Skip to content

Пловдивски старини и новини

Умът ми дава заето, когато си помисля за всичката история спяща на няколко метра под целия център на Пловдив. Прекалено много е и е прекалено интересна.

Малко снимки от разкопките до Понеделник пазара следват по-надолу, но първо малко предистория.
На това място дълги години седеше полупостроената сграда на бъдещ Археологически музей на тракийскто изкуство. Започната преди промените и с реално завършен груб строеж. Някакъв сравнително авантгарден модернизъм беше, защото базираше на триъгълни форми и странни покривни бетонни панели, също триъгълни. Може би щеше да е е оригинална ако я баха достроили, а пък и Пловдив се излага, че няма пищен археологически музей, отговарящ на статуса му на град не по-млад от Троя.

През 2007 обявиха, че бетонната сграда на музея ще се маха и там ще се строи хотел + мол. С „интеграция на археологията“. Отписах мястото, археологията и шанса Пловдив да има археологически музей напълно.

Следните снимки и това което видях там миналата седмица ме впечатляват, обднадеждават и обезкуражават едновременно.

Тук ще се строи „Пловдив – Централ“ с 55 метрова кула „нов символ на Пловдив“:
56543 008 460x306 Пловдивски старини и новини

Както бях писал, напълно бях отписал римските останки като чух че ще ринат много масивната сграда над тях. За мое учудване са се справили много добре и културно. Отанали са само железбетонните колони, които няма кака да се махнат без да се помели всичко, но и римските улици и къщи изглеждат непокътнати.
8581f 015 460x306 Пловдивски старини и новини

a4dea 022 460x306 Пловдивски старини и новини

Всички кръгли колони, които стърчат са реално основите на сградата на музея и са железобетон. Макар че са повредили части от римските останки, строежът е бил разумен и технологията да се побиват колони а не да се копае дупка за основите е била много удачна за времето си.

Миналото лято са проведени археологически проучвания на новоразкритите старини. Открити са доста интересни неща, мозайки, ложета и т.н. Площта е гигантска – 8 декара.

Разгледайте долната снимка по-внимателно. Това е напречен разрез на римска улица. В средата под плочите е канализацията, а отстрани се виждат не е един а няколко водопровода от глинени тръби. Умът ми не го побира колко добре е бил планиран, устроен и построен градът преди хиляди години.

e7c60 049 460x306 Пловдивски старини и новини

Следващата е също много интересна от историческа и цивилизационна гледна точка. През целия ареал преминава една много дебела градска стена, тук се виджа вдясно. Ако се вгледате по-добре, ще забележите, че е построена директно върху сега разкопаната улица с водопровода и я пресича, а камъните, с които е градена станат са колони, капители и други дялани камъни, влачени от по-старите сдания. Явно стената е от много по-късен, беден и тъмен период от този с водопроводите и градоустройството:

ab65d 052 460x306 Пловдивски старини и новини

Мога да кажа само браво за разкопките и разкритията и начинът по-който до се га се действа ме обнадеждава, но сега следват лошите новини. Ако наистина се изпълни този хотел+търговски комплекс няма как да не се разруши много от разкритото, дори и при най-добри намерения.

А дори и да забравим за старините, 55 метровата кула с асансьори, която ще е свързана с мост към стария град отгоре ме втрещява! Мащабите ще са смазващи. Една от най-емблематичните красоти на Пловдив – отвесните сиенитени скали от южната страна на Стария град виждащи се от много далече надолу по булеварда, ще бъдат безвъзвратно скрити и заменени с мастодонт от стъкло и еталбонд. Ако имате нерви разгледайте одобрения „идеен проект„.

Тази гледка ще остане само на снимка:
6e94e 028 460x306 Пловдивски старини и новини

Дано в крайна сметка разумът и любовта към хилядолетния ни град да надделеят.

Източник: Пловдивски старини и новини

2010 03 18 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

Документи за историята на Македония: ХІХ в. (1 част)

Съобщение във в. „Српске народне новине” за революционните брожения в Западна България

Пеща, 6 април 1844 г.
Борбите на Сърбия от началото на настоящото столетие и борбата на хайдутите срещу спахиите е намерила слаб отглас в България. [...]
Едва през 1821 г. след гръцката революция отведнъж се появи огромна маса български хайдути в Македония и проникна чак до Пелопонес. От това време числото на хайдутите се увеличавало и след последната руско-турска война между тях се разпространява някакво тайно споразумение, което било издадено от един новоприет член и удавено в кръв. [...]
Смъртта на султан Махмуд и пророчествата, които са се разнасяли по Турско през 1840-те години, са предизвикали голямо движение в България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи (има се предвид Нишкото въстание 1841 г.). Въстанията в Кандия и Тесалия дали първия повод българите и турците по градовете едни след други да започнат да се въоръжават, започнаха да възстановяват през 1838 г. разтурената по-рано завера; надигнаха се огромни маси и отведнъж Портата се вижда отделена от Дунава и от отцепилите се на север градове.

Един хайдутин на име Милое (Милое Йованович, един от водачите на въстанието в Нишко), който е воювал още при Кара Георги, и Гавра, за когото се говори, че бил свещеник, са били начело на движението. Михаил свикал съвета и против очевидната воля на народа било решено да се съблюдава строг неутралитет. На всички сърби е било строго забранено да се вмесват в българското въстание; на границата била поставена войска и всякакво съобщение с българите било прекъснато. Това спасило турците, които изгорили 150 села между Ниш и София и след няколко сражения разпръснали главните сили на зле въоръжените въстаници.

Смъртно ранен, Милое се самоубива, а хайдутите, останали без предводител, започнали да се разпръсват, като най-самоотвержените отиват в Македония, където се съединяват с клефтите.

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 87.

Съобщение във в. „Српске новнне” за числеността на българското население
Пеща, 8 януари 1846 г.
…Според Сиприан Роберт (Сиприан Роберт, (1807–1857), френски славист, автор на изследвания за южните славяни) българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете – гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите – земеделието. Не по-различно е и в Солун, главния македонски град, където се говори еднакво български и гръцки.
Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 88.
Дописка във в. „Српски дневник” за просветното дело във Велес
Нови Сад, 8 юни 1858 г.
От Велес (Македония) през май. Искам нещо да ви кажа за сегашния напредък на българската просвета, особено в този град. От 1846 година Велес започна да се събужда от дълбок сън и сега вече в този смисъл придоби известност в съседните селища. Няколко родолюбиви, благородни мъже посяха в своите съграждани онова прекрасно чувство за просвета и наука, което не се забелязваше от толкова векове в България по причина гръцкото свещеничество, което искаше, и за в бъдеще да държи българския народ в оковите на невежество. Обаче някои родолюбци започнаха да изпращат децата си на учение в главните европейски центрове, помагаха в същото и на някои сиромашки деца; с просветата у тях се събуди народностното чувство. Това въодушевление за народна просвета растеше с исполински крачки. Ала както навсякъде, така и във Велес се намериха противници на това дело. Господин Антим, велешки архиепископ, се опитваше заедно със свои съмишленици да попречи на делото, говорейки, че всички народи са получили просвещение от гърците и затова е необходимо в училищата да се учат на гръцки, а не на български език, още повече, че българските деца още от къщи знаят своя език. Наистина, че г. Антим казва това, изхождайки от своята материална корист, защото иначе и той не може да не знае, че в Гърция не учат в училищата различните предмети на чужди езици освен на матерния гръцки, макар децата още от люлката си да знаят гръцки. Всеки народ трябва да изучава науките на своя майчин език, а след това, ако ще да учи всички езици в света. Това е най-естественият и най-добрият начин на учение. Нека г. Антим не мисли, че велешаните са съвсем прости. И те са синове на онзи народ, който дълги години е лежал окован във фенерските тъмници. [...]
Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, 99.
*  *
*
Дописка във в. „Српски дневник” за искането на охридчани за български владика1
Нови Сад, февруари 1860 г.
България. На 4 февруари ни пишат от град Охрид, че и там вече им е дотегнало на българите от управлението на фанариотите в църквата. Охридските българи се събрали и се споразумели да искат български епископ; ако ли пък Патриаршията би им изпратила гръцки фанариот, да не го пуснат да влезе в Охрид, а с камъни да го пребият. По този повод се уговорили да изпратят делегация в Рим, че оттам да искат архиепископ. Били са определени вече и членовете на делегацията, но впоследствие решили по-напред да съобщят за това на Цариградската патриаршия. Тяхното писмо пристигнало в Цариград на 19 февруари. Ще видим какво ще каже Патриаршията. Такива са последиците от фанариотското поведение.
Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, с. 104.
Дописка от Охрид до в. „Српски дневник” относно искането за български владика[1]
4. II.1860 г.
‘България. На 4 февруари ни пишат от град Охрид, че и там вече им е дотегнало на българите от управлението на фанариотите в църквата. Охридските българи се събрали и се споразумели да искат български епископ; ако ли пък Патриаршията би им изпратила гръцки фанариот, да не го пуснат да влезе в Охрид, а с камъни да го пребият. По този повод се уговорили да изпратят делегация в Рим, че оттам да искат архиепископ. Били са определени вече и членовете на делегацията, но впоследствие решили по-напред да съобщят за това на Цариградската патриаршия. Тяхното писмо пристигнало в Цариград на 19 февруари. Ще видим какво ще каже Патриаршията. Такива са последиците от фанариотското поведение.

вестник Српски дневник, Нови Сад, бр. 21, 13. III. 1860 г.; оригиналът е на сърбохърватски.

1 По същия въпрос пак в дописка охридчани заявили пред Цариградската патриаршия, че ще признаят за свой църковен глава папа Пий IX, ако не им се назначи български владика. Те искали Иларион Макариополски (в. Српски дневник, бр. 40,. 22. V. 1860 г.) 

Дописка във в. „Српски дневник” за ликуването на българите в Охрид по повод скъсването с Цариградската патриаршия 

Нови Сад, 9 юли 1860 г. 

От България. 9 юли. Великденските събития в българската църква в Цариград навсякъде са предизвикали повече или по-малко впечатление. Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и дълбок сън и че искат своя йерархия. В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката на цариградските си сънародници. Обаче тамошният фанариот Милентий удари на камък и тъкмо поради това принуди народа още повече да обича българската йерархия и не помагат никакви оплаквания пред битолския валия.”

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, 107.

Из статия на Д. Т. Тунински[1] във в. “Видовдан” относно етнографските граници на България

Белград, 13 февруари 1868 г. 

България заема най-големия дял от стара Мизия, Тракия и Македония. Българското наречие е разпространено от устието на Дунава до Солун и Костурското езеро, от Желеград до Охрид. Линията от римския път Via Egnatia (римскиа път – Драч – Солун),и то там, където тя се простира между Солун и Охрид, може да се вземе като някаква етнографска граница, макар че оставя някои български земи на юг и няколко гръцки селища на север.[...]; в Тракия като първи пограничен град по отношение на Гърция би могъл да се вземе Одрин. [...]

Публикува се по: Документи и материали за историята на българския народ. С., 1969, 154.

 1. Д. Т. Тунински, хърватин, публицист, гарибалдиец, свързан чрез Л. Каравелов с българското националноосвободително движение.

Дописка за църковния събор в Цариград, поместена във в. „Jединство”

Белград, 7 май 1871 г. Цариград, 7 май.

