното от него лице
е длъжен да гарантира чрез оценка за съответствие по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ),
че:
1. с проекта на строежа са спазени изискванията за безопасност за всички етапи на строителство и че
всички инсталации (водопровод, енергоносители, газопровод и други продуктопроводи, канали и т.н.),
попадащи в зоната на строителната площадка, са ясно означени в проекта;
2. проектът на строежа е съгласуван и одобрен от всички заинтересувани органи и лица;
3. всякакви други промени в проекта ще бъдат съгласувани по съответния ред, без да нарушават
изискванията за ЗБУТ.
Чл. 15. (1) Преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа
строителят е длъжен да извършва оценка на риска.
(2) Оценката на риска обхваща всички етапи на договореното строителство, избора на работно
оборудване и всички параметри на работната среда.
(3) Оценката на риска се извършва съвместно с предварително обявените подизпълнители и се
актуализира при включването на нови в процеса на работа.
(4) При извършване на СМР на територията на работещо предприятие оценката на риска се извършва
съвместно с неговия ръководител.
(5) Ако по време на извършването на СМР настъпят съществени изменения от първоначалните
планове, оценката на риска се актуализира.
(6) При извършването на оценка на риска се правят измервания на параметрите на работната среда.
Чл. 16. Строителят:
1. осигурява:
а) извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в инвестиционния
проект и в плана за безопасност и здраве;
б) (доп. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на
лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба;
в) изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните
условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи;
г) избора на местоположението на работните места при спазване на условията за безопасен и удобен
достъп до тях и определянето на транспортни пътища и/или транспортни зони;
д) необходимите предпазни средства и работно облекло и употребата им в съответствие с
нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки
конкретен случай;
е) инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на
работещите;
ж) (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) картотекиране и отчет на извършваните прегледи, изпитвания,
техническа поддръжка и ремонти на съоръженията и работното оборудване (електрическите и
повдигателните съоръжения, строителните машини, превозните средства и др.) и постоянния им контрол с
оглед отстраняване на дефекти, които могат да се отразят на безопасността или здравето на работещите;
з) (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) необходимите санитарно-битови помещения съобразно
санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за пожарна и аварийна безопасност, времетраенето на
строителството и човешките ресурси;
и) поддържането на ред и чистота на строителната площадка;
к) разделянето и организирането на складовите площи за различни материали, особено когато това се
отнася за опасни материали и вещества;
л) изискванията за работа с различни материали;
м) изискванията за съхраняване и отстраняване използваните опасни материали;
н) събирането, съхранението и транспортирането на отпадъци и отломки;
о) адаптирането на етапите и/или видовете СМР към действителната им продължителност при
отчитане на текущото състояние на дейностите на строежа;
п) съвместната работа между строителите и лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност;
р) взаимодействието с промишлените дейности на територията, на която или в близост до която се
намира строителната площадка;
с) (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) оказването по всяко време на първа помощ на работещите при трудова
злополука, пожар, бедствие или авария, като обучените за това лица да са на разположение;
т) (нова – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) транспортирането на работещите, засегнати от трудова злополука или
с внезапно влошено здравословно състояние, за оказване на медицинска помощ;
2. при необходимост изработва и утвърждава вътрешни документи (заповеди, образци и др.) за
осигуряване на ЗБУТ, съобразени с конкретните условия;
3. предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от
недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция;
4. не допуска наличието на работни места извън границите на строителната площадка, а когато това е
наложително – прави специален инструктаж по ЗБУТ на работещите и прилага специални мерки както за
тяхната защита, така и за защита на преминаващите и/или намиращите се в опасната зона на извършваните
СМР;5. организира вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и
здравето на работещите;
6. писмено определя в длъжностни характеристики задълженията на отговорните лица (техническите
ръководители, бригадирите и др.) и работещите по отстраняване на рисковете в работния процес и им
предоставя нужните за това правомощия и ресурси; утвърждава организационна схема за
взаимоотношенията между тях;
7. предприема допълнителни мерки за защита на работещите на открити работни места при
неблагоприятни климатични условия;
8. взема предвид указанията, дадени от координаторите по безопасност и здраве, като възлага
изпълнението им на отговорни лица в съответствие с нормативната уредба, вътрешните инструкции и
документи, вида на строежа, наличието на подизпълнители и др.;
9. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) отговаря за предотвратяването на замърсяването или увреждането на
околната среда в резултат от извършваните СМР;
10. определя отговорни лица за прилагане на мерки за оказване на първа помощ, за борба с бедствията,
авариите и пожарите и за евакуация; броят на тези лица, тяхното обучение и предоставеното им оборудване
трябва да бъдат адекватни на специфичните опасности и/или големина на строежа.
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Строителят осигурява:
1. запознаването на работещите и на другите лица, намиращи се на строителната площадка, с
плановете по чл. 10, т. 4 ;
2. поставянето на плановете по т. 1 на видни и достъпни места;
3. привеждането на организацията си по предотвратяване и ликвидиране на опасностите от пожари,
бедствия и аварии, оказване на първа помощ и евакуация на работещите в съответствие с плановете по т. 1.
Чл. 18. (1) Лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, и работодателите, лично извършващи
източници и площи, които се намират на и/или около строителната площадка.
(2) При настъпило замърсяване или увреждане на околната среда, включително при бедствия, пожари
или аварии, възложителят и/или строителят незабавно уведомява постоянните комисии за защита на
населението при бедствия, аварии и катастрофи към областните и общинските администрации за
настъпилите изменения на околната среда и предприема мерки за тяхното ограничаване и отстраняване.
Чл. 26. Техническият ръководител:
1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ;
2. пряко участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира
тяхното прилагане;
3. спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;
4. провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;
5. забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на
изискванията за ЗБУТ;
6. незабавно уведомява преките си ръководители за злополуки и/или аварии на строителната площадка,