Смятаме, че ще бъде интересно да съобщим на вашите читатели имената на онези български представители, които след 450 години се събраха на 15 март 1871 г. в столицата на някогашната виантийска слава и величие, за да се посъветват братски как да уредят своята църква, която допреди десетина години беше заплашена да изпадне в плен на фанариотите; тя и днес страда от тях навсякъде в нещастна Македония. Представителите, чиито имена ще ви посоча по-долу, навярно на вашите читатели ще се сторят, че са твърде малко, като се има пред вид статистиката за българския народ. Това е така, но не трябва да се учудвате, защото нашите братя българи се събраха и измежду многото, които бяха дошли, избраха 32 от най-добрите и за да не излагат на големи разходи общините, решиха всеки един от тях да представлява от 3 до 5 общини. Всичките тези лица са предани на делото, някои между тях вече са се отличили на книжовното поле, други на учителското, а има и такива, крито най-много са работили за изгонването на фанариотите.

Аз ще ви съобщя имената им с изключение на царските комисари и владиците: представител на Охридската епархия — Манойло Кюркчи; Битолска епархия — Тодор Кусев; Велешка епархия — Константин Шулев; Скопска епархия — иконом поп Георги и Стоян Костов; Струмишка епархия — поп Тодор и Константин поп Гутов; Воденска епархия — Георги Гогов; Неврокопска епархия — Коста Сарафов; Кюстендилска епархия — Димитър Ангелов и иконом поп Апостол; Самоковска епархия — Христо; Софийска епархия — Хаджи Мано и Христо Стоянов; Нишка епархия — архимандрит Виктор; Пиротско-нишавска епархия — Коста Даскалов; Видинска епархия — Никола Първанов; Врачанска епархия — Никола Занкинов; Ловчанска епархия — Миро Павлов; Търновска епархия — Петър Ангелов, Кънчо Ке-саров, Н. Михайловски и Х. Савов; Рушчушка епархия — поп Петър Арнаудов; Силистренска епархия — Димитър Тодоров и Сава Добро-плодни; Варненска епархия — Х. Иванов; Преславска епархия — Величко Х.Савов; Сливенска епархия — Чинтулов и Стеван Стеванов из Бургас; Охридска епархия — Яков Геров; Пловдивска епархия — Георги Груев и М. Д. Балабанов…

В. Единство, Белград, бр. 102, 19. V. 1871 г.; оригиналът е на сърбохърватски

В. „Српске народне новине” за революционните брожения в Западна България 6. IV. 1844 г. 

Пеща, бр. 27, 6. IV. 1844 

„Борбите на Сърбия от началото на настоящото столетие и борбата на хайдутите срещу спахиите е намерила слаб отглас в България … Едва през 1821 г. след гръцката революция отведнъж се появи огромна маса български хайдути в Македония и проникна чак до Пелопонес. От това време числото на хайдутите се увеличавало и след последната руско-турска война между тях се разпространява някакво тайно споразумение, което било издадено от един новоприет член и удавено в кръв. ..

Смъртта на султан Махмуд и пророчествата, които са се разнасяли по Турско през 1840-те години, 117 са предизвикали голямо движение в България, Румелия и Македония — с една дума, навсякъде, където живеят българи. Въстанията в Кандия и Тесалия дали първия повод българите и турците по градовете едни след други да започнат да се въоръжават, започнаха да възстановяват през 1838 г. разтурената по-рано завера; надигнаха се огромни маси и отведнъж Портата се вижда отделена от Дунава и от отцепилите се на север градове. Един хайдутин на име Милое, 118 който е воювал още при Кара Георги, и Гавра, за когото се говори, че бил свещеник, са били начело на движението. Михаил свикал съвета и против очевидната воля на народа било решено да се съблюдава строг неутралитет. На всички сърби е било строго забранено да се вмесват в българското въстание; на границата биля поставена войска и всякакво съобщение с българите било прекъснато. Това спасило турците, които изгорили 150 села между Ниш и София и след няколко сражения разпръснали главните сили на зле въоръжените въстаници. Смъртно ранен, Милое се самоубива, а хайдутите, останали без предводител, започнали да се разпръсват, като най-самоотвержените отиват в Македония, където се съединяват с клефтите.”

вестник Српске народне новине”, Пеща, бр. 27, 6. IV. 1844 ; оригиналът е на сърбохърватски.

Дописка на в. “Цариградски вестник” за състоянието на българското учебно дело

Велес, 28 октомври 1850 г.

Нека воздвигниме к Всевишнему руце да му возблагодариме, защото сме ся удостоили от както владее негово величество всемилостивейший наш нинейший цар Султан Абдул Меджид хан да видиме училища в много страни на держава му учредени по наший народний болгарский язик. Воистину, ако ми бихме можили да ся сообразиме с доброто негово царско желание, сторили би щото никой град, никое село да не остане без едно таково благотворно заведение, нито пак без един Божий храм: ми би пожертвовали и помоществовали всякий по силам и по возможността си, за да получиме достойни учители и да им заплащаме соразмерно според нихните сили.

При все това не треба да ся отчаеме, че това разположение не существува между, повечето наши единородни, но и с похваление можеме да казуваме достопочтенните имена на мнозина единородци, които с всичкото гонение на естествените стихии не наредят да затичат и учреждават, училища толко за мужеский, колкото и за женскии пол на своето общество. Кой по-ране познава онова, що пострадаха жителите на Велешката, (т.е. Кйопрюлийската) епархия?

Тии достойните за сожаление наши единородци става до нине три, години, що едно след друго претрепаха убитоци на своите имоти; сиреч лозията им, нивите им загубиха плодовете си от зрелий град, и най-паче на 5 и 6 последняго иулия: но при все това, вместо да ухладеят умалят, тии украшават и умножават народните свои учебни заведения. Нека ся опрости убо нам да изложиме с похвала как тии досторевностни жители, предводителствувеми отечески от душеспасителните и святите советуванияя на негово високопреосвященсrво нихнаго досточестнаго и ученолюбиваго архипастиря господина Авксентия (Авксентий Велешки, 1798–1865, митрополит), родом болгарина, сохраняват днес с немалки успехи до пят училища в нихний град Велес: Едно славяноболгарско по старо предание управляемо от учителя г-на Елисея и сина его; с ученици 300 Друго елино-болгарско, което последува на месте взаимоучитeлния метод; с ученици 80 Друго славяно-българско, което последува взаимоучителний метод, управляемо от учителя Николая Христовича и Георгия подучителя; с ученици 200.

Друго елинско, управляемо от учителя Стефана; с ученици 60 Друго девическо управляемо от единого старого учителя г-на, Митра с девойки, които ся учат с голема ревност на чтение и церковно пение 60 [Всичко] 700.

Речените единородни велешене мислят, както ся научаваме, че са остали по-назад от другите в просвещението полагат всякакви трудове да введат, между другите науки и учител за турецкий язик и да учредят в много села на епархията си первоначални училища, воистина това е чадолюбиво и благородно чувство, което ако жителите на другите епархии биха питали составило ся би едно благородно и нежно надпреварване.

Кой воистина забравя нас, за да пригарниме просвещението, негли треба да мислиме безрасудно, както некогда некои мислили и казували: окумушлардан каямет копаджак (от учените ще се обърка света); но това ще каже, че тогда наистина каямет копаджак когда окумушите от света изгинат.

То время еднородния болгаре заиде вече вие несомнено вече познахте и ся уверихте, че всите злополучия толко вещественни, колкото и нравственни происхождат от невежество и варварство. За това и самий наш цар, напоен от такови спасителни истини, заповедува ежедневно да ся вводи просвещението в державата му. Негово величество казуваме определява ежедневно по-достойните свои министри да учредяват училища, в които да ся просвещават поданниците му без разнесвие (разлика) народ или племя, той за тая цел е пратил и н. превосх. Кемал ефенди, за да изследува и опита у Европа, кои са най-лесните методи, за да ги въведе в державата си. Вие познахте, казувам, любезнии болгаре, че просвещението спомага человеку не само за доброто му живение, но йоще го соделува добродетелен, соделува го таков, каковъто Бог е пожелал да бъде: то ест да изполнява своите должности, чрез изполнението на които се различава от безсловесните скотове.

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 149.

Училищни настоятели в допискa до в. „Турция” изказват благодарност за дарени книги и пари 

Неврокоп (дн. Гоце Делчев), 20 юни 1865 г. 

Долоподписанити заедно с всички българие от града ни отдаваме благодарение на родолюбити български общини, които своеволно подариха училещето ни с разни училищни книжки и с добро количество пари. Тези родолюбиви общини са следующити: Пловдивската, Пазарджиската, Калоферската, Карловската, Копривщенската, Панагюрската и Софийската. Родолюбието на тези народни доброжелетелие ще остане вечно в спомен за всякого ученика, учащ ся в това спомогнато от тех училище. Наший град днес е най в съжаление, който още не е испълнил третята година, откак ся е сдобил с българско училище, което биде по царска милост, а претърпе в това мало время доволно гонения от стръка на народнити ни неприятелие, които ся трудят всячески да не допуснат да има българско учение в Македония, в която ся нахожда наший град.

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 215.

Дописка във в. „Марица” за тежкото положение на българите в Битолско след Берлинския конгрес и първите им прояви срещу неговите решения 

Битоля, 1 септември 1878 г. 

Отчаяното положение, в което Берлинският конгрес хвърли тукашното християнско население, като го осъди да бъде жертва на турските свирепства, от ден на ден става по-ужасно и небосклона на страната ни от ден на ден представлява по-мрачен. Българинът, особено пред една подобна уграждающа съдба, поставя себе си на питание за живот и смърт. Той се пита: Какво трябва да правим занапред ний – македонските българи? Как да посрещнем новото си положение, което Конгресът предписа нарочно за нашето съвършено разорение и изтребление? [...]

И в отчаянието си за своето бъдещо съществувание той предпочита смърт, нежели живот, оставен на разположението на кръвожадни зверове, които пият неговата кръв и насищат алчността си от неговата плът ежедневно. Ето защо днес това население се е повдигнало на оръжие. Ето защо и най-хлемавите и най-неспособните тичат да се запишат под знамето на прочутия по нашите страни Васил войвода, който действува със своята дружина между Костурските, Битолските и Охридските планини.

Тичат клетите многострадални българи, тичат да мрат за милата си свобода и мали и големи, и млади и стари; но Васил Войвода умно постъпя. Той избира измежду тях само храбрите, само способните да управляват оружие и ги записва за членове на своята дружина, която състои не по-малко от 2000 души и е разделена на пет чети, предводителствувана всяка една от свои честни войводи. Селяните гледат на тази Василева дружина като на своя избавителка, която посрещат най-гостолюбно, като се подават всичките възможни средства за достижение на целта. По този начин тя се показа победителка в няколко сбивания с башибозушките арнаутски чети, които, разпръснати навсякъде, свободно вършат действията си, без да припознават върху себе си по-горна власт. 

Дето ще каже, целта на тази Василова дружина не е да напада мирните арнауте и турци, а просто да защищава себе си и многострадалното българско население от угнетенията, обирите и убийствата на гореречените разбойнически чети, както и от онези на турските чиновници, които ежедневно кръстосват и най-тирански мъчат и убиват всякиго, който отрече да им даде или пари, или друго каквото искат, без да има кой да им каже нещо, защото властта за тях е безсилна и нищо не значи. И нека пак човеколюбивата Англия безсрамно лъже света, че нашата страна е задоволена от турското управление. Нека си прави оглушки, че не знае уж нищо за турските злоупотребления и свирепства.

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 347.

Дописка на в. “Марица” (първият български вестник след Освобождението, излизал в Пловдив) описваща впечатлението сред македонските българи от решенията на Берлинския конгрес

Велес, 20 юли 1878 г.

Днес земам перото да ти се отговорам; но що да ти пишам? – от неблагоприятни мисли главата ми е препълнена, особено от вчера насам; от вчера насам, ти казвам, откогато приехме поразителното за Македония известие, че тя остава пак под управлението на Турция. Не съм в таквоз умствено състояние, щото да ти опишам точно бледостта на лицата ни, която биде нанесена от поразителния удар на горното известие. Смъртоносен биде ударът, мъртъв пот поби челата на всичките тукашни българи, а, разбира се, и на цялата Македония.

Не знаем къде останаха баснословните правдини според С. Стефанския договор; къде остана административната автономия; най-после барем правдините от Цариградската конференция? Види се, че от всичките източни християнски народи само македонският български народ е бил злочест и съдено му било да дочака днешния смъртоносен удар; с една дума, нека заключим: за Македония война нямало, за Македония руска помощ не съществувала! Но нека оставим това. Нека забравим самоуправляемото княжество; нека забравим административната финанциална автономия; нека забравим и правдините, дадени й от Цариградската конференция. Те бяха за нас като веда, която минутно блесна и замина. Обаче сърцето ни боли, когато помислим, че изгубваме и онова, което имахме, онова, което беше за нас действителност – сърцето ни боли за духовната свобода, спечелена с толкоз трудове и мъки.

Питам: къде ще останем духовно ние, къде ще останат тридесет и повече български градове в Македония. Екзархията вдигна седалището си от Цариград в свободна България и вярно е, че България, като ще има княз, ще има и екзарх, ако ще и патриарх, тъй също и автономна Възточна Румелия ще има ако не екзарх, то поне архиепископ; но Македония какво ще има? – за нея [за Македония] и България, и Тракия занапред остават недостъпни; за нея няма вече Антим, Йосиф, няма Чомаков (д-р Стоян Чомаков) и Тъпчилещов (Христо Тъпчилещов), на които да представи духовните си болки. България и Тракия при духовното си началство спечелиха и народно, политическо; но Македония, бедната и достойна за оплаквание Македония, изгуби и онова, което имаше – изгуби и духовното си началство![...]

Това е тежката сърдечна болка, която пронизва сърцата на македонските българи, които се стрежат [боят] занапред да не подпаднат пак под властта на фенерските вагабонти. Но има и друга болка за Македония. Види се, че милостива Европа определила и за останалите европейскотурски области един вид реформи – како-му-годер, благодарение и на това. Но пита се: Административната точка, която ще управлява Македония, пак ли ще бъде Солун? О! ако бъде той, тогаз жално и прежално за Македония, защото досега, като беше управителната класа само турската, имахме властители само турците; но отсега нататък с приложението на реформите, ако бъде пак средоточие Солун, ще бъдем под властта и на евреите, и на вековечните наши врагове – гърците. Речта ми е: не е ли възможно Македония да не бъде управляема от Солун, не е ли възможно, щото да се отделят тези градове, в които преобладава българският елемент, и да се състави един особен вилает с административна точка Скопие? – тогаз да се турят в действие реформите, които се определиха от Европа в Берлинския трактат.

Тъй като бъде, Македония ще може, ако не, както трябва, то поне малко по-спокойно да се развива, когато, ако би се управлявала от Солун, интригите гръцки няма да престанат особено сега, като остава Македония отцепена от България и Тракия. Прочее, моля те, любезний, да земеш тежината да съобщиш на г-да представителите македонски да поработят там, гдето трябва, за гореизложените нужди. Ето накъсо, любезний, положението на горката Македония. От последната война всичките току-речи източни християнски народи спечелиха, само Македония освен гдето нищо не спечели, но даже е изложена занапред да изгуби и онова, което преди войната имаше, онова – духовната свобода, която подкрепяше изнемощялото й тяло.

Македония, повтарям, люлката на славянството, отечеството на светите славянски просветители Кирил а и Методия, бедствува да подпадне под по-лошо робство, отколкото беше досега. При всичко това обаче Македония не е изгубила още съвършено надеждата си, но с полуотворени очи отправя погледите си към Север, отдето очаква спасението си. [...]

Толкоз засега.

Публикува се по: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, с. 342–343.

„Реформите в Македония” – статия на в. „Зорница”[1] за присъединяването на българите от Македония към Българската екзархия 

Цариград, 6 май 1880 г.

От няколко време насам в Цариград се пръска слух, който се потвърдява и от европейския печат, че в едно късо време щела да се събере Пловдивската европейска комисия, която, както е известно на читателите, изработи Органическият устав за Източна Румелия. Целта на събирането й според верни сведения се състояла в прегледванието на реформите, които турското правителство предполага да въведе в европейските части на Турската империя. Това събитие е доста важно за всичките християни, живущи в Турско, и по-преимуществено за българите в Македония. На това основание ний, македонците, требва с нетърпение да чакаме означения ден, който без съмнение ще бъде за нас много важен и паметен. От само себе си се разбира, че изработените от правителството на Негово Императорско Величество Султана реформи, проверени от Европейската комисия, ще бъдат в състояние напълно да обезпечат на християните мирен и честит живот под покровителството на Негово Величество. При това нема съмнение, че поменатата комисия сериозно ще се отнесе към насъщните нужди на християните в Турция н в частности към българите, които в настояще време страдат от жестоките злоупотребления както на гръцките владици — агенти на елинизма, така и на разбойниците, които в последно време тъй много изобиловат в Македония. Като си пресметнем всичките благодетелни резултати за българското население, които биха последвали от въвежданието на изискуемите реформи, ний не можем да изпуснем от внимание и това обстоятелство, че Европейската комисия ще разреши наверно старата разпра, която ето вече как се води в продължение на половин столетие между българите и гръцката патриаршия по повод на стремленията на първите за независима църква, която единствено може отечески да се грижи за техното мирно и успешно развитие в умствено и нравствено отношение. Както на всекой българин, така и на онези европейци, които са имали случай да се опознаят със стремленията и требованията на източните християни, твърде добре требва да е известно, че енергическите протести на българите против гръцкото висше духовенство и техните просби пред турското правителство с цел да се освободят от ненавистните и наложените им със сила гръцки владици имаха за резултат освобождението от Цариградската патриаршия само на едната част от българския народ, която се снабди с автокефална църква, като се изостави по-големата половина от нашия народ на произвола на гръцкото духовенство.

При всичките убедителни просби на всичките македонски българи, при всичките техни страдания от угнетенията на гръцките владици и най-по-дире при всичките ходатайства на българския екзарх както преди войната, така и в последните четири месеца Високата порта се отнесе не толкова благосклонно към справедливото желание на един и половина милион българи. Вследствие на това, понеже може да има опасение, че българите и занапред нема да бъдат в това отношение удовлетворени, то не би било зле, ако се обърнеше вниманието на Европейската комисия върху този важен въпрос, като се поиска съдействието й в справедливото му разрешение. За постиганието обаче на тази цел се изискват не само частни напомнювания, но нещо по-важно, като например всеобщи от всичките македонски българи прошения, отправени до поменатата комисия, които да докажат, че без това удовлетворение всичките положително българи не могат да се считат задоволени и че требованието за църковна самостоятелност не е нещо, без което българите могат да минат, но е нещо необходимо, което обуславя развитието и напредъкът на народа. Времето е толкоз важно, щото ако ний, македонците, не се възползуваме от предстоящия случай, то ще бъдем принудени още за дълго време да влачим игото на фанариотите.

Затова никак не требва да се таим, нито да се колебаем, а требва да се приготвим да посрещнем с нужната готовност комисията, като й заявим, че влизанието ни в пазватя на Българската църква е такова условие, без което е даже немислимо какво годе задоволение от страна на македонските българи.

1. Седмичен вестник издаван на български от Американското евангелско общество в Цариград), който дълги години дава най-обективната информация за положението на българското население в Македония и Одринско.

Публикува се по: „Документи и материали за историята на българския народ”, С., 1969, с. 243.

 Протест – изложение на българите от Македония до английския представител в Европейската комисия публикуван във в. „Зорница” за въвеждането на реформите предвидени в Берлинския договор

Цариград, 27 май 1880 г. 

Долуподписаните, жители от разни страни на Македония, живущи в Цариград, като се известихме, че европейските сили, които подписаха Берлинския трактат, изпратили вече своите представители в столицата, за да изработят и приложат реформите, предвидени от 23-й член на Берлински трактат за провинциите на Европейска Турция, за да може да се подобри настоящето окаяно и нетърпимо положение на всичките жители на страната, за своя нравствена обязаност счетохме като представители на българското население в Македония да заявим чрез Ваше Превъзходителство на Почитаемата комисия, че при съставлението вилаетските в Македония комисии, които изработиха проектите на провинциалните реформи, не се изпълниха предписанията на 23-й член от Берлинския трактат, защото въпреки изричното определение на този член, че в тези комисии требва да се представлява напълно местното население, българското население, което съставлява болшинството на страната, се изключи съвършено от участието в речените комисии.

Местните власти, тайним образом, съставиха тези комисии изключително от чиновници и небългари. Българското население, като се научи отпосле чрез вестниците, че се съставили подобни комисии, които беха вече изработили реформите против предписанията на 23-й чл. от Берлинския трактат, се отправи до честното ни правителство с общи протести от разни страни на областта, препис от които имаме чест да притворим при настоящето.

Като изявляваме гореказаното на Ваше Превъзходителство, осмеляваме се да се надеваме, че Почитаемата комисия нема да погледне на предложените от правителството реформи като на дело на местното население, което според 23-й чл. на Берлинския трактат не е зело участие в изработванието им. С личното си към Вас почитание оставаме на Ваше Високо Превъзходителство.

Следват повече от 200 печата и подписа.

Публикува се по: „Документи и материали за историята на българския народ”, С., 1969, с. 245.