строежа, частта от строежа или работните места, за които отговаря;
7. разпределя работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация, знания
и опит;
8. контролира:
а) планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане
на подходящи предпазни мерки, методи и процедури;
б) монтажа и демонтажа на стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови
строителни елементи или временни опори и подпори;
в) правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и
оборудването;
9. осигурява:
а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или
съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им
или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната
площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация;
б) ред и чистота на работните места и строителните площадки, за които отговаря;
в) координация на работата, когато скелетата, платформите и люлките се използват от няколко бригади;
10. определя:
а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация
на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият
ръководител определя към него сигналист;
б) местата на захващане на предпазните колани на работещите и на люлките, платформите и висящите
стълби към сигурна и здрава опора и ежедневно контролира окачващите им приспособления преди
започване на работа;
в) лице, което да контролира изправността, правилната експлоатация, прегледите, поддръжката и
ремонта на работното оборудване (строителни машини, директни горивни устройства и др.);
г) лице, което да отговаря за изправността, правилното използване, прегледите, почистването и
ремонта на санитарно-битовите помещения;
11. изпълнява в срок предписанията на контролните органи за ЗБУТ;
12. участва при анализиране на причините за допуснати трудови злополуки.
Чл. 27. Бригадирът на производствено звено (бригада):
1. отговаря и следи за спазването на изискванията за ЗБУТ от работещите от производственото звено
(бригада);
2. в отсъствие на техническия ръководител разпорежда спиране на работата при заплаха за здравето
или живота на работещите;
3. не допуска извършване на СМР от работещи извън поставените им задачи;
4. отговаря за реда и чистотата в помещенията или фургоните, които се използват от производственото
звено (бригада) за битови цели.
Чл. 28. Операторите и работещите, на които е възложено управлението или използването на
строителни машини, инструменти или строително-монтажни пистолети:
1. спазват инструкциите за експлоатация, инструкциите за безопасност и здраве и изискванията на
наредбата за съответната машина или инструмент;
2. преди започване на работа проверяват изправността на машините и инструментите, а по време на
работа следят състоянието им, като при установена неизправност прекратяват работата;
3. при съвместна работа със сигналист точно изпълняват подаваните сигнали;
4. изпълняват нарежданията на техническия ръководител, а в негово отсъствие – на заместника му или
на бригадира, ръководещ изпълнението на съответния вид СМР, освен когато тези нареждания
противоречат на изискванията за правилна и безопасна експлоатация на машината.
Чл. 29. При инструктажа работещите, които извършват СМР, се информират за задълженията им да:
1. спазват изискванията за безопасност и здраве при изпълняваната от тях работа;
2. се явяват на работа в трезво състояние и да не употребяват в работно време алкохол и упойващи
вещества;
3. спазват указанията за безопасно движение на територията на строителната площадка и на работните
места;
4. не извършват СМР, за които не притежават изискваната правоспособност или квалификация;
5. използват личните и други предпазни средства, когато това се изисква, и след употреба да ги връщат
на съответното място;
6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) преустановяват незабавно работа и да уведомяват непосредствения си
ръководител за всяка ситуация:
а) (изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за която имат основателни причини да считат, че са създадени условия,
застрашаващи както тяхното здраве, така и здравето и/или живота на намиращите се в непосредствена
близост лица;
б) когато е констатирана неизправност в машините, съоръженията, уредбите, инструментите, скелетата,
платформите, люлките, защитните средства и др., вследствие на което може да възникне злополука, авария,
пожар или взрив;
7. използват правилно машините, апаратите, съоръженията, уредите, инструментите, опасните
вещества, транспортното оборудване и другите средства за производство, както и да не използват
неизправни такива;
8. не прекъсват, променят или отстраняват произволно предпазните средства на машините, апаратите,
инструментите, съоръженията и сградите;
9. сътрудничат в рамките на тяхната сфера на дейност на строителя и/или на координатора по
безопасност и здраве за осигуряване на безопасна работна среда.
Раздел III
Общи изисквания
Чл. 30. (1) Строителната площадка се определя и открива при условията и по реда на ЗУТ.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или
на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни
мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната
общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост – и със
светлинни сигнали.
(3) Необходимите ограждения на строителните площадки и изкопите на линейните инженерни мрежи
извън урбанизираните територии се решават с инвестиционния проект.
(4) В случай че в близост до оградите преминават пътища или железопътни линии, разстоянието между
оградата и пътния банкет или най-близката релса е най-малко 2,0 m.
Чл. 31. (1) На входа на площадката и на други подходящи места се поставят схеми с означение на
местоположението на отделните подобекти и на маршрутите за движение на пътни превозни средства и на
пешеходци.
(2) Движението на строителните машини и на пешеходците по строителните площадки при
необходимост се регулира с пътни знаци в съответствие с нормативните изисквания за сигнализация на
пътищата с пътни знаци. Опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се поставят
съответните знаци, а при ограничена или намалена видимост – и светлинни сигнали.
(3) За преминаването на пешеходци над изкопи се използват обезопасени проходни мостчета, които се
осветяват през тъмната част от денонощието.
Чл. 32. (1) Помещенията за санитарно-битово и медицинско обслужване се използват за:
1. приготвяне и консумиране на храна и безалкохолни напитки;
2. преобличане, съхраняване и изсушаване на работното и личното облекло;
3. кратък отдих;
4. нощуване на строежа, когато това се налага от технологичния процес;
5. медицинско обслужване;
6. осигуряване на лична хигиена (тоалетни, бани, умивални и др.).
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) В случаите, когато възложителят предоставя на строителя за временно
ползване завършени сгради от основното строителство, те се пригаждат към санитарно-хигиенните
изисквания и изискванията за ПБ.
Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Разстоянията от санитарно-битовите помещения до
складовете, в които се съхраняват материали, опасни за здравето на работещите, включително пожаро- или
взривоопасни, се съобразяват със санитарно-хигиенните изисквания и с изискванията за ПБ.
(2) Санитарно-битовите помещения се разполагат в места, където в минимална степен има опасности
от пропадания на почвата и експозиция на химични, физични и биологични агенти.
(3) Местата за хранене се разполагат на разстояние до 500 m от най-отдалеченото работно място на
строителната площадка.
(4) Тоалетните се разполагат на разстояние до 75 m от най-отдалеченото работно място на
строителната площадка и се свързват с канализационна мрежа, а при невъзможност се разполага химическа
тоалетна.
(5) Крановете за промишлени води се означават със забрана за използването й за пиене.
Чл. 34. (1) Помещенията за затопляне и местата за инструктаж на работещите се обзавеждат с пейки,
маси, аптечки и носилки за оказване на първа помощ на пострадалите.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Видът на отоплението, начинът на обмяна на въздуха и изпълнението
на отоплителните и вентилационните инсталации в помещенията за събличане и почивка трябва да
отговарят на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за ПБ.
Чл. 35. Канализационната система на строителната площадка трябва да осигурява отвеждането на
повърхностните води, за да не се допуска наводняване на пътищата, пътеките, проходите, железопътните
линии, подкрановите пътища, местата, определени за паркиране на безрелсовите строителни машини,
откритите складове, товаро-разтоварните площадки и др.
Чл. 36. (1) Строителните отпадъци се съхраняват по подходящ начин на специално оборудвана
площадка. Строителят писмено определя за всеки строеж местоположението й, конкретните дейности по
управление на отпадъците и отговорните лица за тяхното изпълнение.
(2) Не се допуска изхвърляне на строителни отпадъци или елементи от работно оборудване през
отвори на етажите. За тази цел се използват кранове, подемници, закрити улеи или други подходящи
приспособления и съответна опаковка.
(3) Когато строителните отпадъци се изхвърлят от строежа посредством улеи (сметопроводи), те се
изпълняват и монтират така, че да не запрашават или замърсяват работната и околната среда.
Чл. 37. (1) В опасните зони достъпът на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин.
(2) Когато опасната зона излиза извън границите на строителната площадка, в резултат на което се
ограничава, затруднява или спира движението, тя се определя със схема за временна организация и
безопасност на движението.
(3) Опасните зони на работното оборудване в границите на строителната площадка се определят и
означават, както следва:
1. при височина на строежа до 20,0 m опасната зона е не по-малко от 7,0 m;
2. при височина на строежа над 20,0 m опасната зона се определя с инвестиционния проект.
Чл. 38. (1) За обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват
постоянни или временни ограждения (парапети, капаци, мрежи, екрани и др.), прилагани при шахти,
стълби, балкони, площадки, мостове, естакади, пешеходни пътеки, стърчащи части и части с остри ръбове и
краища, движещи се машини и съоръжения, заготовки на материали, пръскащи или разливащи се течности,
хвърчащи частици, метални стружки, стърготини и др.
(2) Проходите, подходите и входовете на строителната площадка, които се намират в опасните зони на
работното оборудване, се осигуряват на не по-малко от 1,0 m извън габарита им с устойчиви и стабилни
покрития (предпазни подове, козирки и др.) съобразно конкретните условия.
Чл. 39. (1) Опасните зони, където е възможно падане на товари при преместване с монтажен кран, се
сигнализират с предупредителни знаци и табели. В тези зони се забранява достъпът на външни лица
най-малко на 5,0 m от вертикалата на повдиганите товари.
(2) В случай че опасната зона по ал. 1 достига оградата на строителната площадка, върху нея се
изгражда предпазна козирка.
(3) В случай че опасната зона по ал. 1 излиза извън оградата на строителната площадка или обхваща
други строителни съоръжения, работата в нея се организира съгласно плана по безопасност и здраве.
(4) Не се допуска повдигане, преместване или спускане на всякакъв вид товари, монтажни елементи,
оборудване и др. над обитаеми сгради, попадащи в опасната зона на товароподемно (монтажно)
съоръжение.
Чл. 40. Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които
създават опасност за падане от височина:
1. се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното
натоварване;
2. се означават и/или сигнализират по подходящ начин.
Чл. 41. (1) При извършване на СМР в непосредствена близост до железен път и/или на работи по
ремонт и поддръжка на железен път техническият ръководител осигурява безопасното преминаване на
подвижния железопътен състав и безопасността на работещите на строежа, като следи за приближаващи се
влакове или други железопътни возила и своевременно разпорежда отстраняване на хората, машините,
съоръженията и инструментите на безопасно разстояние до преминаване на опасността.
(2) За механично обезопасяване на работно оборудване при железопътни и автомобилни пътища се
използват:
1. светофарни уредби, бариери, мантинели, пътни знаци, маркировка и др.;
2. мостове или естакади за безопасно преминаване на или над тях.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Не се допуска разтоварване и складиране на продукти на временни и
постоянни пътища на строителната площадка или на железопътни линии, както и на разстояния, по-малки
от 2,5 m до най-близкия край на пътното платно или железопътната релса.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При наличие на железопътен клон на строителната площадка
строителят съвместно със собственика на клона или експлоатационното дружество определя с инструкция
мерките за безопасност съобразно конкретните условия при спазване на нормативните актове за
железопътния транспорт.
Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При извършване на СМР над вода или в непосредствена близост
до водното ниво работните площадки се ограждат с предпазни парапети, а когато това е технически
невъзможно, се използват предпазни колани и се осъществяват необходимите организационни и
технически спасителни мероприятия, в т.ч. превозни средства.
Чл. 43. При извършване на СМР по фасади в населени места работната площадка задължително се
огражда с предпазна мрежа, когато височината на пода на площадката е по-голяма от разстоянието, на което
е възможно да преминават хора или превозни средства.
Чл. 44. (1) Поставянето и снемането на средства за колективна защита се извършват с използването на
предпазен колан, закрепен към специално предпазно устройство или към конструкцията на строежа, при
спазване на технологична последователност за осигуряване на безопасността на работещите.
(2) Премахнати по време на работа обезопасителни съоръжения, ограждения, покрития и др. се
възстановят от строителя, който ги е премахнал.
Чл. 45. При строителство на високи сгради и съоръжения в най-високата им част се поставя:
1. мълниезащита;
2. временна светлинна маркировка в случай, че представляват опасност за въздухоплаването.
Чл. 46. При възникване на опасни условия (свличане на земен пласт, неочаквана поява на газове,
поддаване на основата под строителни скелета, машини и съоръжения, недопустими деформации, скъсване
на електрически проводници, откриване на взривоопасни вещества и др.) работата се преустановява и
работещите напускат опасните места без нареждане. Работата се възобновява по нареждане на техническия
ръководител след отстраняване на съответната опасност.
Чл. 47. (1) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При работа на места в ограничени пространства, където
въздухът може да стане възпламеним или в
Източник:

НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ
СТРОЕЖИ
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Обн. ДВ. бр.72 от 15 Август 2003г.
Чл. 1. С тази наредба се определя номенклатурата на видовете строежи за отделните категории в
зависимост от тяхната характеристика, значимост, сложност и рискове при експлоатацията им, посочени в чл.
137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 2. (1) Видовете строежи от първа категория, буква “а”, са:
1. автомагистрали и съоръженията към тях – мостове, водостоци, подпорни стени, тунели, пътни
възли, пешеходни надлези и подлези, пътни съоръжения за осветление, сигнализация, безопасност и спиране,
опорни пунктове за поддържане на пътищата и др.;
2. пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях – мостове, водостоци,
подпорни стени, тунели, пътни възли и кръстовища, пешеходни надлези и подлези, пътни съоръжения за
осветление, сигнализация, шумозащита, безопасност и спиране и др.;
3. железопътни линии и сгради, вкл. гари за приемане на пътници и товари и съоръженията към тях -мостове,
тунели, съоръжения за осветление, сигнализация, безопасност и поддържане, за електрификация на
релсовите пътища, рампи, пешеходни надлези и подлези и др.;
4. пристанища за обществено ползване, вкл. за обществен транспорт, военни и гранично полицейски
пристанища или кейове, сгради и съоръженията към тях – морски и речни гари, жп коловози и вътрешни
пътища, вълноломи, кейове, докове, плавателни канали, открити и закрити складове, силози, резервоари,
терминали, фарове и др.;
5. летища за обществено ползване, вкл. сградите и съоръженията към тях – самолетни писти, сгради
за приемане на пътници и товари (пътнически и карго-терминали), хангари, диспечерски кули за ръководство
и контрол на въздушния трафик, съоръжения за осветяване, сигнализация и безопасност и др.;
6. летища за агротехническа защита, военни, спортни и учебни летища и сградите и съоръженията
към тях, описани в т. 5;
7. метрополитени и съоръженията към тях – метростанции, сгради и съоръжения за безопасност,
електрификация, сигнализация, осветление, вентилация и климатизация.
(2) Видовете строежи от първа категория, буква “б”, са:
1. преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на електроснабдяването -междусистемни
(транзитни) електропроводи, далекопроводи над 110 kV и трансформатори над 1000 kVA;
2. преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на топлоснабдяването – магистрални
топлопроводи;
3. преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на газоснабдяването – транзитни и
магистрални газопроводи с високо налягане от газоизмервателни станции до газоразпределителни станции
(ГРС) или автоматични газоразпределителни станции (АГРС);
4. преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на водоснабдяването – проводи за
водоснабдяване от водоизточника до водоснабдителния резервоар, включително и такива, преминаващи през
урбанизирани територии;
5. преносни проводи (мрежи) и съоръженията към тях в областта на далекосъобщителните дейности -магистрални
оптични кабели и линии и съоръженията към тях.
(3) Видовете строежи от първа категория, буква “в”, необходими за предпазване и защита на
населението и възстановяване на районите от бедствия и аварии, са:
1. сградите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, министерствата,
национални и регионални служби за пожарна и аварийна безопасност и на гражданска защита;
2. защитни съоръжения на гражданската защита, вкл. скривалища;
3. сгради на лечебни заведения за болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ,
хемотрансфузия и родилни домове;
4. укрепване на морските и речни брегове, изграждане на буни, дамби, диги, подпорни стени и други
надземни и подземни предпазни съоръжения.
(4) Видовете строежи от първа категория, буква “г”, са:
1. строежи или части от тях, криещи опасност от взрив (сгради, помещения, складове, технологични
и транспортни инсталации и лаборатории), за производство и съхраняване на:
а) суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа;
б) взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
в) пожароопасни материали (горими газове, леснозапалими горими течности, твърди и.
прахообразни вещества), при които е възможно образуване на взривоопасни концентрации и смеси, горими
материали и негорими материали в горими опаковки;
г) вещества и материали, които при контакт с вода или кислород от въздуха е възможно да
образуват взривоопасни концентрации и смеси;
д) хранилища за природен газ, компресорни станции, АГРС и други съоръжения към газопреносната
мрежа;
2. строежи или части от тях, криещи опасност от значително вредно въздействие върху здравето на
населението и околната среда и разпространение на отровни или вредни вещества (сгради, помещения,
складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на:
а) отровни и заразни вещества и материали, отделящи вредни газове;
б) наркотични вещества;
в) радиоактивни вещества и материали;
г) йонизиращи (електрически, магнитни, електромагнитни, рентгенови и др.) и нейонизиращи
(ултравиолетови, инфрачервени, радиовълни и др.) лъчения;
д) хвостохранилища, сгуроотвали, съоръжения и инсталации за третиране на опасни отпадъци.
(5) Видовете строежи от първа категория, буква “д” – хидротехнически съоръжения, криещи
опасност от наводнения, са:
1. язовири с обем над 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена над 80 м;
2. хидротехнически тунели, мост-канали (аквадукти), деривационни канали и др.
(6) Видовете строежи от първа категория, буква “е” – строежи, при които не се допуска прекъсване
на технологичния процес, са производствени сгради и съоръжения в областта на металургията, химията,
машиностроенето и др.
(7) Видовете строежи от първа категория, буква “ж”, са дренажи, дренажни галерии, отводнителни
кладенци, хоризонтални дрениращи канали, земни и скални контрафорси, буни, дамби, диги, подпорни стени и
др. съоръжения за геозащита и брегоукрепване по реките и морския бряг.
(8) Видовете строежи от първа категория, буква “з”, са сградите и съоръженията на електрическите
централи, топлоелектрическите централи, вкл. за комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия, отоплителни централи, инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми
енергийни източници с мощност над 100 MW.
(9) Видовете строежи от първа категория, буква “и”, са производствените предприятия, вкл. сградите
и съоръженията и складовете към тях с капацитет над 500 работни места.
(10) Видовете строежи от първа категория, буква “к”, са сградите и съоръжения към тях на:
1. металургичните производства за цветни метали, чугун, стомана, преработка на руди за редки
метали и др.;
2. химическите производства на перилни препарати, козметика, фармацевтика, производство на сол,
перилни препарати и др.;
3. мини, рудници, кариери, в т.ч. ликвидацията и/или рекултивацията им, както и строежи, свързани с
отстраняване на екологични щети в района на въздействието им.
(11) Видовете строежи от първа категория, буква “л”, са други строежи с национално значение,
определени с акт на Министерски съвет.
(12) Класификаторът на строежите по чл. 2, ал. 4 и ал. 10, т. 1 и 2 е даден в приложение № 1.
Чл. 3. Строежи от първа категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на
предназначението на строежите по чл. 2, ал. 1 до ал. 11 включително.
Чл. 4. (1) Видовете строежи от втора категория, буква “а”, са:
1. пътища III клас от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях – мостове, водостоци,
подпорни стени, тунели, пътни възли и кръстовища, пешеходни надлези и подлези, пътни съоръжения за
осветление, сигнализация, безопасност и спиране и др.;
2. първостепенна улична мрежа I и II клас – мостове, водостоци, подпорни стени, тунели, подземни
улични мрежи, пътни възли и кръстовища, пешеходни надлези и подлези, улични съоръжения за осветление,
шумозащита, сигнализация, безопасност и спиране и др.
(2) Видовете строежи от втора категория, буква “б”, са:
1. електропроводи от 10 до 110 kV, вкл. електрически подстанции, трансформатори от 400 до 1000
kVA, понижителни и разпределителни станции;
2. главни клонове на водоснабдителни мрежи и съоръженията към тях в урбанизирани територии;
3. канализационни колектори за отвеждане на отпадъчни води от урбанизираните територии до
пречиствателните станции за отпадни води и канализационни колектори за заустване във водоприемник, както
и главни канализационни клонове в урбанизирани територии;
4. пречиствателни станции за питейни и отпадни води;