Сведения за Македония и нейното население за градовете Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие, Ресен, Велес, Преспа и Прищина според универсалния историко-географски речник на Сами бей Фрашери [1]

Края на XIX век … 

Населението на Македония е около 1 850 000 души. От тях 750 000, са мюсюлмани, 50 000 — евреи, а останалите — християни. Мюсюлманите, които се намират в западната и северна част, са албанци, а тези,, които населяват южните и източни райони, крайбрежието и градовете ц-паланките, повечето са гърци. Тези, които Са в селата, една частоттяx^ са българи, а в планинските райони и предимно в западната част са власи, а останалите са цигани и други. По този начин Македония е населена предимно с пет народности: те са турци, албанци, българи, гърци и власи. Колкото и всяка една от тези народности да е компактно заселена в опре-] делен район, няма място, което да е населено само с една народност. Навсякъде се срещат една, две и повече народности. Северната и западна, част — с албанци и българи, средната част — с турци, българи и срав* кително малко власи и гърци, югозападната част — с турци, гърци и власи, а крайбрежието — с турци и гърци, а източната част — с турци, гърци, и българи. Евреите и някои други народности поединично се срещат ь Солун, Битоля и другите градове. Всяка една от националностите говорд на своя език, като общият език е турският. .. (т. VI, с. 4116). . . . Охрид. Център на каза, подчинена на санджака и вилаета Битоля, намиращ се на североизточния бряг на едноименно езеро. Градът е прстроен в подножието на един хълм, вдаден в езерото. На върха на хълма има стара крепост, има 16 000 население, 6 джамии, 4 черкви, 1 руждие и няколко сабиян, 1 християнско училище и часовникова кула. В града се говори албански, турски и български. . . (т. II, с. 1066). . . . Битоля. Централен град на вилает с 31 347 жители. Има 24 джамии, 5 черкви, 9 медресета, идадиета за малки деца и военно училище, девически и мъжки руждиета, 6 начални училища и класно училище за българите, гърците и власите, руждиета за католическите и протестантските мисионери, 2 големи казарми, военна болница, 2482 дюкяна и мааси, 14 хана, 7 хамама, 1 часовникова кула. Битолската каза е с население 161 863 жители. … Скопие. Повечето от половината са мюсюлмани, а останалите бъл-§ гари .и гърци. Мюсюлманското население е към Скопие и Куманово и е р? турци и албанци. Цялото население почти знае турски. Български се го-вори в 7 кази и 5 нахии. Казите са: Скопие, Куманово, Кратово, Паланка, Кочани, Щип и Радовище. . . (т. II, с. 933—934). . . . Ресен. Намира се във вилаета, санджака и казата Битоля, 30 км северозападно от Битоля, на източния бряг в северната част на Преспан-ското езеро. Разположен в много плодородна равнина, той е център на Ц нахия. Има 4384 население, две джамии, една черква. Има общо 6 училища I за момичета и момчета по две за мохамедани, гърци и българи, 102 дюкяна, |’14 фурни, 1 хамам, 1 часовникова кула. . . Нахията Ресен обхваща 32 I села. . . с 15 816 население, от което 3261 мюсюлманско, а останалото бъл-к гари, власи, албанци християни и други … (т. III, с. 2278). м ‘••*… Велес. Намира се във вилаета и санджака Солун. . . център на Ц,каза. Има 16 279 жители, 9 джамии, 7 текета, 3 черкви, 1 манастир, 1 про-р^гимназия, 3 начални училища, 3 начални турски училища, 3 начални бъл-7′гарски училища, 2 начални гръцки училища, 32 хана, 1 хамам, 20 воде-^,’ници; 9 фабрики за памук, сусам, гайтан и др. . . Казата Велес обхваща двете нахии Богомил и Никодим с 91 села и [’.50 515 население: 17 153 мюсюлмани, 32 352 българи, 588 цигани, 417 гърци |^5 евреи. . . .(т. V, с. 3906). … Преспа. Нахия в казата, санджака и вилаета Битоля. . . Нахията >хваща 30 села с 8581 население. То е земеделско и е българско, като !*мюсюлманите са албанци. В нахията има 5 джамии и 5 училища. . . (т. II, ^с/1497).

… ПриЩина. Каза в Североизточна Албания и е център на санджак, : спадащ към вилаета Косово. . . Населението на санджа
Източник: Документи за историята на Македония: ХІХ в. (1 част)

2010 03 18 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

тихо и кротко в Европа се вдигат цените на добри имоти

Коментар № 7 : 
Имотни цинизми – част I от Andrey Petrov
Източник: тихо и кротко в Европа се вдигат цените на добри имоти

2010 03 17 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

Връх на селският бек-изъм

9f910 top of the country cattle ism 1 Връх на селският бек изъм

фотография: непубликуван материал от откриването на “Serdika Center”
безкрайно инспире от: Вести и болежки…

Понятия като ГСП и селски бек трябва да са в речника на всеки един съвестен гражданин. Независимо коя родина обитава (по пъпна връв или зелена карта). Първото не е абревиатура на (най-)новата политическа (да се чете като мошеническа) партия в България, а семпло и точното – Груба Селска Проява.
Второто не е модел животно, а спесимен, наследил (или придобил в краткосрочното си умствено развитие) привички, присъщи единствено и само на най-закоравелия представител от рода на загрубелите скотове/пръчове.

Селяния, селинджър, селяк и прочие, както и отходните – провинциалист, кореняк, столичанин (etc.) да се броят като ненужни и неподходящи за ползване, тълкуване и… обозначаване (както на група жители, читатели, зрители, обитатели, така и на селекция от активисти-животновъди – борещи се за свои собствени нужди).

Селянин не е човешка класификация, според географската му/й принадлежност, а чисто и просто (както вече знаете – като къпан милиционер) – начин на мислене, поведение и… цялостно изграждане на характера.

Откъде обаче такива аграрни мисли, които малко или много ви връщат в спомени за игрите на село (денем) и тракторните сексуални емоции (вечер)? Как откъде? Нима не последвахте вестите и болежките?!

“Откриване на Сердика Център София”

16 март 2010 г. / 8:00 ч. (сутрин, ако беше вечер, щях да напиша 20:00 – стига с тия западни форматировки на часовниковия актив: AM/PM… AC/DC и т.н.)

Датата няма да бъде запомнена с качествена здравна реформа, или силна държавна финансова инжекция, или български учен, открил лекарство срещу рака/СПИН-а…

Датата ще се запомни като апогей на селянията и… масовите безредици от най-мучащ вид. Що, обидих ли ви?! Е що се обиждате?

Аз ли ви ръгах с пръчка между ребрата, да се заредите сутринта в 7:00, че и по-рано, за да бъдете част от откриването на последната дума на (под)МОЛ-ната изпростификация – Serdika Center?!

Не съм аз… но вие бяхте там, нали? Ако ви накарам да станете в 7:00 за работа – най-вероятно ще се въртите още половин час, мърморейки, а след това ще прекарате още 30 минути в банята, докато серете/пикаете/бръснете се/миете си зъбите, и то все деяния… които ще ви държат (още малко) по-далеч от работното място.

Момент… вие сте безработни? О, сигурно и пари нямате в джоба? Карате с по лев, лев и петдесет на ден (колкото за един хляб да се купи… за презервативи и дума не може да става)?!

Нормално… вие сте перфектната таргет група на новооткритото многомилионно билдинг пришествие. И не говоря за напиване с колеги или измислени групови занятия в природата (задължително последвания от наяждане и напиване… и после с едно яко ходене, по малка и голяма нужда, из зелената тревица).

Това сте Вие, уважаеми ГСП избиратели!

А това са умните глави, които заслужават малко свежа промивка и б(л)огопомазване, за да изчистят лекичко своята сребролюбива съвест.

Туй е някакъв съмнителен субект, представител на църковната извадка в България, който идеално пасва (отзад) на гърлата от стикера на стъклото (”Очакваме ви отново”… да бе, да).

Същото лице от предната фотография, но вече… по-уверен в стъпките си, издул се като същински балдевски просяк.

Бедната тълпа… и първата й атака!

Ако има нещо по-лошо от безработни лелки, с празни торби, джобове и портмонета, то това са… червенокосите такива, с къса подстрижка и изскокнали от глад и клюки (+ малко турски сериали) оченца…

45 години (кръв и сополи) стигат! Времето е наше, ма’а фака! Не всеки е cool като рок звезда, но всеки може да бъде достатъчно uncool, изразявайки селянията си…

С призиви за наука, труд(олюбие) и просперитет към социалната отговорност… никой нищо не е постигнал. Но… с малко безплатни флаери и обещания – прогрес (в застой)…

K1LL, K1LL, K1LL!

А отстрани стоеше Фродо Бегинс и си мислеше… “Мрете в кофите… мамка ви алчна… и сляпа…”

Не всичко е загубено, мейт… не всичко!

5 етажна сграда с 1600 паркоместа за обедняващите, закризили съграждани/съселяни?!

Вие сте добитъка… благодаря ви, че помогнахте на България да се доближи (още малко) до пълния профил на разградения обор…

Връх на селският бек изъм
Източник: Връх на селският бек-изъм

2010 03 16 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

Отворено писмо с призив за реформа на БАН, университетите и еврореформата

0358f book Отворено писмо с призив за реформа на БАН, университетите и еврореформатаОтворено писмо за БАН, ВУЗ и еврореформата

Доц. д-р Стефан Пенов (дългогодишен преподавател в СУ и 11 год. експерт в НС на РБ, 36 до 40, в момента ст.н.с. ИФИ-БАН)

В началото на статията ще отбележа, че патосът й не е насочен срещу учените от институтите на БАН, нито срещу Университетските преподаватели. Като колега на едните и другите искам да покажа жестоката същност на останките от тоталитарната система в науката и висшето образование. Ще подчертая и необходимостта от европейско законодателство и реформи в тази сфера.

На 4 март 2010 г. УС на БАН и послушното Общо събрание за пореден път ни „изненадаха” с предложения. Не останаха по-назад и група клакьори от т.нар. „движение на младите учени” с новоизлюпения доцент Хр. Лафчиев, вероятно Лили Ангелова и т.н Навремето всички те бяха против МОН и НДСВ и против министрите на НДСВ – искаха повече пари, но не искаха никакви реформи в свещената крава и храма на науката – БАН. Сега отново защитават тоталитарното ръководство на БАН. Никак не се смутиха от факта, че 44 агенти на ДС заемат ръководни постове и заедно с номенклатурни кадри тероризират институтите и почти всички учени в Академията, а чрез тоталитарно-азиатския орган ВАК – контролират цялата научна общност на България. Не че във ВАК или СУ и др. ВУЗ агентите на ДС са по-малко (предполагаме, че са двойно повече) или са по-добри – просто все още не е публикуван списъкът им. Тези хора отдавна използват мрежовите структури на бившите служби като лост за нелоялна конкуренция и средство за тоталитарна власт над учените и финансите.

Акад. Саботинов, Вие сте солиден учен – това още ли няма значение за Вас!? Тогава, подайте си оставката!

Днес обаче в УС си намериха още „по-лоши” министри – министърът-еврореформатор в науката и образованието – доц. Сергей Игнатов, който не желае самостоятелно да е член на ЕС и полага геройски усилия да въведем принципите на Магна Харта и Болонското споразумение, и финансовият министър С.Дянков, който не иска да финансира мафиоти. Г-да от ВАК и от УС на БАН, вие наистина сте феодали, при все че поне част от вас са и учени. Що се отнася до финансирането им, то науката и образованието са безценна инвестиция. Нито Моисей, пишейки Тората с 613 морално-юридически норми, променяйки с това хода на историята; нито Платон и Аристотел, а с тях античните елини и съвременните гърци, както и древните римляни – преформулирали моралните и юридически норми в Римско право – фундамент на съвременната юриспруденция, са мислели за друго освен за възхода на цивилизацията и благоденствието на гражданите. Още повече, че знаем какви значителни проценти от бюджета си отделят развитите страни за наука и образование. Само че, пари се дават на този, който може да прави фундаментална и приложна наука и качествено да я преподава.

УС на БАН сега ни предлага една поредна стахановска реформа, чиито резултати са: сливане или закриване на институти, съкращаване на учени от уж” експертните комисии” с назначени от УС наши момчета и момичета. Самото ръководство на БАН през 2009 г. поръча експертна оценка от учени на EС, но сега отказва да се съобрази с резултатите от нея.Почти всички институти на БАН получиха оценка предимно „А” и по-рядко „B”. Същото не може да се каже за ръководството на БАН – ЦУ, спрямо което са отправени редица препоръки, на които не се дава гласност. И така, вместо да изчака гласуването на новите европейски закони за: Развитие на академичния състав, Висшето образование и промените в тоталитарния Закон за БАН (приет 1991 г. още от ВНС) УС на БАН бърза да си разчисти сметките с неудобните учени!

А по принцип реформата трябва да започне с демократичен избор на нови ОС и УС на БАН, т.е. отгоре! Само че номенклатурните кадри желаят на всяка цена да запазят властта, привилегиите и огромните пари, които си разпределят. Като пример: обикновен н.с. получава около 450 лв., старши научните сътрудници между 600 и 750. В ЦУ на БАН дори средната заплата на стотиците чиновници е към 840 лв., на академиците се полагат 2400 лв. (къде в Европа има такава титла!? – това може да бъде само почетно отличие за заслуги с еднократна премия при удостояването). За по-големите шефове и депутатските заплати са малки. Те успешно конкурират заплащането на министрите. Да се чудим ли тогава,че ЦУ харчи повече от 10% от бюджета, а под 90% остава за 69 института, където се извършва реалната научно-изследователска работа?! Тук дори не смеем да питаме как се управляват банковите сметки, дарените и придобити за 140 г. имоти на БАН, за командировките и отдаването под наем; нито откъде се взеха 200 000 Е за заплащането на евроекспертизата, която е в полза на институтите, а не на ЦУ.

Съобшавам с удоволствие и за 2 успешни демократични начинания на достойни учени с европейски дух от БАН.

1.) Група учени от десетки институти на БАН подържат министъра реформатор доц.Сергей Игнатов. Ние искаме оставката на цялото ръководство на БАН начело с акад. Саботинов и неговия заместник – агента на ДС акад.Косев, който и в момента е член на хайдушкия Станишевско-Първановски Президиум на ВАК! Тук нека отбележим само, че Станишев назначи ВАК при подадена оставка в седмицата преди да отстъпи премиерския пост на Б.Борисов. т.е. на 21 юли. А че нямаше номинации – знаем всички учени, но някои от нас знаят и, че списъкът е спуснат от др. Гоце?!

И УС на БАН не оправда доверието на учените и прави псевдореформа, без да се съобрази с Експертизата на международната комисия на Европейската академична асоциация, която високо оценява учените от институтите и не каза нищо добро за ЦУ на БАН. УС на БАН е тоталитарен орган по стария Закон, приет от ВНС през 1991 г. Сега тези недемократично избрани велможи на бившата номенклатура или явни агенти на репресивния апарат на ДС са готови да пожертват нас, учените и да искат оставката на демократично избрания министър-еврореформатор!

Първото се състои в закриване и сливане на солидни научни институти – получили висока еврооценка и с доказали себе си български учени, цвят на българската и световната наука. Второто – исканата оставка на министъра, е директна намеса в политиката от страна на ръководството, което нито сега, нито преди и никога и за нишо не ни е питало и това не е мнение на нас – учените! Смятаме, че тоталитарните номенклатурни кадри са готови да пожертват всички и всичко – само и само да запазят незаслужените си с нищо власт, привилегии и финансови облаги.

Господа от УС на БАН, членове на ОС и отделни – назначени отгоре директори на институти, ако вие се държите като политици, то ние и новите демократични правителство и парламентарно мнозинство ще се държат с вас като с политическа партия! Моля не забравяйте, че има Магна Харта и Болонско споразумение на евроуниверситетите и научните институти и България вече е член на ЕС! Господа от старата номенклатура! Вие може да сте същите, но ние сме демократи, които искат либерален дух в науката и най-вече сме европейци.

Да отбележим, че подписката тръгна от И-та по литература и ст.н.с. Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Николай Аретов, Пенка Ватова са сред инициаторите. Не е задължително всички да мислим еднакво – важното е да сме учени, европейци и демократи и да желаем една работеща БАН.

2.) На 2 март 2010 по инициатива на старши научните сътрудници от ИФИ-БАН: Ст. Пенов, Ас.Димитров, М. Табаков, Вл.Стойчев, П.Спасова и др.Общото събрание на учените от ИФИ гласува с мнозинство (23-6-1, при около 20 отсъствали) искане за оставката на аонсовския проф. Васил Проданов. Иска се оставката му като Директор на ИФИ и член на Общото събрание на БАН. Основанията за това са ясни:

а.) Доказан агент на 6-то управление на ДС (цели 10 год. в отдели за работа срещу идеолoгически отклонили се учени, етническите и религиозни малцинства). А днес е превърнал ИФИ едва ли не в частно-семейна фирма, заедно с Председателя на НС и съдружника си във ВАК и БАН – проф. Димитър Цацов.

б.) Поддържа тоталитарно и еднолично, а не либерално управление на научната дейност; включително с ксенофобски и антисемитски писания и действия.

в.) Не защитава интересите на учените и науката, а работи срещу тях в полза на състав и занимания с политика, толерирайки кадрите не по доказани заслуги. (Казаното до сега е достатъчно за предмета и идеите на статията, а в др.материал или интервю ще разкрием за любителите на жестоки и плашещи фабули уродливото лице на явлението Проданов).

В случай че не желае да запази достойнството си и не се оттегли доброволно, то следващото общо събрание ще го освободи от поста представител в ОС на БАН. За съжаление, тоталитарният устав и закони за Научни Степени и Звания и Законът за БАН не ни позволяват да го отстраним като Директор, нито да сменим ВАК, пълен с агенти на ДС и номенклатура от времето на др. Тодор Живков! Няколко хиляди учени и преподаватели чакаме с нетърпение отмяната на тоталитарно-азиатските закони от НС и влизането в сила на новите европейски закони за: Развитие на академичния състав; Закон за Висшето образование и Закон за БАН. Не бива да се забравят и промени в Закона за средното образование. Трябва да подкрепим с всички законни средства усилията на правителството и министъра-еврореформатор!

Същевременно ОС на учените от ИФИ излъчи Комисия в състав: ст.н.с. .д-ри или дфн: Ангел Стефанов, Елена Петрова, Таня Батулева, Владимир Стойчев, Асен Димитров, Стефан Пенов, Мартин Табаков и н.с. Кристиян Енчев. Основните моменти от нашето обръщение вече са известни. Главното е: ”Мораториум върху реформата до приемането на новия Закон за БАН, нов Устав и нов Правилник на БАН….”. За нас от ИФИ борбата за демокрация и една работеща БАН продължава на ОС на научния състав на 16 март, 2010 г.

Сред исканията на различни учени, които споделям и вече съм предоставил на експертите от МОМН, чрез министър С.Игнатов, са:

А.) Мандатност (каквато липсва) на всички длъжности – до 2 мандата. Невъзможност едно лице да заема по няколко длъжности едновременно.

Б.) Безусловна изборност, а не назначаване от УС, НС или ди¬ректора, за всички позиции – от зав.секция (катедра, директор, до Президент на БАН).

В.) Премахване на демократическия централизъм, т.е. решенията на общите събрания на учените да са абсолютно задължителни за директори и НС, а Общото Събрание на БАН (ако в новия Устав го запазим) да е над УС, който има представителни, но не и управленски функции.

Г.) Отделяне на институтите от тоталитарната власт на ЦУ и УС на БАН. От второстепенен разпоредител с бюджета – институтите да се определят в юридически лица със самостоятелен бюджет. ЗАПАЗВАНЕ на институцията БАН като национална ценност с общоевропейска стойност, но ЦУ да има само координиращи, а не властови функции.

Инстититите нямат нужда от черна кутия между тях и държавните субсидии и поръчки, нито от назначени тоталитарно кадри или раздут административен апарат.

Д.) Да се насърчават, а не заставят, учените за интеграция на дейността с ВУЗ и обратното – ВУЗ да търси интеграция с БАН. Като пример мога да посоча Солунския у-т “Аристотелес”.

Е.) Да се опрости административно, но не и по научни критерии, процедурата по получаване на степента “доктор” и званията асистент, доцент и професор. Да се дава възможност за бързо и справедливо развитие на младите учени и преподаватели. Да се въведат единни критерии за присъждане на научни степени и звания. Във ВУЗ и БАН да има Европейски научни степени и длъжности, които да се придобиват с открита процедура без тайни гласувания и уговорки, а чрез жури с явни 5-7 рецензии и становища.

Ж.) Да има свободно движение на студенти, преподаватели и учени между различните ВУЗ и научни институти.

З.) Запазване имотите и авоарите на БАН от домогванията на икономически групировки, но в полза на цялата Академия, а не за паразита ЦУ.

И.) Пълна забрана за политическа дейност в научните институти и ВУЗ и спазване на принципите: изборни директори-мениджъри; НС – чисто научен орган; цялата власт – в Общото събрание на научния състав; статутът на „академик” – почетно звание без привилегии; координацията на БАН да се извършва от демократично избрания Съвет на директорите и само с 1 председател и 1 зам.председател или секретар.

Само така ние ще имаме една работеща БАН. Важно също така учените да си дадат сметка, че именно УС на БАН и Съветът на тоталитарно назначените директори (сред които има и отделни хубави изключения!) искат запазване на статуквото и предлагат псевдореформа с цел освобождаване от неудобните-непослушни колеги и запазване на тоталитарната си власт, пари и привилегии. И напротив: тъкмо доц. С Игнатов, подкрепян от демократичното парламентарно мнозинство, правителството и Комисията (в състав от над 10 хабилитирани учени) на старейшините по образование, наука и култура към управляващата партия подържат идеята за модерен и европейски законодателен пакет. В момента по-скоро държавата, отколкото ЦУ на БАН, мисли за една работеща Академия и запазване на Институтите и научния потенциал. На многобройните тоталитарни манипулации, усвоени от някои ръководители на академията в ДС, АОНСУ и сп. ”Ново време”, че ще закрият БАН или ще отнемат автономията й, няма да се спирам – те са под достойнството ми на учен и преподавател. Ще отбележа само, че като парламентарен експерт и в законотворческата си дейност установих следното: БАН, Св. Синод на БПЦ и Сдружението на занаятчиите в България съществуват ex lege, т.е. по право и не се закриват със закон или постановление. Как в действителност ще направим реформата – добре или още по-зле – зависи от нас! Нека, обаче, не разрешаваме на никого да си играе с бъдещето на учените и науката в България.

stefan_sal@mail.bg

Поемам лична отговорност за информацията: доц. Д-р Стефан Пенов -11 г. безпартиен експерт в НС на РБългария

9e35b 333 Отворено писмо с призив за реформа на БАН, университетите и еврореформатаАбонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Източник: Отворено писмо с призив за реформа на БАН, университетите и еврореформата

2010 03 16 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

Бербатов строи стадион на Дървото за 50 хиляди лева

Фондацията на Димитър Бербатов ще финансира изграждането на футболен стадион в гимназията по дървообработване и строителство и архитектура в Хасково.Проектът на Дървото е бил одобрен измежду 1200 проекта посветени на развитието на спорта в училищата.По програмата “Активни и здрави” партньори са още Данон и МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Проекта на Хасковскто училище е един от 9-те за цялата страна одобрени за финансиране.Той включва изграждането на затревено футболно игрище със седалки на обща стойност 50 хиляди лева.На това игрище ще могат да се играят мачове от детски и юношески първенства на България.