5. топлоснабдителни (разпределителни) мрежи и съоръженията към тях в урбанизирани територии;.
6. разпределителни газопроводи от газоразпределителните станции до газоразпределителните
пунктове и газоизмервателните уреди (газоразпределителните табла);
7. кабелни разпределителни мрежи и съоръженията към тях в урбанизирани територии.
(3) Видовете строежи от втора категория, буква “в”, са хидротехнически съоръжения, в т.ч. язовири
с обем от 30 до 50 млн. куб. м или с височина на язовирната стена от 50 до 80 м.
(4) Видовете строежи от втора категория, буква “г”, са съоръженията и инсталациите за третиране на
отпадъци (битови, строителни и производствени).
(5) Видовете строежи от втора категория, буква “д”, са:
1. сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители и/или
с височина над 30 м – за образование, социални грижи, култура и изкуство, религия, административни и
битови услуги, търговия, обществено хранене, хотели, за спорт и развлечения, складове за търговия и др.;
номенклатурата на обществено-обслужващите сгради е дадена в приложение № 2;
2. лечебни заведения за болнична помощ, вкл. болници за активно лечение, болници за долекуване
и продължително лечение, болници за рехабилитация, центрове за спешна медицинска помощ, центрове за
трансфузионна хематология и лечебни заведения за извънболнична помощ, вкл. медицински центрове,
центрове за хемодиализа, стоматологични центрове, медико-стоматологични центрове и
диагностично-консултативни центрове.
(6) Видовете строежи от втора категория, буква “е”, са производствени сгради с капацитет от 200 до
500 работни места, съоръженията и складовите сгради към тях.
(7) Видовете строежи от втора категория, буква “ж”, са сградите и съоръженията на електрическите
централи, топлоелектрическите централи, вкл. за комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия, отоплителни централи, инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми
енергийни източници с мощност от 25 до 100 MW.
Чл. 5. Строежи от втора категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на
предназначението на строежите по чл. 4, ал. 1 до ал. 7 включително.
Чл. 6. (1) Видовете строежи от трета категория, буква “а”, са:
1. общински пътища и съоръженията към тях, вкл. мостове, водостоци, подпорни стени, тунели,
кръстовища, пътни съоръжения за осветление, сигнализация, шумозащита, безопасност и спиране и др.;
2. улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях, вкл. мостове,
водостоци, подпорни стени, тунели, подземни улични мрежи, пътни възли и кръстовища, пешеходни надлези и
подлези, улични съоръжения за осветление, шумозащита, сигнализация, безопасност и спиране и др.
(2) Видовете строежи от трета категория, буква “б” – елементи на техническата инфраструктура,
хидротехнически, хидромелиоративни, кабелни и др. мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните
категории, са:
1. трамвайни и тролейбусни линии и съоръженията към тях, вкл. депа и автобази;
2. кабинкови и открити въжени линии и съоръженията към тях;
3. рибарски, яхтени пристанища и пристанища, в които не се извършва обработка на товари, пътници
и поща, водни бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и на спортно-развлекателни плавателни
съдове;
4. язовири до 30 млн. куб. м или с височина на язовирната стена до 50 м;
5. хидромелиоративни съоръжения, вкл. напоителни и отводнителни канали;
6. електропроводи до 10 kV и трансформатори до 400 kVA;
7. кабелни разпределителни мрежи за радио- и телевизионни сигнали и съоръженията към тях в
урбанизирани територии, вкл. съобщителни (базови) станции;
8. второстепенни клонове на водоснабдителната мрежа и съоръженията към тях в урбанизираните
територии и локални пречиствателни съоръжения;
9. второстепенни канализационни клонове (улични) в урбанизираните територии и локални
пречиствателни съоръжения.
(3) Видовете строежи от трета категория, буква “в” – жилищни и смесени сгради с високо
застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или
с капацитет от 200 до 1000 места за посетители, са:
1. сгради за паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги, разположени в самостоятелни урегулирани
поземлени имоти (УПИ) с капацитет над 100 паркоместа;
2. жилищни сгради с високо застрояване;
3. смесени сгради с високо застрояване;
4. сгради и съоръжения за обществено обслужване и складове за търговия с разгъната застроена
площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители (за образование, социални грижи,
култура и изкуство, религия, административни и битови услуги, търговия, обществено хранене, хотели, сгради
и съоръжения за спорт и развлечения и др.); номенклатурата на обществено-обслужващите сгради е дадена в.
приложение № 2;
5. лечебни заведения за болнична помощ, вкл. диспансери, домове за медико-социални грижи,
хосписи, както и заведения за извънболнична помощ, вкл. самостоятелни медико-диагностични и
медико-технически лаборатории, аптеки.
(4) Видовете строежи от трета категория, буква “г”, са производствени сгради с капацитет от 100 до
200 работни места, съоръженията и складовете към тях.
(5) Видовете строежи от трета категория, буква “д”, са сградите и съоръженията на електрическите
централи, топлоелектрическите централи, вкл. за комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия, отоплителни централи, инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми
енергийни източници с мощност до 25 MW.
(6) Видовете строежи от трета категория, буква “е”, са паркове и градини с площ над 1 ха, вкл.
атракционни паркове, паркове за отдих, зоологически и ботанически градини, аквапаркове, дендрариуми,
горски паркове, гробищни паркове.
Чл. 7. Строежи от трета категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на
предназначението на строежите по чл. 6, ал. 1 до ал. 6 включително.
Чл. 8. (1) Видовете строежи от четвърта категория, буква “а”, са:
1. частни пътища – отворени и неотворени за обществено ползване, горски и селскостопански
пътища и съоръженията към тях, вкл. мостове, водостоци, подпорни стени, кръстовища и др.;
2. улици от второстепенната улична мрежа V и VI клас и съоръженията към тях (мостове, водостоци,
подпорни стени, подземни улични мрежи, кръстовища, улични съоръжения за осветление, сигнализация,
безопасност и др.).
(2) Видовете строежи от четвърта категория, буква “б” – жилищни и смесени сгради със средно
застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.
м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители, са:
1. жилищни сгради със средно застрояване и сградните отклонения на инженерната мрежа към тях;
2. смесени сгради със средно застрояване и сградните отклонения на инженерната мрежа към тях;
3. сгради и съоръжения за обществено обслужване – за образование, социални грижи, култура и
изкуство, религия, административни услуги, търговия, обществено хранене, хотели и услуги, сгради и
съоръжения за спорт и развлечения и др.; номенклатурата на обществено-обслужващите сгради е дадена в
приложение № 2;
4. амбулатории за първична медицинска помощ, амбулатории за специализирана медицинска
помощ, дрогерии и селскостопански и ветеринарни аптеки.
(3) Видовете строежи от четвърта категория, буква “в”, са производствените сгради с капацитет от 50
до 100 работни места и съоръженията и складовете към тях.
(4) Видовете строежи от четвърта категория, буква “г”, са паркове, градини и озеленени площи до 1
ха, вкл. атракционни паркове, паркове за отдих, зоологически и ботанически градини, аквапаркове,
дендрариуми, защитни насаждения, гробищни паркове, сгради за паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги,
разположени в самостоятелни УПИ, с капацитет от 50 до 100 паркоместа.
Чл. 9. Строежи от четвърта категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна
на предназначението на строежите по чл. 8, ал. 1 до ал. 4 включително, както и вътрешните преустройства на
сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.
Чл. 10. (1) Видовете строежи от пета категория, буква “а” – жилищни и смесени сгради с ниско
застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до
1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители, са:
1. жилищни сгради с ниско застрояване и сградните отклонения на инженерната мрежа към тях;
2. смесени сгради с ниско застрояване и сградните отклонения на инженерната мрежа към тях;
3. вилни сгради;
4. сгради и съоръжения за обществено обслужване – за образование, социални грижи, култура и
изкуство, религия, административни и битови услуги, търговия, обществено хранене, хотели, сгради и