433f4 5471196107747433803 7473477056486432507?l=september silvia.blogspot Бербатов строи стадион на Дървото за 50 хиляди лева

Източник: Бербатов строи стадион на Дървото за 50 хиляди лева

2010 03 16 admin строителство Comments (0) Permalink

Спа удоволствия на круиз. Карма Спа

(масажна стая на един от корабите на италианската пасажерска флотилия Costa Cruises)
Карма Спа се намира на 3-ти дек на Ocean Village. Ocean Village е стар кораб. При строежа му не е бил предвиден спа център. Трябвало е да приспособяват подходящи помещения по-късно, при един от основните ремонти.
Спа центърът е доста просторен. Има голям фризьорски салон с ъгъл за маникюр и педикюр. Голямо
Източник: Спа удоволствия на круиз. Карма Спа

2010 03 16 admin ремонти Comments Off Permalink

Представяне на нова книга

На 19 март (петък) в 17 часа в Дома на архитекта ще бъде представена книгата на инж. Дико Диков “Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)”. Поканата дойде от Столична библиотека и Иван Диков, издател на книгата и брат на покойния инж. Диков.

21b3a %D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0 Представяне на нова книга

Кой е инж. Дико Диков:

21b3a dikov Представяне на нова книга


ДИКО МИХАЙЛОВ ДИКОВ е роден през март 1934 година. Образованието си получава в София. Следва във Висшия лесотехнически институт и в 1958 година завършва като инженер паркостроител. Творческата дейност на инж. Диков е свързана основно с развитие на озеленяването в София.

Работи в различни институции с проектантска и управленска насоченост като: БДЖ – секция “Озеленяване”, Управление парк “Витоша” – група за на Генералния план, Министерство по строителство и архитектура – Озеленяване на населените места, Благоустройствено проектиране към Министерство на строителство и архитектурата, База развитие и внедряване към дирекция “Озеленяване” в Столична Община и др. Като ръководител и в съавторство има приети и реализирани десетки проекти в София и страната. Диков се занимава с широк спектър проекти за лесопаркове и части от тях – зони за отдих, за градски паркове и градини, озеленяване на части от жилищни комплекси, хидропаркове, детски площадки и др. Интересни и много успешни теоретични постижения са разработките му за реконструкция на парковете: Скобелев парк в Плевен, Парк “Заимов /парк “Оборище”/ – София, Градската градина и Дворцовата градина в София и др.

Освен като изявен проектант инж. Диков е свързан с професионална дейност с изследователски и научен характер по съставяне на нормативни документи, доклади за симпозиуми и конференции, методически указания, рецензии, експекпертизи. Много от тях са публикувани в сборници, наред със статии в професионал ни списания. Творческата дейност на инж. Диков е еталон за етичност, висок професионализъм с актуалност, категоричност и знания, които го извисяват като общественик и личност в професията.

Дико Диков почина през юли 2007 година в София.

Бележка: Искахме да публикуваме и анотация на книгата, както и книжарниците, в които може да бъде открита, но след като сървърите на Дир.бг изгоряха преди няколко дни, информацията, която се намираше в пощенската ни кутия, се изгуби. Веднага щом получим подробности на новата си поща, ще ги добавим тук.

21b3a 4139327977022103468 1559288950836863844?l=stara sofia.blogspot Представяне на нова книга

Източник: Представяне на нова книга

2010 03 15 admin строителство Comments (0) Permalink

Бр.48/15 март 2010 г.

Днес /15 март / решават остава ли в ареста Мартин Карамихайлов 
 Бр.48/15 март 2010 г.Днес /15 март/ прокуратурата ще обжалва определението на Районния съд 27-годишният мъж да бъде поставен под „домашен арест”. Въпреки представените доказателства, съдът се е позовал на епилептично заболяване на задържания. 

Припомняме, че миналата седмица Мартин Карамихайлов бе задържан при специализирана спецакция на полицията, като в дома му бяха открити компютърни конфигурации, снимки с порнографско съдържание и видеоклипове с малолетни и непълнолетни момчета. Иззети бяха видеокамери, газов пистолет, палки и белезници.

Представители на Форум-Силистра са инициирали подписка за организирането на протест срещу това решение на съда.

Вчера десетки силистренци се отзоваха на поканата на Форум-Силистра да се съберат пред съдебната палата в града и да подкрепят искането за протест.

Минавайки от там, в подписката се включи и депутата от БСП Антон Кутев.

Според изразените в глобалната мрежа мнения една голяма част от младите хора на Силистра са имали подозрения и наблюдение върху личния живот на задържания. Във виртуалното пространство има качени албуми със снимки, които документират свободното му време, сексуалните предпочитания и дори липсата на задръжки.

На други кадри лицето демонстрира самочувствие и обругава герба на Р България, уринирайки върху него, както и върху стената на община Силистра.

От вчера стартира петиция „НЕКА ДА ПОБЕДИМ “ПРАВОСЪДИЕТО” В БЪЛГАРИЯ, ДАВАЙКИ ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА НА МАРТИН КАРАМИХАЙЛОВ! ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ДЕЦАТА НИ!!”. В социалната мрежа ФЕЙСБУК има създадена и група, подкрепяща каузата.

 

Намериха труп на 74-годишен мъж в района на „В и К”  

Вчера преди обяд бе намерен трупа на 74-годишен мъж в района на кв. „Триъгълници” до „В и К” – Силистра.

До редакционното приключване на броя нямаше получено официално съобщение от ОД на МВР в града, но очевидци съобщиха, че не става дума за криминално престъпление.

Мъжът е починал от естествена смърт, следствие на сърдечно заболяване.

 

„Мицубиши Паджеро” нацели „Фолскваген Пасат”

90 минути вадят пострадал от смачкан автомобил 

Бр.48/15 март 2010 г.В четвъртък вечер по бул. „Велико Търново”  „Мицубиши Паджеро” помля „Фолскваген Пасат”.

90 минути служители на „Гражданска защита”, пожарникари и полицаи се опитваха да извадят 40-годишния водач  на „Пасат”-а , от смачкания автомобил.

Бр.48/15 март 2010 г.Водачът на „Паджерото” – 49-годишен, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, нарушава правилата за движение, навлиза в лентата за насрещно движение и допуска ПТП, удряйки се челно в движещия се в насрещната лента лек автомобил „Пасат”. 49 годишният мъж е с комоцио и е настанен в ОАРИЛ на МБАЛ гр. Силистра, а 40 годишният мъж е със счупен долен десен крайник, фрактура на две ребра и контузия на главата- настанен в ортопедично отделение на МБАЛ- АД гр. Силистра.

 

1/3 по-евтина земеделската земя у нас в сравнение с преди година

 

С 30% е поевтиняла у нас земеделската земя в сравнение с преди една година, а с 40% са паднали продажбите, съобщи в Силистра пред журналисти проф. Светла Бъчварова, председател на Селскостопанската академия. Данните били от поредното десето проучване на пазара на земите у нас, провеждано неизменно от 2000 г. насам.

Бр.48/15 март 2010 г.Цена от 250 лева на дка била нормална и била в унисон с цените в ЕС. Достигнатите преди 2 години цени от 310-350 лева били прекалени и не отговаряли на действителността. Отделно вече нямало лесни продавачи на селскостопански имоти.

Проф. Бъчварова, която бе зам.-министър на земеделието в предишното правителство, бе сред лекторите в проведената в събота еднодневна конференция с близо 100 земеделски производители от Силистра, Разград, Добрич и Търговище, спонсорирана от БСП.

15-18 ст. за кг жито е прогнозата на специалистите от Института в Генерал Тошево за реколтата през 2010 г. на база на анализите на пазара по света. У нас т.г. щели сме да произведем традиционните 3,5 млн. тона пшеница, като 1,8 млн. от тях стигат за потребление, а останалите ще отидат за продажба навън.

 

 

България трябва да развива производството на традиционни култури  

d186c BSP1 Бр.48/15 март 2010 г.Според председателя на Селскостопанската академия и бивш заместник-министър на земеделието в правителството на Станишев Светла Бъчварова, която участва в конференцията, България трябва да развива производството на традиционните земеделски култури, но да го направи по-рентабилно и конкурентноспособно. „Традиционното производство е добро, особено в Северна България, въпросът е какви сортове ще използваме. Аграрната наука да предлага сортове, които са сухо- и студоустойчиви, на базата на климатичните промени; ние произвеждаме основните земеделски култури и трябва да инвестираме в технологии, в семена, да работим рентабилно, да правим инвестиции“, каза Светла Бъчварова.

Запитана за работата на Селскостопанската академия, Бъчварова се позова на анкета със земеделски производители и браншови организации, които са дали положителна оценка. „Но има препоръка да се направи необходимото да се доближим много плътно до земеделските производители, за което трябва да имаме система на трансфер на знания между земеделската наука и земеделския производител“, каза Светла Бъчварова.

На въпрос за прогнозите за реколтата от есенниците и цените Светла Бъчварова отговори, че през тази година едва ли ще има сътресения, свързани с производството на пшеница, но все още е рано за прогнозиране на цените.

Основният акцент на конференцията бяха новите изисквания към земеделските производители през 2010 година. Бъчварова оцени конференцията като навременна, защото започва кампанията по директни плащания за 2010 г. и усвояването на европейските средства. „Особено важно е също да поощрим земеделските производители да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони; длъжни са да знаят, че има доста промени в законодателството“, каза Бъчварова и изрази готовност за съдействие от страна на Селскостопанската академия.

На конференцията бяха дискутирани и обсъжданите в парламента промени в Закона за генетично модифицираните организми /ГМО/. Народният представител на „Коалиция за България“ Румен Такоров се обяви за запазване на забраната за освобождаване на ГМО в околната среда и на забраната за освобождаване на ГМО в защитени територии и на 30 км около тях. „Ако не се приемат нашите редакционни поправки, БСП ще инициира референдум за забрана на отглеждането в България на ГМО“, каза Такоров.  

 

Социалният патронаж в Бабук пребазиран в Клуба на пенсионера

Бр.48/15 март 2010 г.В помещенията на отремонтирания Клуб на инвалида и пенсионера в село Бабук бе пребазиран местният Домашен социален патронаж. Селото е сред 5-те населени места в община Силистра, където се предлага услугата за по-бедните от населението.90 лева дава от бюджета си общината месечно за всеки “клиент на заведението”. Още толкова плаща всеки от тях, за да получава храна в работните дни от седмицата. Силистра, Айдемир, Калипетрово и Проф. Иширково са останалите места, където има структура на ДСП. 280 е капацитетът му в общината. 24 са обслужваните в Бабук. Ако бъде развивана базата там и ако има воля на съветници и общинари, в бъдеще ще бъдат обслужвани болни и самотни хора от Казимир, Майор Ценович, Поп Кралево, Богорово, Срацимир и Българка. Идеята е на местните кметове и вече е обсъждана, но на практика е далечно времето за осъществяването й.“Работата по пребазирането на ДСП в Бабук продължи дълго време, но важното е, че е факт”, каза кметът на Бабук Костадин Иванов. Той на практика продължил намерението на предшественика си Друми Бобчев. Бр.48/15 март 2010 г.

Идеята била подкрепена от местната власт, както и от земеделска кооперация “Мотор 93”. Тя участвала с ремонт на покрива. Останалите около 20 000 лева са изразходвани по различни източници, вкл. и общински.“Благодарение на Програмата СПОЗ успяхме да реализираме проекта на дело”, заяви дългогодишният общинар Димитър Атанасов, който е вече пенсионер, но дълго време е координирал усилията на различните институции. Гостите на тържеството, проведено в петък, на което присъстваха съветници и представители на общината, не дойдоха с празни ръце. 100 лева “на ръка” дадоха кметовете и кметските съветници, за да подпомогнат дооборудването на кухнята на ДСП – Бабук. Отделно кметът на Смилец Иван Чанов “прати” газов котлон. Общинският съвет се “отчете” с 15-литрова тенджера, връчена от д-р Мария Димитрова, председател на социалната комисия в ОбС – Силистра. Общината предостави бойлер, а кооперацията обеща…нова голяма печка.Читалище, детска градина, кооперация, Пенсионерски клуб. Това са главните социални средища в село Бабук. А и във всяко добруджанско село, в което има живот, тъй като е близо до града, но има нужда от още придобивки, които да разнообразят живота и да помогнат на хората да имат достъп до всички съвременни възможности за общуване.

2edf2 3327649934893940732 5852894145072205305?l=drastarpress.blogspot Бр.48/15 март 2010 г.

Източник: Бр.48/15 март 2010 г.

2010 03 14 admin недвижими имоти Comments (0) Permalink

Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Автор:Камелия Мирчева

Студеният декемврийски следобед ме кара да бързам.

Бързам, обхваната от някакво странно настроение. Бързам, като че ли за някакво странно пътуване назад във времето. Бързам и като че ли губя посоката на днешния ден. Странно?!… Днес търся бъдещето, чрез едно пътуване в миналото.

Интересно нещо са човешките усещания. Особено тези, породени в студен и мразовит ден, придружен със силен вятър и прехвърчащи снежинки.

Гледката е приказна и въпреки това за кой ли път съм склонна да се откажа от това пътуване. Мисълта за гореща чаша кафе пред запалена камина ме изкушава. Отхвърлям бързо изкушенията и продължаваме…

Vanitas vanitatum html 1df6cabc 560x420 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Пътуваме към ЛОМЕЦ. Селото се намира в долината на река Осъм. Разположено е на 12 км. северно от град Троян и на 28 км. южно от град Ловеч.

В него живеят около триста жители и едва ли щеше да се различава от което и да е селце в околността на Троян, ако в землището му не беше открита древноримската крепост Состра.

Думата „состра” се превежда от старогръцки като пояс, преграда, превръзка. А археологическите разкопки в местността и намерените в тях находки доказват, че крепостта е била укрепен военен лагер – римски кастел, по-късно получил статута на град.

Разказват, че на мястото, на което се намира село Ломец е имало каменоломна, от която са изваждани камъните за строежите на крайпътни станции и укрепления в Римската империя. Казват, че оттам идва и името на селището. Разказват…

Студът се засилва. Гледката на падащите снежинки опиянява с красотата си. Наоколо е бяло и приказно.

Vanitas vanitatum html m6114361d 560x420 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Заснеженият троянски балкан сякаш пречиства и ме отдалечава от реалността, в която досадно ме връщат новините по радиото. А те са пълни с безумствата на псевдогерои и управляващи и с махленските им скандали.

Спирам да мисля за тази реалност и се връщам назад във времето към една друга реалност, пълна със звъна на мечове и римски императори.

Картините на тази реалност превръщат усещанията ми във врата, която трябва да отворя. Днес мога да си позволя всичко. Мога да отварям и затварям всякакви врати. Мога дори да преминавам през тях. Днес мога дори да си поставя толкова голяма цел, чието реализиране да изуми дори мен самата.

Знам че точно днес мога всичко, което пожелая, защото снегът и студът ме карат да изпитвам една велика благодарност и радост, породена от обикновените неща – запалена печка, снежна приказка, чаша кафе, усмивка на хора, които обичам, хубава музика, разговор с приятели…

„…Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град…”

В главата ми започват да се въртят мисли от Еклисиаста, една от най-мъдрите книги на Библията. От много дълго време не бях се връщала към нейните текстове и все още незнам защо точно днес се случва това. Сигурно си има причина.

Винаги за всичко има причини. И те са провокирани от нещо, което човек трябва да преоткрие за себе си.

Търся причините и се опитвам се да подредя пъзела на мислите си. Винаги търся причините. Понякога търсенето е дълго и болезнено, друг път – леко, лесно и по-кратко. Търся причините, защото няма нищо случайно на тази земя и в този живот.

Опитвам се да уловя отговорите, но днес те ми се изплъзват и се стапят като огромните снежинки върху стъклата на колата.

Иска ми се да споделя мислите си, но се въздържам, тъй като още звучат в мен думите на сина ми, които изрече преди няколко години: „…Понякога може да стане много досадно и страшно уморително за някого да пътува с енциклопедия, даже, ако тя има образа и гласа на човек, когото обичаш и цениш?…”

И въпреки, че думите му тогава не бяха насочени към мен, винаги, когато пътуваме заедно се опитвам да бъда внимателна в това отношение, макар че категорично си давам сметка, че знанията ми са твърде ограничени и малки и на светлинни години разстояния от енциклопедичните.

Снежинките стават по-едри и по-бели. Красотата им ми носи покой. И там някъде в сърцето на покоя се връщам отново към Еклисиаста: „…Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека… Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето… Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак…”

Мисля си за земите и за реките. За тази земя и за тази река. И за тези които са дохождали по земята и по реката.

Реката е Осъм. Траките я наричали НОЯ, римляните – АСАМУС, а гърците – ОСМОС.

Земите около Ломец са принадлежали на тракийското племе КРОБИЗИ.

Според едно сведение на Филарх, което се отнася към средата на ІІІ в. пр.н.е техният владетел – царят на кробизите Исант надминавал по разкош своите съвременници. И толкова. Много малко се знае за кробизите, живели в земите около Ломец. Като че ли един от малкото известни факти за тяхното присъствие тук си остава намерената от археолога Иван Христов през 2006 година бронзова тракийска маска, датирана около V-VІ век пр. Хр.

Кой са били кробизите?!… Земеделци и скотовъди или невероятни естети?!.. Хора, живели в къщи, изградени от кал и плет или прочути мъдреци, които са владеели тайните на времето?!… Фолклористите твърдят, че митът за Златното руно по някакъв начин е свързан с кробизите.

Дали е така можем само да гадаем.

Vanitas vanitatum html m32ee32de 560x418 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

„…Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето… И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината: на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига…защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира тъй, както и глупавият…”

С тези мисли от Еклисиаста спираме пред вратите на крепостта Состра.

Тя е шестата пътна станция, разположена по продължението на античния път Виа Траяна, който е минавал през планината Хемус и е свързвал провинция Долна Мизия с Тракия. По цялото продължение на пътя – от Ескус до Филипополис, са изграждани множество пътни станции, селища, укрепления и наблюдателници.

Първите писмени сведения за крепостта датират в Пойтингеровата карта, която е изработена през ХІІІ век от неизвестен монах. Монахът направил копие на стара карта изработена през епохата на късната Римска империя. На нея са били обозначени пътищата и градовете познати на римляните от периода на късната античност и тя дава практическото описание на пътната мрежа, градовете, разстоянията и кръстопътищата в Римската империя.

Градовете и пътищата, които водят към тях остават. Понякога те са много по-вечни в сравнение с хората, които са ги построили.

Vanitas vanitatum html m304c68a0 560x420 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Унгарският пътешественик Феликс Каниц, посетил тези земи през 1871 година пише:”„…Източно от селото Ломец попаднах на обширни руини от някакъв град. Близо до него, сред гъстата гора се намира „ключът“ на този град - един стар кастел, който сигурно е охранявал горното течение на р. Осъм…“.

Според неговите думи крепостта по онова време е стояла непокътната и на места е имала височина до два – три метра.

В първите десетилетия след Освобождението камъните от крепостта са били използвани като източник на материал за строителство на жилищни и стопански постройки в близките села. През пролетта на 1900 година са открити три мраморни ари с надписи. И въпреки, че откриването на надпис е най-високо ценената археологическа находка, тъй като тя освен, че е много рядка, дава и точни сведения за историята, през 40 на ХХ век площта на крепостта Соста е пресечена от насипа на жп линията Ловеч- Троян.

Vanitas vanitatum html 7f0994d1 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Размерите на крепостта са впечатляващи – имат формата на ромб, с дължина на стените 130 метра. На площ от 4 кв. км. в периода II-V в. на това място са съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради и некрополи.

Опитвам е да подредя фактите от археологическите находки.

Най – ранно датираните от тях са елинистични сребърни монети на Александър Велики и един златен пръстен с гема / вдълбан в полускъпоценен камък животински образ/ открити през 1931 г. при провеждане на изкопните дейности за прекарване на жп линията. По това време са намерени и 30 сребърни тетрадрахми, сечени на о-в Тасос.

И въпреки, че тези две монетни съкровища са единствените засега известни от Предримската епоха, с изключение на четирите броя бронзови монети, сечени в Маронея през II в. пр.Хр., намерени само на 100 метра западно от кастела Состра, жп линията е прекарана и открита с огромни почести през 1948 година.

Днес периодично се обсъждат огромните разходи по поддръжката й и липсата на печалби, но това е една друга история в основата, на която стоят много актуалните и днес въпроси за липсата на компетентност и качества на много хора във властта.

През 1998 г. в северната част на селището в пределите на Состра в меден съд са открити внушителен брой монети от времето на император Нерон и почти без прекъсване на всички следващи римски владетели до император Елагабал. Предполага се, че причините за укриването на това съкровище са свързани с първите готски нашествия в провинцията.

Vanitas vanitatum html m48d36b46 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Мисля си за триумфа падението на императорите. Мисля си за съградените и разрушени от тях градове. За онези градове, издигнати върху пепелищата на унищоженият от тях предишен град. Градове и крепости, познали велики радости и велики страдания на човеците, живели в тях.

Градове и кастели, в който е пулсирал живот, изграден върху костите на други човешки същества. През времето и хилядолетията е без значение дали си бил император или поданик.

И императорите и поданиците могат да бъдат безкрайно щастливи и безгранично нещастни. Въпрос на избор и на гледна точка за смисъла на живота и приоритетите в него.

Мисля си за оня шеметен полет на духа, за раждането и смъртта, за любовта и омразата, за човешкото безумие и величие, подплътени с власт и за последиците от тях.

Мисля си за градовете, за императорите, поданиците и техните сенки и всичко отново се слива в думите на Свещеното писание:„…Суета на суетите, всичко е суета… Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?…”

Vanitas vanitatum html m12af920e 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Vanitas vanitatum html 2c9a13c4 560x420 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

На територията на крепостта се различават две кули, щаба на военната част, склад за жито, жилищната сграда на командващия офицер, жилищните сгради на военните, помещенията за отсядане на държавните куриери и чиновници, мястото за погребения и улици.

Крепостта е била и крайпътен комплекс със селище, разположено извън крепостните стени. Типично за ония времена при управлението на Римската империя било появата на укрепен военен център да доведе до създаването на селища, концентрирани около него. Там живеело населението, което се грижело за поддръжката на военния лагер, за прехраната на кохортата и за изработването на оръжията. В тези селища се развивала оживена търговска дейност и кипял живот.

В тези селища живеели поданиците на други поданици. Живели в сянката на императорите и владетелите си. Мисля си за тях. За ония обикновени хора, изживели живота си безмълвно в сянката на тези, които са решавали живота и съдбините им.