съоръжения за спорт и развлечения и др.; номенклатурата на обществено-обслужващите сгради е дадена в
приложение № 2;
5. сгради за паркинг-гаражи, гаражи и открити паркинги, разположени в самостоятелни УПИ, с
капацитет до 50 паркоместа.
(2) Видовете строежи от пета категория, буква “б”, са производствените и складовите сгради с
капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях.
(3) Видовете строежи от пета категория, буква “в”, са строежите от допълващото застрояване, извън
тези от шеста категория..
Чл. 11. Строежи от пета категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на
предназначението на строежите по чл. 10, ал. 1 до ал. 3 включително.
Чл. 12. Строежи от шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ.
Чл. 13. Когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг
- в по-висока, те се категоризират в по-високата категория.
Чл. 14. (1) Когато за строежи или части от тях категоризацията се извършва по критерия “брой
(места) посетители или работни места”, категорията се определя в зависимост от максималния капацитет на
посетителите или работните места. Нормативните площи за един посетител (работно място) са съгласно
нормативните актове за проектиране на съответните сгради и съоръжения при спазване на технологичните,
противопожарните, хигиенните и др. изисквания.
(2) За сгради, за които няма нормативно определени площи за един посетител (работно място),
максималният капацитет се изчислява при спазване на изискванията за пожарна безопасност и безопасна
евакуация съгласно дадените нормативи в приложение № 3.
(3) Проектният капацитет се определя в част технологична на инвестиционния проект и не може да
бъде по-голям от максималния.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. Производствени сгради са сградите за производство в строителната промишленост,
машиностроителни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни
производства, производства за преработка на животински продукти, производство на хранителни продукти и
вкусови вещества, както и животновъдни дейности и обекти, свързани с тях.
2. Под обществено-обслужващи сгради се разбират обектите, които се предвиждат с оглед да се
създаде система за обслужване на населението в административно, стопанско, културно, битово, просветно,
здравно и друго предназначение.
3. Максималният капацитет на посетителите (работните места) по чл. 14 е отношението на разгънатата
застроена площ (РЗП) към необходимата застроена площ за един посетител (РЗП/нормативно определена площ
за един посетител). В РЗП не се включват площите на санитарните помещения, стълбищните клетки и
асансьорите.
§ 2. При проектиране и изпълнение на нови сгради за обществено обслужване, разположени на
територията на производственото предприятие, както и при преустройствата, реконструкциите и основните им
ремонти, същите се категоризират съгласно новия проектен капацитет.
§ 3. Строежите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, не са предмет на тази
наредба.
Заключителни разпоредби
§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията.
§ 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и
благоустройството.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 12
Класификатор на строежите по чл. 2, ал. 4 и ал. 10, т. 1 и 2
1. Производства за получаване, обработка, складиране и употреба на радиоактивни вещества и
материали
2. Производства на свързания азот и азотни торове, свързани с отделянето на азотни окиси, азотна
киселина, амониева, калиева, натриева, калциева селитра, амоняк, карбамид и др.
3. Химична преработка на каменни въглища, коксуване, разделяне на продуктите.
4. Производство на флуорни съединения, флуороводородна киселина, флуор и соли на флуора
5. Производство на серовъглерод
6. Производство на хлор и натриева основа
7. Производство на хлорорганични съединения, винилхлорид, поливинилхлорид, дихлоретан,
епихлорхидрин, хлоропренов каучук и др.
8. Производство на епоксидни смоли
9. Производство на изкуствени влакна и целофан
10. Преработка на нефт и нефтопродукти
11. Производство на сярна киселина, олеум и серни окиси
12. Производство на суперфосфат
13. Производство на целулоза и полуцелулоза
14. Производство и преработка на горими газове, природен и нефтен газ, компресорни станции и др.
съоръжения на преносни и разпределителни газопроводи
15. Производство на препарати за растителна защита
16. Производство на пикринова и фосфорна киселина
17. Производство на битум, катран, гудрон, полугудрон и други продукти от отпадъците при
дестилацията на каменни въглища, нефт и дървесна смола
18. Производство на алуминиев сулфат
19. Производство на хромови и оловни минерални пигменти, оловна глеч, миниум, фрита, хромов
анхидрид и соли на хромовата киселина
20. Производство на полупродукти за синтез на багрила за бояджийската промишленост, анилин,
нитробензол, нитроанилин, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол, бета-нафтол, хаш-киселина, пери-киселина,
фталов анхидрид, антрахинон и др.
21. Производство на сажди и газосиликати
22. Производство на метанол от природен газ
23. Производство на калцинирана сода
24. Производства, свързани с отделянето на арсен и неорганичните му съединения
25. Производства, свързани с отделянето на циановодород и неговите производни
26. Производство на калциев карбид
27. Производство на ацетилен от калциев карбид или въглеводородни газове
28. Производство на троен суперфосфат и натриев триполифосфат
29. Преработка на горливи шисти
30. Производство на солна киселина
31. Производство на аминоенантова киселина
32. Производство на ацеталдехид и алкилбензоли
33. Производство на диметилтерефталат
34. Производство на катализатори
35. Производство на жълт и червен фосфор
36. Производство на бром и железен бромид
37. Производство на серни органични бои
38. Производство на натриев нитрит, хидразинсулфат, тионилхлорид, амониев карбонат и амониев
бикарбонат
39. Производство на диметилформамид
40. Преработка на торф
41. Производство на продукти и полупродукти за синтетични полимерни материали и за органичен
синтез, метилметакрилат, ацетонцианхидрин, диметилтерефталат, капролактам и др.
42. Производство на синтетични лекарствени препарати
43. Производство на порофори
44. Производство на азбестосъдържащи изделия
45. Производство и преработка на естествени смоли, техните остатъци, каменовъглена смола,
колофон и др.
46. Производство на фуражни дрожди и фурфурол от растителни отпадъци
47. Производство на катран и течни продукти чрез суха дестилация на дървесина, метанол, оцетна
киселина, терпентинови масла, ацетон, креозот и др.
48. Производство на бензол
49. Производство на синтетичен глицерин
50. Производство на синтетичен каучук
51. Производство на амонячна вода, складове за амонячна вода и изграждане на складове за амоняк
52. Производство на лепила на смолиста основа с органични разтворители
53. Производство на фенолалдехидни и други синтетични смоли
54. Производство на синтетични влакна, полиамидни, полиестерни, полипропиленови,
полиакрилнитрилни, поливинилхлоридни, капрон, найлон, видлон и др
55. Производство на полиетилен и полипропилен
56. Производство на синтетичен камфор
57. Производство на толуол, ксилоли, нафтоли, крезоли, антрацен, фенантрен, акридин, карбазол
58. Производство на органични реактиви
59. Производство на биологично активни препарати (ваксини, ензими и др.)
60. Производство на пластмаси от целулозни естери
61. Производство на бариев хлорид с използване на сероводород
62. Производство на технически мазнини (с получаване на водород по неелектролизен начин)
63. Производство на ултрамарин
64. Производство на корунд
65. Производство на изкуствени кожи с прилагане на летливи органични разтворители
66. Производство на естери
67. Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк
68. Производство на продукти на органичния синтез: спирт, етилов етер и др.
69. Производство на индиго (боя) от всички класове на азотолите и на азоамините
70. Производство на фармацевтични препарати чрез биологичен синтез, антибиотици, витамин С,
сорбит и препарати за селското стопанство
71. Производство на мастни синтетични киселини
72. Производство на никотин
73. Производство на електроизолационни лакове
74. Производство на гума и регенерация на гума и каучук
75. Вулканизация на гуми с прилагане на серовъглерод
76. Производство на пресови и намотъчни изделия от хартия и тъкани, импрегнирани с
фенолалдехидни смоли
77. Производство на ебонит
78. Производство на полистирол и съполимерите на стирола
79. Производство на различни видове хартия и картон от полуфабрикати, готова целулоза, стари
парцали и др.
80. Производство на минерални соли с изключение на солите на арсена, хрома и фосфора и
комплексна ускоряваща добавка за свръхбързо втвърдяващ се цимент
81. Производство на пластмаси, карболит, целулоид, бакелит и др.
82. Производство на прахообразни перилни препарати
83. Производство на нейоногенни повърхностно-активни вещества
84. Производство на въгленови изделия за електропромишлеността
85. Производство на сода каустик по метода на Левинг и по варовия метод
86. Производство на силициево-органични лакове, смоли и течности
87. Производство на оцетна киселина
88. Преработка на флуоропласти
89. Производство на безир и лакове
90. Производство на пластификатори
91. Производство на мазнини по контактен способ
92. Производство на изкуствени кожи на базата на поливинилхлоридни и други смоли без
използване на летливи органични разтворители
93. Производство на изделия от поливинилхлорид: винипласт, пластификат, микропорести сепаратори
94. Производство на изделия от пенополиуретан
95. Производство на стъклопласти на базата на епоксидни и ненаситени полиестерни смоли
96. Производство на химикали чрез смесване с топлинна обработка
97. Производство на стиропор
98. Производство на минерални естествени бои (креда, охра и др.)
99. Производство на аминопласти (галалит и други белтъчни пластмаси)
100. Производство на глицерин чрез хидролиза на мазнини
101. Производство на антифриз
102. Производство на органопрепарати, развъждане бактерии за препарати за третиране на семена и
фитохимични производства
103. Производство на сол, смилане и брикетиране на сол
104. Производство на натриев хипохлорит (белина)
105. Производство на захарин и ванилин
106. Производство на дъбилни екстракти
107. Производство на кибрит
108. Производство на алкалоиди и галенови препарати
109. Производство на фенолформалдехидни карбамиди и меламинформалдехидни,
силициевоорганични и др..
110. Производство на изделия от пластмаси по различен начин: пресоване, щамповане, леене под
налягане, екструзия, вакуумформоване и др.)
111. Производство на фармацевтични калиеви соли (хлориди, карбонати и сулфати); дестилация на
етеричномаслени продукти, производство на козметични продукти и парфюми
112. Производство на неорганични реактиви (без употреба на хлор), водоразтворими смазки, миещи
средства и композиции в машиностроенето в затворени инсталации
113. Производство на въгледвуокис и сух лед
114. Производство на фотохимични изделия (фотоленти, фотографска хартия)
115. Производство на кислород, азот и инертни газове чрез разделяне на атмосферен въздух
116. Производство на мушама и рубероид
117. Производства на алабастър
118. Производство и изгаряне на автоклавирани кости за костен порцелан
119. Консервиране на дървесина посредством импрегнация с вещества, отделящи миризма и отрови
120. Производство на дървесновлакнести плоскости (плочи) дърволит, корк и коркови изделия
121. Производство на хвоен екстракт, хлорофило-каротинови пасти и хвойно-витаминни брашна
122. Импрегнация и обработване на тъкани с химични вещества
123. Импрегниране и обработване на тъкани (дерматин, гранитол и др.) с химични вещества, с
изключение на серовъглерод
124. Производство на коприна
125. Апретурно-бояджийски цехове и избелване с готови хлорни препарати
126. Преработване на трупове на умрели животни, риби, части от тях и други животински отпадъци
(екарисажи)
127. Изгаряне и смилане на неавтоклавирани кости
128. Производство на туткал от остатъци от кожа, кости и други животински отпадъци
129. Производство на технически и висококачествен желатин от кости, сухожилия, остатъци от
кожи и други животински отпадъци при съхраняването им в складове
130. Производство на технически мазнини
131. Производство на желатин (висококачествен) от пресни суровини при съхранение в специално
устроени складове с хладилници
132. Производство на лакирани кожи
133. Производство на албумин
134. Производство на растителни масла
135. Производство на захар
136. Производство на нишесте
137. Производство и бутилиране на спиртни напитки с ферментация и дестилация
138. Мелници и складове, вкл. хладилници и силози за съхранение на зърнени храни
139. Инсталации за обезпрашаване на отпадъчна хартия с ефективно прахоулавяне
140. Закрити складове за химични препарати за растителна защита, минерални торове и др.
141. Инсталации за получаване на биогаз
142. Крематориуми
143. Хлораторни станции
144. Бензиностанции, нафтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ
145. Фабрики за производство (пакетиране) на цигари с ферментирали тютюни
Приложение № 2 към чл. 4, ал. 5, т. 1, чл. 6, ал. 3, т. 4 и чл. 8, ал. 2, т. 3
Номенклатура на обществено-обслужващи сгради
1. Видовете сгради за обществено обслужване в областта на образованието са: единни
среднополитехнически училища (ЕСПУ), общообразователни училища, колежи, висши учебни заведения
(ВУЗ), детски градини и ясли, учебно-възпитателни заведения, лагери и лагер-школи, специални училища за
деца с увреждания, метеорологични станции, обсерватории и сгради и лаборатории за научноизследователска
дейност.
2. Видовете сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването и социалните грижи
са: лечебни заведения за болнична помощ: от общ тип, многофункционални болници, родилни домове,
центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, центрове за трансфузионна хематология, психиатрични
болници, университетски, военни и затворнически болници, домове за медико-социални грижи, заведения за
социални грижи; лечебни заведения за извънболнична помощ: медицински центрове, центрове за хемодиализа,
стоматологични центрове, медико-стоматологични центрове, диагностично-консултативни центрове,
амбулатории за първична медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ, детски консултации,
медико-диагностични и медико-технически лаборатории, балнеосанаториуми и др. санаториални заведения,.
аптеки, лабораторно-клинични заведения, самостоятелни поликлиники, ветеринарни лечебници,
селскостопански и ветеринарни аптеки, хосписи и дрогерии.
3. Видовете сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството: музеи,
библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация,
архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и др. зали, казина, танцови зали, циркови зали,
дискотеки, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно
предназначение и др.
4. Видовете сгради за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение са храмове
за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни домове.
5. Видовете сгради за административно обслужване са: административни сгради, банкови и
небанкови финансови институти, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради,
пощи, сгради на централните и териториални администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане
на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.
6. Видовете сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене,
хотелиерството и услугите са: търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани
магазини, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено
хранене, общежития, обществени бани и сауни, хотели, мотели, планински хижи, почивни домове, ваканционни
бунгала.
7. Видовете сгради за обществено обслужване в областта на транспорта и съобщенията са: приемни
сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за
излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи.
8. Видовете спортни сгради са сгради за всички видове спортове във и извънурбанизирани
територии: лека атлетика, спортни и гимнастически игри, плувни и гребни спортове, стрелба, ветроходство,
ски спортове, спускане с шейни, кънки, въздушни спортове, моделизъм и спортове с развлекателен характер
(яхтклубове и аероклубове) и др.
9. Видовете обекти в областта на озеленяването са: атракционни паркове, паркове за отдих,
зоологически и ботанически градини, аквапаркове, дендрариуми, защитни насаждения, гробищни паркове.
Приложение № 3 към чл. 14, ал. 2
Нормативи за необходима площ за 1 посетител (работно място) по видове сгради в зависимост от
изискванията за пожарна безопасност и безопасна евакуация
№ Видове сгради или части Необходима площ
от тях за един посетител, м2
1 Сгради за търговия 4
2 Музеи и художествени галерии 1
3 Барове, дискотеки и обредни 0,3
сгради
4 Приемни, заседателни, конфе- 1
рентни зали, трапезарии, рес-торанти,
приемни, читални,
чакални, служебни помеще-ния
за персонал
5 Обществени и производстве- 5
ни сгради с големи обеми
(еднопространствени)
6 Библиотеки 7