Vanitas vanitatum html m24c000b8 560x421 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Точно тук, в центъра на крепостта Состра мислите ми отново се връщат към триумфите и залезите на императорите. И те се преплитат с живота на техните поданици и ме понасят към света, в който човек живее.

Към оня свят, който човек си сътворява от хилядолетия. Свят, който би трябвало да се променя към по-добро.

В миг проумявам, че ония светове, в които са живели императорите и днешния свят си приличат. И като че ли единственото ново под слънцето е техническата революция, а останалото е митология облечена в подходящи думи.

Защото и днес религиозни фанатици сеят смърт. Защото и днес знаещите и мъдрите не са героите на нашето време, а политиците владеят живота ни и в промеждутъка между лични амбиции, борба за власт, страсти и интриги, предателства, сблъсъци на сила и малодушие, обвинения и бягства от отговорност те са толкова изморени, че не им остава време да мислят за нещо друго освен за собствените си ползи и облаги. Комедията се превръща в трагедия, поради факта, че някои от тях въобще не са способни да мислят… И забравят. Забравят, че „…всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст и всичко се връща в пръстта…”

Мисля си за преходността на човека и за непреходността на земята и на реките. Всичките ми мисли се завъртат в кръг и се събират в една точка от времето и в думите: „…Няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви – и мъдрият умира тъй, както и глупавият…”

И въпреки това световете на мъдрите и на глупавите са два различни свята. Страшно е да живееш в света на глупеца, тъй като няма начин той да не те повлече след себе си.

Знам колко трудно е да опазиш душата си чиста и да си свършиш добре работата, когато те ръководи не мъдрец, а глупец. Усещала съм много пъти безнадеждност, породена от човешка глупост, облечена във власт и въпреки, че знам, че всичко е суета на суетите, не съм успявала да остана безучастна.

В този миг си спомням купищата пропиляно време в битки с човешката глупост и проумявам отново и отново, че тя е бездънна и безкрайна. Отново си напомням, че не мога да променя света, а само себе си и благодаря на Бог за огромният му подарък – мъдрите хора, с които се срещах в живота си.

Внезапно, в реда на тези мисли ме обзема едно безкрайно щастие от това, че днес съм тук, с хора които обичам. Щастлива съм, че стоя в средата на това древно място и изживявам миг на духовен катарзис от прозрението, че винаги всичко има смисъл, че едва ли бих могла да оценя човешката мъдрост, ако не се бях се срещала толкова пъти човешката глупост.

Давам си сметка, че всяка една среща ме е променяла, провокирала е мислите ми и всъщност е била подарък, който да ми помогне да направя своите собствени избори в даден момент от живота си.

Щастлива съм от това, че моят труд не ме уморява, а ми носи радост и удовлетворение и знам, че трябва да продължа напред, въпреки трудностите, изкушенията и изпитанията. Щастието е състояние на ума. Всичко е в начина на мислене е на възприемане на света. Когато човек открие своето вътрешно състояние на радост и хармония, той променя светоусещането си и светът се променя за него.

Всеки човек е способен да създава своята реалност и да я променя.

Няма никакъв начин да успееш да контролираш света. Не можеш да промениш хората в него. Не би могъл да влияеш дори на близките си, ако не си готов да променяш себе си и да изживяваш собствения си живот. А това става само ако си наясно какво искаш, ако си готов да направиш нужното, за да се случи желаното и да платиш цената – собствената си морална цена до която води личния избор.

Vanitas vanitatum html 1f128829 560x421 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Vanitas vanitatum html mb067372 427x570 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

През време на своето съществуване Состра е преминала през различни исторически етапи. Първият период е датиран между ІІ и ІІІ век.

Годината била 142 г. от н. е. Времето на управлението на римския император Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий. За него се знае, че след смъртта на съпругата си е основал фонд за оказване помощ за издръжката на сираци и девойки от бедни семейства, че е подобрил положението на робите като е приравнил законодателно наказанието за убийството на такъв с това на свободен, намалил е данъците, не е преследвал християните, създал е сиропиталища.

Наричали го благочестив и възхвалявали времето на неговото управление, като златен век за Рим. Знае се още, че за Антонин Пий, който управлява Римската империя от 138 до 161 г. след н. е. Состра е важен охранителен форт, в който е разположена ІІ Матиакска кохорта.

Вторият период на историческият живот на Состра е свързан с римския император Галиен, за когото се твърди, че е роден в Августа Траяна /Стара Загора/.

Публий Лициний Галиен е 67 римски император. Той въвежда нов тип войски – мобилни конници и елитни части, подчинени направо на владетеля. Настанява в Состра, така наречената „червена кохорта”, която по своята същност е армейско подразделение на гарнизон в града. За него се знае, че е бил блестящ оратор, човек, увличащ се от изкуство, наука и философия и надарен с разностранни интереси и способности. Бил е много близък приятел с древногръцкият философ Плотин, който доразвива учението на Платон, в духовна космология, включваща субстанциите уникалност, интелигентност и душа.

Малко известен е факта, че въпреки приятелството и сходните идеи между императора и философа, когато Плотин поискал от Гален да му предостави един изоставен град, който да управлява, като приложи платоновите идеи за идеалното общество му било отказано. И защо ли?!…

Животът на императора се преобърнал след неговия неуспешен поход в Галия. Неограничената императорска власт не го е предпазила и едва ли е му е донесла много радост. През 268г. заговорници го убиват.

Преди да издъхне Галиен посочва за свой наследник на трона илирийският военачалник Клавдий ІІ, наречен по-късно Готски заради победата му над готите.

Най-голямата ирония на съдбата е, че точно той е организирал заговора за убийството на императора.

Стоя на мястото, на което са се извисявали върху пиедестали императорските статуи в кастела – принципията – щаба на войсковата част.

Принципията е била най-важната по значимост сграда в кастела и най- представителната. В нея са се съхранявали символите на римската власт и войска. Там са стояли знамето на частта, квартируваща във форта и статуята на действащи император.

Vanitas vanitatum html 2847b728 560x418 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Vanitas vanitatum html 34c6e1fb 560x421 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Днес тук има копие на открития 1,70 м. висок и тежащ около тон и половина постамент, на който е била поставена статуята на император Галиен. Оригиналът е поставен пред Музей на занаятите в гр. Троян. От откритият при археологическите разкопки надпис става ясно, че императорският паметник е поставен в Состра по заповед на долномизийския управител Гай Юлии Виктор.

Заповедта и изсичането на надписа са изпълнени от военната част, чийто командир е претора Аврелий Домециан, командир на „кохортата на възвръщенците”, която се състояла от 1000 пехотинци. /Титлата претор според специалисти се приравнява към днешното офицерско звание полковник./

В процесът на археологическото проучване на крепостта са открити местата на четирите порти на кастела, разположени в средата на крепостните стени, които са се охранявали от кули, разположени при портите и по ъглите на укреплението.

Реставрирани и възстановени днес са главната източна порта, югоизточната кръгла кула и източната крепостна стена на крепостта.

„…Кой знае, кое е добро за човека през всички дни на суетния му живот?…И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?…”

С тази мисъл пристъпвам към мястото, където се е намирал Хореумът- помещението, в което са се съхранявали оръжията и всички войскови принадлежности.

Удивлявам се на доброто състояние на стените и колоните. Чудя се на стоителните знания и умения притежавани от древните римляни.

Дори днес, при развитието на техниката и науката съвременния човек не може да даде отговор за съставките на така наречения римски хоросан, който е изключително здрава сплав.

Vanitas vanitatum html m1f1190d2 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при император Теодосий І и свършва с унищожаването на крепостта в края на V век.

Новият император?!…Неговото име е Флавий Теодосий. По негово нареждане са избити 7000 души, за да се потушат безредиците в Тесалоника /днешен Солун/.

Това негово деяние води до официалното му отлъчване от църквата, но тъй като императорът по-късно се покаял и то публично, отново бил приет в редовете на вярващите християни.

Църковните историци дори го нарекли ТЕОДОСИЙ ВЕЛИКИ, защото следвал твърда и последователна политика в подкрепа на християнството, като го обявил за единствена религия в Римската империя. Теодосий отменил Миланският едикт, година, който обявявал всички религии в империята за равноправни. Този едикт бил издаден през 313 година император Константин, когото също наричали Велики.

Теодосий извършил още едно „велико” дело – забранил провеждането на Олимпийските игри, тъй като според него те били езически. Това се случило през 393 г.

Преди смъртта си той разделил римската империя между синовете си на източна и западна.

Мисля си за римските императори, за техните легиони и военачалници и за великата заблуда, че някой може да бъде владетел на света. Мисля си и за днешните владетели и за техните заблуди.

Мисля си за света и за времето, което изтича през пръстите ми.

И въпреки, че: „…Всичко си има време и време има за всяка работа под небето:

има време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото,… има време да плачеш, и време да се смееш;… време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;…време да търсиш, и време да губиш; има време да мълчиш, и време да говориш…Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било..” аз в този миг нямам никакво време, тъй като идва пътническият влак Ловеч – Троян. Свирката му раздира тишината и дава знак, че времето ми в кастела е изтекло.

Vanitas vanitatum html m74056553 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Бързам. Влакът бавно и величествено преминава през средата на крепостта.

Има нещо зрелищно и нелепо в това – римска крепост, разделена на две от жп линия, по която се движи пътнически влак в студен декемврийски ден.

В древен Рим, когато имало глад и недостиг на хляб пускали гладиаторите. Тълпата ревяла от опиянение и забравяла за глада. После на екзалтираната тълпа императорът раздавал малко хляб. Тя засищала глада си и и го възвеличавала. Суета на суетите, всичко е суета. Няма нищо ново под слънцето. „Хляб и зрелища”.

Зрелища около нас колкото щеш. Само, че днешните гладиатори карат бързи коли, носят скъпи костюми и воюват с други оръжия. Воюват задкулисно, чрез интриги, подкупи и покровителства. И създават реалност, в която има „…място за съд, а там – беззаконие; има …място за правда, а там – неправда…”

Днешните гладиатори дори неосъзнават как императорите им ги пускат на тълпата.

Няма нищо ново под слънцето.

„Хляб и зрелища”, историческа амнезия, ирационално мислене, плюс малко драма и емоция и някакъв нов човек, подплътени с добра пиар реклама.

Това са съставките на властта и те предопределят великите житейски и човешки трагедии и комедии, а реалността е твърде прозаична – няма нищо ново под слънцето – само камъните остават вечни.

Реалността?!…Тя винаги е била въпрос на гледна точка и на управление.

„Хляб и зрелища”?!…

Зрелища и днес колкото искаш. И то безплатни. И все по много. По всяко време и по всеки телевизионен канал.

А за хляба?!… За хляба да му мисли Бат Бойко, ако му остане време за това и ако не е забравил да мисли….

27.12.2009

с.Лесидрен

Vanitas vanitatum html 70068782 560x419 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Vanitas vanitatum html 669d7683 560x421 Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Related Posts B

  1. Времето е в нас и ние сме във времето. Пътепис за едно пътуване до Карлово и водопада „Сучурум”
  2. Да усетиш духа на Родопите. Едно Великденско пътуване до с.Ягодина и с.Триград
  3. Пътепис: Лятно приключение
Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра. Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра. Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.
Източник: Vanitas vanitatum. Пътепис за едно пътуване до Состра.

2010 03 14 admin строителство Comments (0) Permalink