75324032157048098 9097745952965896512?l=archbox.blogspot

Източник:

Рекапитулация

8cd69 dqnkov Рекапитулация

Акцията със свещите не премина никак добре, но чакай ти да видиш…

Само за последното едно денонощие започнах да изпитвам удоволствие и да се радвам на едни работи, за които смятах, че са ми органически противоприродни. Става въпрос за т.нар. “Шоу на Иван и Андрей” по Нова телевизия и “Челюсти” на Диана Найденова по Дарик Радио. Те направиха това, което, изглежда, никой блог и никой вестник не са в състояние да направят. Показаха истинското лице на нещата. Бяха нужни само няколко откъса от Джей Лено и Дейвид Летерман с участието на един бивш и един действащ американски президент, както и простата констатация, че “този човек дори не казва “Добър ден”!”. През изминалите дни вероятно мнозина сляпо са възкликвали, че Дянков просто е прекалил с подигравките към президента, а такова нещо в една нормална държава няма как да се случи. Абсолютно съм убеден, че други са смятали, че финансовият министър е просто един проклет, гаден и невъзпитан човек. Е, сега вече е ясно: да, подигравките не са забранени – не дори и в най-президентската от всички държави – и, не, невъзпитаният всъщност не е Симеон Дянков. Точка. Няма нужда от сравнения, няма нужда от връщане на стари ленти, няма нужда от безплодно четене на прословутия чл. 32, ал. 2 от Конституцията. И за слепеца би трябвало да е ясно кой какъв е. Това означава, че моралният импийчмънт на нашия първи вече е факт. Но дали не пресилвам нещата?

26e58 gotse Рекапитулация

Във всеки случай побърканата стратегия на Георги Първанов подмолно направи посявка на няколко досадни въпроса, отговорите на които в крайна сметка би следвало да му излезнат през носа. Става въпрос за следното (по мотиви на Информационна агенция “Блиц” – вж. и Иво Инджев тук):

1. Вярно ли е, че главен експерт по програмата на държавния глава е г-ца Мариана Добрева, дългогодишна приятелка на Владимир Георгиев Първанов?

2. Вярно ли е, че същата г-ца Добрева е съдружник с Владимир и Ивайло Първанови в “Айви-СМ” ООД, което се занимава с “проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги” и друга търговска дейност?

3. Вярно ли е, че пак г-ца Добрева е собственик на над 1,300 кв. м. застроена площ? (За по-ясна представа, това са точно десет апартамента по 130 кв. м.; за сравнение – аз съм горе-долу на същата възраст и ми отне около пет години да се сдобия с един доста по-малък.)

4. Какви са кредитните задължения на синовете на г-н Георги Първанов? Какви недвижими имущества притежават?

5. И последно (повече за майтап), вярно ли е, че г-ца Добрева е отпразнувала “успеха” с публикуването на стенограмата с парти в турбо-фолк заведението “Син Сити”?

Толкова. Забавно е, нали? Сигурен съм, че Георги Първанов не е никакъв немлад милиардер. Но не би било зле да получим по-цялостна представа за състоянието на неговия семеен бюджет, нали? А, между другото, и да поразсъждаваме за начина, по който се извършват назначенията в президентската администрация. Все пак става въпрос за публични фигури, които са на бюджетна – т.е. на наша – издръжка.

(Снимки: Дневник и Mediapool.bg)

 Рекапитулация

Източник: Рекапитулация